Решение № 5487 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12593/2011 г.

Решение № 5487 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12593/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по жалба на Минчо Петров Светозаров, срещу решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваните части от поземлени имоти с № 16,25 и № 17,18 от землището на село Делян с ЕКАТТЕ 20612, община Дупница. Жалбоподателят счита, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. В тази връзка е направено доказателствено искане за назначаване на вещо лице - оценител, което след като се запознае с доказателствата по делото и направи оглед на отчуждаваните имоти да даде заключение за реалната им пазарна стойност. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Демирев, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованите страни - Министърът на финансите, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, следното: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. са били отчуждени 4,674 дка от имот № 16,25, целият от 10,011 дка, и 4,017 дка от имот № 17,18, целият с площ от 10,004 дка, намиращи се в землището на село Делян. Общият размер на обезщетението за имот № 16,18 е оценено на 1231 лева, за имот № 17,18 - 1059 лева. Стойността на определените обезщетения от административния орган е посочена въз основа на оценка, възложена на 4.08.2011 г. и изготвена на 10.08.2011 г. Оценката на имотите е извършена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административния орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 10.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждаваните имоти, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като е разпоредено на жалбоподателят да внесе в тридневен срок депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лева. Жалбоподателят на 17.10.2011 г. е редовно уведомен и е получил препис от определението. В указание от съда срок, не определения депозит за изготвяне на допусната експертиза не е внесен. Като констатира, че с определението от 17.10.2011 г. на жалбоподателя не е указано, задължението му да представи по делото вносен документа за депозита, съдът с протоколно определение от 16.01.2012 г. е дал повторно указание за внасяне на депозит в тридневен срок и представяне на вносна бележка. Указанията и препис от протокола от съдебното заседание, е съобщен лично на жалбоподателя на 24.01.2012 г. Поради неизпълнение на повторното даденото указание в срок, съдът заличи допуснатата експертиза с протоколно определение от 2.04.2012 г. като приемайки делото за изяснено от фактическа страна бе даден ход по същество. При тази фактическа установеност жалбата е неоснователна, а претенцията за незаконосъобразност на оценката, дадена от административния орган - недоказана. Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения настоящият състав приема, че жалбата ще следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение