Решение № 15277 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2020 г.

Решение № 15277 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7656/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Карамихов и Д. Атанасов, двамата от [населено място] подадена чрез процесуалният им представител адв. М. Гачева, последната и лично против Решение № 126/13.04.2020 г. постановено по адм. д. № 699/2019 г. по описа на Административен съд –Стара Загора. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства, поради което е направил своите правни изводи в противоречие със закона. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неизлагане на мотиви по част от спорните въпроси. Сочи се, че оспорения административен акт не е съобразен със специалните изисквания на Закона за културното наследство. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което обжалвания административен акт да бъде отменен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. процесуалният представител на касационните жалбоподатели редовно призовани не се явяват и не се представляват. От същите е постъпило писмено становище, с което поддържа касационната жалба. Ответниците редовно призовани не се явяват в съдебно заседание и не се представляват. От Община Стара Загора, чрез процесуалният й представител е постъпило писмено становище, с което оспорват касационната жалба. Претендират се съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение като постановено при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд –Стара Загора е отхвърлил жалбата на Д. Карамихов, Д. Атанасов и М. Гачева всички от [населено място] против Разрешение за строеж № 19-577/12.12.2018 г. издадено от Главния архитект на Община Стара Загора За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. РС е издадено въз основа на одобрен технически проект, след оценка за съответствие по чл. 142, ал. 4 ЗУТ и след съгласуване с Министерството на културата. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същият е и в съответствие със закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. То е постановено по отношение на административен акт, подлежащ на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му, но в нарушение на закона. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е Разрешение за строеж № 19- 577/12.12.2018 г. издадено от Главния архитект на Община стара Загора, с което на Община Стара Загора и "Модева"ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора на осн. чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 152, ал. 1 ЗУТ е разрешено да се извърши строителство на "Автомобилна рампа за осигуряване на достъп в междублоковото пространство в УПИ I-69 в кв. 20 по плана на гр. Стара Загора". По делото не се спори, че УПИ I-69 e съсобствен между Община Стара Загора, легитимираща се като собственик с Акт за частна общинска собственост № 04076/28.02.2005 г., вписан вх. рег. № 1951, № 96, том V от 8.03.2005 г. и "Модева"ООД легитимиращо се като собственик на 7. 348% ид. части, съгласно Договор № 3215/9.11.2007 г., както и че в имота има построени две ЖСК въз основа на отстъпено право на строеж по Договор от 8.05.1964 г. и Договор от 13.03.1960 г. При тези доказателства правилно съдът е приел, че разрешението за строеж е издадено в допустимо административно производство, започнало по искане изхождащо от собствениците на имота, т. е. от лица притежаващи качествата на възложители по смисъла на чл. 161, ал. 1 пр. 1 ЗУТ. Издаването на разрешение за строеж по реда на чл. 148 ЗУТ не зависи от решаването на спор за собственост или ползване по отношение на имота, за който се иска. Твърденията на жалбоподателите, че собствениците на земята нямат право на строеж по аргумент от чл. 15 ЗС (отм.); не могат да се разрешават в административното производство и не могат да бъдат основание за отказ за издаване РС на собствениците. Безспорно е по делото, видно от събраните доказателства, че УПИ I-69 в кв. 20 по плана на гр. Стара Загора попада в охранителната зона на "Територията на Античния и Средновековен град"Августа Траяна-Верея", обявена за археологически резерват, който по смисъла на чл. 48, т. 2 б. "е" от Закона за културното наследство/ЗКН/ е групов паметник на културата, както и попада в охранителната зона на църква "Св. Никола", обявена за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с категория "местно значение"., който по смисъла на чл. 48, т. 1 от ЗКН е единичен паметник на културата. Безспорно е, че процесната автомобилна рампа за преодоляване на денивилацията в свободна дворна площ между две жилищни сгради, като се свързват два съществуващи паркинга, които са на различни нива съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ разрешението за строеж се издава въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато се изисква такъв, като за обекти в защитени територии за опазване на културното наследство се издава при спазване на разпоредбите на Закона за културното наследство/ЗКН/. Отнесено към настоящия случай проектната документация включва в себе си не само изготвения технически проект, но и виза за проектиране по чл. 140, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ЗУТ, която по своя характер е част от изходните данни необходими за изработването и одобряването на проекта. Визата за проектиране, като изначално необходима и като част от проектната документация, също подлежи на съгласуване по реда на ЗКН. В случая е безспорно от доказателствата и становищата на страните, че виза за проектиране не е издавана, респ. такава не е съгласувана от Министъра на културата. Соченото обосновава нарушение на материалния закон, като в тази връзка не са съобразени нормите на чл. 148, ал. 4 ЗУТ и чл. 83, ал. 1 ЗКН. Съгласно последната от сочените разпоредби инвестиционните проекти и искания за намеса в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН, както следва: т. 2 в охранителните зони на единични културни ценности: б"а"визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново и допълващо строителство. Видно от представеното Становище от 2.10.2018 г. на Министъра на културата такова съгласуване е извършено само на техническия проект по части "Архитектура, "Строителни конструкции, "Пътна" и "Геодезия". Даже и да се приеме становището на архитектурния орган, че изграждането на процесната автомобилна рампа съставлява благоустрояване, то по силата на б. "б" по т. 2 отново подлежи на съгласуване визата за проектиране. С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че Главния архитект на Община стара Загора е одобрил проектната документация и е издал РС, без наличието на виза за проектиране и без надлежно съгласуване с надлежния орган по реда на ЗКН, в нарушение на изискванията на закона, поради което оспорения административен акт следва да се отмени. Като е стигнал до извод различен от този, Административен съд-Стара Загора е постановил неправилен съдебен акт. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение, след което съдът следва да постанови ново с което да отмени и оспорения административен акт С оглед основателността на касационната жалба следва да бъде уважено своевременно направеното от касаторите искане пред двете инстанции за присъждане на разноски, които видно от представения Списък по чл. 80 ГПК и платежни документи възлизат в общ размер на 1240 лв., заплатени от Община Стара Загора. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение