Решение № 13007 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8719/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. А., роден на [дата]., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез адвокат Д. Ауак, против решение 22983 от 03.07.2025 г., постановено по адм. дело 3809/2025 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена неговата жалба против Решение 1999 от 27.02.2025 г., издадено от Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС на РБ/. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Навежда доводи, че при разглеждане на делото, касатора е бил лишен от право на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес, гарантирани в чл.47, ал.1 и 2 от ХОПЕС във вр. с чл.6, ал.1 от ДЕС и чл.6, ал.1 и чл.13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Наведени са доводи, че евентуалното принудително връщане на касационния жалбоподател би представлявало нарушение на основния принцип на международното право за забрана за експулсиране или връщане / non refoulment /. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение. Ответната страна - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрисконсулт Георгиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя два броя справки за Сирийска арабска република. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е било Решение 1999 от 27.02.2025 г., издадено от Председател на ДАБ при МС на РБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното съдебно решение, съдът е отхвърлил жалбата на А. А. А.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и е достигнал до извода, че е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът e счел, че административният орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С отказа на съда да предостави правна помощ на А. А. А., гражданин на Сирия, в качеството му на лице, търсещо международна закрила в Република България, съдът е лишил чуждия гражданин от възможността да упражни ефективно правото си на защита в рамките на първоинстанционното производство. От представените по делото доказателства е видно, че като лице ползващо се с временна закрила по ЗУБ, не владее български език, съгласно представената с жалбата до АССГ декларация не притежава доходи и имущество, поради което предоставянето на правна помощ по делото е от съществено значение и полза за него да се защити срещу издадения акт на председателя на ДАБ, с който му е отказанно предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Връчването на определението за отказ за предоставяне на правна помощ на чужденец, който не владее български език на практика го лишава от възможност да го обжалва и да защити правата си, отново изисква правна помощ, респективно ангажиране лично от лицето на адвокат, при доказаната липса на средства за това. Идентично стои въпроса и с дадените на касатора указания по разпределение на доказателствената тежест, които за да изпълни чужденеца, отново се нуждае от професионална правна помощ, каквато съдът необосновано е отказал да му предостави. С допуснатото от първостепенния съд съществено нарушение на разпоредбите на чл.23, ал.2 от ЗУБ, предвиждаща, че Държавата осигурява условия за получаване на правна помощ на чужденците, търсещи международна закрила, както и на разпоредбите на чл. 21 във вр. чл.23 от Закона за правната помощ, съдът е лишил лицето, търсещо международна закрила от ефективно правно средство на защита и възможността, както да представи допустими и относими доказателства, така и да направи искания или да оспори вече събрани в хода на административното производство доказателства, както и на справедлив съдебен процес. Преценката, че предоставяне на правна помощ е неоправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на чужденеца е неправилна до степен, опорочаваща съществено съдебното производство, което от своя страна е довело до необоснованост на изводите на АССГ по същество. Допуснати от състав на АССГ нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са попречили за изясняване на фактическата обстановка в цялост и преценката на съда по същество, относно търсената от касатора международна закрила и постановения акт за отказ по същество. Горното налага отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване с мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане, съдът следва да гарантира ефективно правото на защита и участие на А. А. А. по делото и правото му на справедлив съдебен процес. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховен административен съд, Пето отделение