Решение № 2327 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 675/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Терра Веджис ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя С. Шалявски, чрез адв. Стойкова от САК, срещу решение 1271 от 12.07.2021 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело 1026/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-011-6500/1033 от 13.08.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).

В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отмени АУПДВ. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба заместник изпълнителният директор на ДФЗ, не ангажира становище по делото.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Благоевград е бил АУПДВ 02-011-6500/1003 от 13.08.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. "в" вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (наричана за краткост Наредба 11/6.04.2009 г.) е установено публично държавно вземане на Терра Веджис ЕООД в размер на 38 958,50 лв., представляващо 40 % от общата изплатена сума /97 396,26 лв. / с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение.

Административния съд - Благоевград е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ съгласно Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Систематизирани за целите на настоящето изложение мотивите му се свеждат до следното:

1. От изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., регистрирано от ДФЗ с изх. 02-011-6500/1033 от 27.09.2017 г. Със същото ДФЗ - РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент на Терра Веджис ЕООД по Направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) по Мярка 214 по заявление на дружеството за подпомагане, поради намаление на заявеното за подпомагане през текущата кампания площи по направлението повече от 10% - географското припокриване на заявените през 2016 г. площи спрямо одобрените такива, за които е поет ангажимент, а именно - 66,62 %, т.е. намалението на площта е много над допустимия размер от 10 %, водещо до неизпълнение на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредба 11 от 6.04.2009 г.

2.Уведомителното писмо е оспорено по реда на АПК пред Административен съд Благоевград по адм. дело 852 по описа на съда за 2017 г.

1. С Решение 2029 от 03.12.2018 г. по адм. д. 852/2017 г., Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Терра Веджис ЕООД срещу административния акт.

1. Съдебното решение е оставено в сила с Решение 17216 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело 1912/2019 г. на ВАС.

1. До Терра Веджис ЕООД е изпратено Писмо изх. 02-011-6500/1033 от 12.02.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК адресатът е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по Мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. Посочени са резултатите от извършена административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва да се възстановят.

6.На 13.08.2020 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспорения АУПДВ.

При така установените факти първостепенният съд е обосновал извод, че административният акт е издаден в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в АПК /чл. 166, ал. 2 ДОПК/, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което обуславя неговата законосъобразност. Според решаващият съд е налице влязло в сила съдебно решение, с което е потвърден административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент поради неспазване изискването на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11/6.04.2009 г. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 е императивна и задължава земеделския стопанин при прекратен многогодишен ангажимент да възстанови получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент в случая по б. "б" до края на четвъртата година - 40 %. Не е спорно между страните, че получената финансова помощ до годината на прекратяване на ангажимента възлиза на 97 396,26 лв., а 40 % от тази сума формират сума за възстановяване в размер на 38 958, 50 лв.

Крайният извод на Административния съд Благоевград е за правилно определяне на публичното държавно вземане в акта както по основание, така и по размер.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно е приел първостепенният съд, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Според § 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г., разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ, издадени до влизането в сила на този закон.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че обжалваното решение не отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Съобразно приетите за установени обстоятелства, първоинстанционният съд се е произнесъл по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и е обсъдил събраните по делото доказателства.

Основните доводи в касационната жалба са свързани с настъпилата промяна на законодателството със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗИД на ЗСПЗЗ) обн. ДВ, бр. 61/2015 г., свързано с прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 н Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/22013. Касаторът поддържа, че в текста на чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 са определени изчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като непреодолима сила и извънредни обстоятелства за целите на финансирането, управлението и мониторинга на Общността. Твърди се, че в случая частичното прекратяване на договори за наем на касатора, въз основа на които дружеството е подало заявление за подпомагане по посочената мярка за първите 3 години от 5-годишния ангажимент, на основание законодателно решение, е било обстоятелство, непредвидимо за него към датата на подаване на заявлението през 2013 г.

С определение от 27.01.2023 г. е спряно производството по настоящото дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз по дело С-656/2022. След отпадане на основанията за спиране на делото, на осн. чл. 230, ал. 1, вр. чл. 144 АПК, производството по делото е възобновено.

Решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656 от 2022 г. е постановено при сходни факти спор между търговско дружество по българското право и изпълнителния директор на ДФЗ по повод на решение, с което на дружеството се разпорежда да възстанови субсидия, получена по програма за развитие на селските райони за 2007-2013 г., при което дружеството е поддържало, че прекратяването на договорите за наем от съответните общини представлява форсмажорно и/или изключително обстоятелство по смисъла на чл. 15 от Наредба 11/2008, поради което дружеството не дължи връщане на получената субсидия.

В настоящия случай Терра Веджис ЕООД е регистриран земеделски стопанин, който притежава Уникален регистрационен номер (УНР) 605322 в Интегрираната система за администратиране и контрол (ИСАК) и е одобрен за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2014 г., с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1/2) през кампания 2013 г. Безспорно е, че на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба 11/06.04.2009 г. при извършена проверка от ДФЗ, на въведените данни е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството парцели за текущата кампания, спрямо одобрените (референтни парцели за участие в направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност е 66,62%. Не се спори между страните, че одобрената площ за извършване на агроекологична дейност или направления може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година по 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, а в конкретния случай процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през кампания 2016 г. парцели, спрямо одобрените (референтни) парцели за участие в мярката, е по-висок - 66,62 %, и именно поради това е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент. Най-накрая, намаляването на заявените площи от дружеството през 2016 г. се дължи на прекратени наемни отношения с община Благоевград за имоти с обща площ от около 444.238 дка, доколкото Терра Веджис ЕООД не е разполагало с необходимия броя животински единици, условие, възникнало с § 15, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ, в който е посочено, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4. Съгласно §15, ал. 3 от същата разпоредба, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция Земеделие.

Член 47, параграф 1 от Регламент 1974/2006 предвижда, че държавите членки могат по-специално да признаят категориите, посочени в параграф 1, букви а) е), на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, при които не се изискват частично или пълно възстановяване на получената от бенефициера помощ. С оглед практиката на СЕС, съдът вече е постановил, че непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа (решения от 17 декември 2015 г., Szemerey, C330/14, EU:C:2015:826, т. 58, от 16 февруари 2023 г., Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, C343/21, EU:C:2023:111, т. 58, и от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C169/22, EU:C:2023:638, т. 39).

В случая според т. 48 от решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656 /22 г., от съображение 37 и член 47, параграф 1 от Регламент 1974/2006 следва, че списъкът, посочен в последната разпоредба, не е изчерпателен и че поради това понятието непреодолима сила или понятието извънредни обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба може да обхваща хипотези, които не са включени в този списък. Така според конкретните обстоятелства поведението на публичните органи също може да представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство (вж. в този смисъл решение от 7 декември 1993 г., Huygen и др., C12/92, EU:C:1993:914, т. 31). Макар посоченият списък да съдържа само обективни факти, в съответствие със съдебната практика (точка 47 от решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656/22 г.), заинтересованото лице, което се позовава на наличието на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, трябва също да може да докаже, че се е предпазило от последиците от необичайното събитие, като е взело подходящи мерки, без да прави прекомерни жертви (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2019 г., RF/Комисия, C660/17 P, EU:C:2019:509, т. 37 и цитираната съдебна практика).

В този контекст, с оглед данните по делото, следва да се прецени по-специално дали срокът, предвиден за съобразяване с новите изисквания, въведени с изменението на член 37и от ЗСПЗЗ, е бил достатъчно дълъг, а също така дали, за да изпълни тези нови изисквания, Терра Веджис ЕООД е имало реална възможност да придобие животновъден обект и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. Същото се отнася и за въпроса дали за да спази ангажиментите си, Терра Веджис ЕООД е имало възможност да използва земи, различни от предоставените му от разглежданите в главното производство общини, и дали му е било възможно да се снабди със земи, отговарящи на условията по мярка от частни физически и юридически лица (арг. от т. 48 от решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656 от 2022 г.)

В случая касаторът не е доказал нито в административното, нито в съдебното производство, че изменението на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания в член 37и от ЗСПЗЗ, чието спазване е условие за запазването на договори за наем, както и прекратяването на съответните договорите за наем с община Благоевград, сключени с Терра Веджис ЕООД, представляват от гледна точка на последното външни, необичайни и непредвидими събития и от друга страна, че дружеството е взело всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе тези договори в съответствие с новите изисквания. На първо място, срокът до 1 февруари 2016 г., предвиден в нормативната промяна е достатъчен за предприемане и реализиране на действия от страна Терра Веджис ЕООД за привеждане в съответствие с възникнало задължение с § 15, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на ЗСПЗЗ. На второ място, касаторът Терра Веджис ЕООД изрично декларира (в жалбата до първоинстанционния съд л.4 от делото), че се занимава приоритетно с животновъдство, като отглежда пасищно в стопанството си говеда. Липсват каквито и да е доказателства с оглед обявения характер на дейността на дружеството, че е реализирана възможност (дори опит за такава) да придобие животински обекти и да регистрира в компетентните органи изисквания брой животни. Същото се отнася и за въпроса дали за да спази ангажиментите си, Терра Веджис ЕООД е предприело поне някакви действия да използва земи, различни от предоставените му с договорите за наем с община Благоевград, отговарящи на условията по програмата. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на дружеството, което не е направило в хода на административното производство пред ДФЗ и в съдебното производство пред Административния съд Благоевград.

С оглед на гореизложеното, настоящият касационен състав приема, че в конкретния случай прекратяването от общинска администрация на гр. Благоевград на договорите за наем на земеделска земя с бенефициера Терра Веджис ЕООД, комуто е отпусната по програми за развитие на селските райони на земеделска помощ, което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на такъв договор, не представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на член 47, параграф 1 Регламент (ЕО) 1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), изменен с Регламент (ЕО) 434/2007 на Комисията от 20 април 2007 г. А това е така, тъй като макар и прекратяването на договорите да представлява външно, необичайно и непредвидимо за този бенефициер събитие, в случая дружеството не е взело всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва (по смисъла на решението на СЕС от 18 март 2024 г. по дело С-656/22 г.), за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания.

Най-накрая, прекратяването на агроекологичния ангажимент се отнася за кампания 2016 г. и правилно първоинстанционният съд е приел, че е извършено до края на четвъртата година от първоначалното одобрение по мярката, а не в годината, в която е направено волеизявлението на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяването му, в какъвто смисъл са изложените в касационната жалба възражения. В случая 2013 г. се явява първата, съответно 2014 г. и 2015 г. втората и третата, а 2016 г. четвъртата година от агроекологичния ангажимент на дружеството по Мярка 214, направление ВПС 1/2. Поетият ангажимент е прекратен в срока по чл. 18, ал. 4, б. б от Наредба 11/6.04.2009 г., тъй като агроекологичният ангажимент на подпомаганото лице е прекратен до края на четвъртата година, считано от годината на първоначалното одобрение по мярката /определена в съответствие с ч. 7, ал. 2 от Наредба 11/6.04.2009 г./. Дължимо е възстановяване на 40% от изплатената финансова помощ за кампанията, което представлява сумата от 38 958, 50 лв.

По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение