Решение № 12206 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6545/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 3614 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 2000/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт Р-16001620002417-091-001/03.12.2020 г., издаден от А. А. Д. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и В. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, в потвърдената с Решение 140/25.02.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив част, с която на Гриксан ЕООД, ЕИК 204950614 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Пловдив-юг 382К, представлявано от управителя Г. С. К., е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 231 116,22 лева по фактурите, издадени от Линет Транс ЕООД, ведно с прилежащата лихва в размер на 29 400,07 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая липсват годни доказателства, които да удостоверят прехвърлянето на собствеността от Линет транс ЕООД на Гриксан ЕООД, а също и преки доказателства за извършено плащане от страна на Гриксан ЕООД на соченото за доставчик Линет транс ЕООД. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Касационната жалба се подържа в писмено становище. Ответникът - Гриксан ЕООД гр. Пловдив чрез адв. Колев оспорва касационната жалба в представен писмен отговор. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано във връзка с Решение 8280/03.08.2023 г., постановено по адм. дело 9034/2022 г. по описа на ВАС, Първо отделение, в частта, с която е отменено Решение 1488/29.07.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 839/2021 г. в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001620002417-091-001/03.12.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив относно установените на Гриксан ЕООД, гр. Пловдив задължения по ЗДДС за внасяне за данъчни периоди м.12.2018 г. и от м.03 до м.11.2019 г. в резултат на отказ на данъчен кредит в общ размер на 231 116,22 лева по фактурите, издадени от Линет Транс ЕООД и съответните лихви в общ размер на 29 400,07 лева, както и в частта на присъдените в полза на Гриксан ЕООД разноски за сумата над 303,81 лева и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част. За да отмени издадения ревизионен акт, Административен съд Пловдив е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Правилно съдът е съобразил, че спорът в производството е относно приложението на материалния закон и се концентрира в отговора на въпроса, налице ли е приемо- предаване на стоките по процесиите 44 бр. фактури, издадени от Линет Транс ЕООД , доколкото не е спорно осчетоводяването и последващата реализация на стоките. След анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, вкл. съдебно-счетоводна експертиза и разпитания свидетел, съдът е приел, че по конкретно описани част от фактури се установява извършването на транспорта по стоките по процесните фактури, като в тази връзка са представени пътни листове и доказателства за извършени разходи за гориво. За останалата част от фактурите е посочено, че са налице писмени обяснения на доставчика и на ревизираното лице, дадени в хода на ревизията, според които транспортът на стоките от склада на доставчика в град Варна е за сметка на Гриксан ЕООД. Прието е също така, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и такива в хода на ревизионното производство се установява, че стоките по тези фактури са с последваща реализация ВОД към Англия с клиент KATONIKO LIMITED и техният транспорт към Англия е започнал от Хасково, досежно фактура 8/13.12.2018 г. и фактура 9/04.03.2019 г. и от София, досежно останалите фактури факт, който не е спорен между страните. Изложени са и мотиви за липса на оспорена материалната и кадрова обезпеченост, съответно възможност на доставчика Линет Транс ЕООД за извършване на процесните доставки, като и за установена данъчна измама от приходните органи. Крайният извод на Административен съд Пловдив е за основателност на жалбата, поради което е отменил Ревизионен акт Р-16001620002417-091-001/03.12.2020 г. в процесната част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите по приложението на материалния закон са правилни, за което обстоятелство на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Наведените оплаквания в касационната жалба за липса на самостоятелни изводи на съда на база на приетите по делото доказателства и необсъждане наличните по делото и събрани в хода на ревизията доказателства са неоснователни. В мотивите на съдебното решение съдът се е произнесъл по същество ясно и недвусмислено по всички спорни въпроси, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предмет на доставките са различни видове стоки смесителни батерии, блузи, панталони, пижами, спортни комплекти, якета, жилетки, платове, бельо, шивашки материали, обувки, чанти, лепило, чехли, сандали, одеяла, завивки, шалтета, покривки, хавлии, кърпи, спално бельо. Представени са доказателства за извършено плащане, счетоводни регистри, приемо-предавателни протоколи (с изключение по 2 бр. фактури, издадени от Линет Транс ЕООД), като в последните са положени подписи и печати на лицата, получили, съответно предали стоките. Изключение от горното прави приемо - предавателният протокол по фактура 10/29.03.2019 г., в която липсва подпис, положен за Гриксан ЕООД, но е налице такъв за лицето, предало стоката. Автентичността на приемо предавателните протоколи не е оспорвана. Безспорно е установена и последващата реализация на доставките. С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото е установено не само предаването на стоките, но и механизма на доставките, поради което са неоснователни доводите на касатора за липса на доказателства за транспорт, а и с оглед вида на стоките различни видове дрехи и стоки за домашна употреба, специален транспорт не е необходим. Неоснователен е и довода на касатора относно липсата на доказателства къде са съхранявани стоките, доколкото още в хода на ревизията е установено, че се съхраняват в нает обект на доставчика, от където са предадени на получателя. От изложеното следва, че декларираните от ревизираното лице доставки са доказани по реда на ЗДДС, поради което правилно съдът е приел, че на дружеството следва да се признае право на данъчен кредит за тези доставки. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 9 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,