Решение № 782 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2008 г.

Решение № 782 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9949/2008 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цонка Кирилова Колева, действаща като ЕТ "Статекс - Цонка Колева", гр. Карлово чрез пълномощника й адв. Елица Сярова срещу Решение № 217/14.05.2008 г., постановено по адм. д. № 157/07 г., по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу РА № 2401160/31.10.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с Решение № 1244/28.12.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 40429.58 лв. и 4177.60 лв. лихви по фактури, издадени през месец декември 2005 г. и месец януари 2006 г. от ЕТ "Сими - Стилияна Събева", гр. Русе. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението на Пловдивски окръжен съд, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно приема нереалност на доставките по процесните фактури, след като има безспорни доказателства по делото за тяхното извършване. По подробни съображения в този смисъл изложени в касационната жалба моли съда да отмени решението на ПОС и вместо него да постанови друго като реши делото по същество и уважи жалбата или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Пловдивски окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Статекс - Цонка Колева", гр. Карлово против РА № 2401160/31.10.2006 г., издаден от ТД на НАП, гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 1244/28.12.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ТД на НАП - Пловдив, в частта за непризнат данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 40429,58 лв. и 4177,60 лв. лихви по фактури, издадени през месец декември 2005 г. и месец януари 2006 г. от ЕТ "Сими-Стилияна Събева" - гр. Русе. За да постанови това решение, съдът е приел следното: По отношение на доставките на млечни продукти съдът е обсъдил представените доказателства и е стигнал до извода, че ревизиращият орган правилно е отказал данъчен кредит по въпросните доставки на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, поради липса на представени доказателства за реалното им извършване. Относно доставките на зърнени храни, зеленчуци и плодове за декември 2005 г. и януари 2006 г., първоинстанционният съд е приел, че доставчикът на жалбоподателя ЕТ "Стими-Стилияна Събева" е водил счетоводна отчетност във връзка с процесните доставки, но не са установени данни за достатъчна материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяването им. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 5451/22.12.2205 г. с предмет на доставката "маркетингова услуга" съдът е установил, че жалбоподателят не е представил необходимите доказателства за реалното извършване на фактурираната услуга. При така приетата от съда фактическа обстановка е направен извода, че правилно с обжалвания РА е отказано право на данъчен кредитна основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, тъй като не са представени доказателства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизирания данъчен субект, включително доказателства за определяне на предходните доставки, доказателства за счетоводната отчетност във връзка с доставката, доказателства за определяне на предходната доставка и др. поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите които е направил са в съответствие с доказателствата по делото и при правилното приложение на материалния закон. Възраженията които се поддържат в касационната жалба касаят правилността на обжалвания РА и са същите които са поддържани и пред първоинстанционният съд, били са обсъдени от съда и изводите до които е стигнал се споделят и от настоящата инстанция. Във връзка с възраженията в касационната жалба по отношение на фактурите с предмет на доставка млечни продукти, не могат да бъдат споделени аргументите на касатора, водещи до заключението, че стоките по тези доставки са с доказан произход и са реално осъществени. По делото са представени два бр. договори, сключени съответно на 3.01.2006 г. и 5.01.2005 г., съгласно които Людмила Събева е продавала и доставяла мляко на ЕТ "Сими-Стилияна Събева" - пряк доставчик на ЕТ "Статекс - Цонка Колева". Също така от представените по делото ветеринарномедицински разрешителни е установено, че на Людмила Събева е разрешено да изкупува сурово мляко в два пункта - в гр. Мъглиж и в с. Странско. В мотивите на решението си съдът е приел, че между ЕТ "Сими-Стилияна Събева" и Людмила Събева са съществували стопански отношения във връзка с доставката на млечни продукти, както и че е налице надлежно отразяване на закупените млечни продукти в счетоводството на доставчика. Първоинстанционният съд с преценил, че аналитичните регистри и дневникът за покупките не са достатъчни доказателства, за да бъде направен изводът, че действително през месец декември е изкупувано млякото предмет на доставките. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите, направени в обжалваното решение. В случая съдът е приел, че не са налице достатъчно доказателства за наличието на реална доставка на стоките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което са несъстоятелни доводите, направени от касационния жалбоподател за правилно счетоводно отчитане на доставките. Тяхното редовно осчетоводяване е само една индиция, но не и достатъчно доказателство за тяхното реално извършване. Правилно съдът е приел, че от представените документи не става ясно как е осъществен транспортът на изкупеното мляко от ЕТ "Сими-Стилияна Събева" до жалбоподателя. Налице са единствено данни за използван от доставчика товарен бус "Ивеко", за който е приложено свидетелство за регистрация на МПС и споразумение между доставчика и "Сигма Глобал" ООД, по силата на което е уговорено бусът да се управлява от шофьора, назначен от "Сигма Глобал" ООД. Към делото са приложени трудов договор за този шофьор и уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ и ведомости за заплати, но както съдът е отбелязал непредставянето на документи, отразяващи извършения транспорт на изкупеното мляко, което е в значителни количества, пътни листове във връзка с транспорта, товарителници и други документи свързани с доставката не дават основание да се приеме, че действително е извършена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и е възникнало данъчно събитие по реда на чл. 24 и 25 ЗДДС (отм). По отношение на фактурите с предмет на доставка зърнени храни, зеленчуци, плодове за декември 2005 г., следва да се отхвърлят като неоснователни и твърденията на касатора, че са представени достатъчно данни за наличието на материалната, техническата и кадровата обезпеченост на прекия доставчик. На първо място е необходимо да се отбележи, че в мотивите на решението е прието заключението на назначеното по делото вещо лице, че е налице надлежно осчетоводяване на процесните доставки, поради което са неотносими и доводите на касатора в тази насока. Към делото са представени доказателства за притежаваните от доставчика ЕТ "Сими-Стилияна Събева" и наети от него имоти. Съдът правилно е приел, че не са ангажирани необходимите доказателства затова с какви средства и техника и от кого е обработвана земята. Липсват документи за отгледаната продукция. По отношение на представените документи относно обработваните от доставчика земи следва да се посочи следното: Представеният договор за извършване на съвместна работа № 00138/26.02.2004 г. със страни ЕТ "Сими Стилияна Събева" и ЕТ "Сеит Христо Георгиев" има за предмет селскостопанска обработка на земеделска земя от 552 дка в землището на с. Ряхово, с. Черешово: и местността "Пасище" със собствена техника - трактор, комбайн, сеялка и друг техн. инвентар. Следва да се отбележи, че в т. 7 от цитирания договор е посочено, че изпълнителят ЕТ "Сеит - Христо Георгиев" следва да изработи и предаде изработеното съгласно договора в срок до 10.12.2004 г. Правилно е посочено в обжалваното решение, че при липса на допълнителни споразумения за удължаване срока на договора, не може да се приеме, че тази земеделска земя е била обработвана през 2005 г. въз основа на същия договор. Що се касае до Договора за наем на склад за съхранение на зърно от 20.05.2004 г., сключен между "Сигма милк" ООД, гр. Русе в качеството му на наемодател и ЕТ "Сими-Стилияна Събева" като наемател, същият не уточнява местонахождението на имота. Освен това към договора не са представени документи (фактури за наем на склад и др.), с които да се установи реалното му изпълнение. Настоящата инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд, че в документите не се съдържат и данни за кадровата обезпеченост на доставчика за обработка на ползваните от него земи. Не са приложени документи за наети от доставчика лица, въпреки значителните размери на притежаваните и наети от него земи. Не са налице и убедителни доказателства за реалното складиране и транспортиране на стоките, предмет на доставките. Предвид така приетите от съда релевантни факти и обстоятелства по спора които съответстват на събраните доказателства по делото следва да се приеме, че ревизираният субект, касатор в настоящото производство не е доказал при пълно и главно доказване, че са изпълнени кумулативно предвидените предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, респективно че не са налице обстоятелства, които да препятстват признаването на това право, предвидени в приложимите материалноправни норми. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения относно изискването за осъществяване на реална доставка на стока по смисъла на чл. 6 ЗДДС като условие за възникване на право на данъчен кредит, както и относно изискванията за начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика, поради което тези съображения не следва да бъдат повтаряни. При извършения от съда подробен и последователен анализ на доказателствата по делото и доводите на страните не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, съдът не е игнорирал допустими и относими доказателства и доказателствени средства, нито е тълкувал едностранно или превратно доказателства. От съдържанието на представените писмени доказателства при обжалването по административен и съдебен ред, описани подробно и обсъдени в мотивите на съдебното решение, е видно, че и при обжалването на РА не са представени всички документи, които са поискани. Следователно, правилно е прието, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Документите, които не са представени имат значение за установяване осъществяването на доставките, включително относно предходните доставки, за счетоводната отчетност и за начисляването на данъка. Аналогични са и съображенията относно отказано право на данъчен кредит по отношение на фактура № 5451/ 22.12.2005 г. с предмет на доставката "маркетингова услуга". Представен е Договор за консултантска (маркетингова) услуга от 6.01.2005 г., по силата на който ЕТ "Сими - Стилияна Събева" е възложила на "Груп Милк" ООД, гр. Стара Загора в срок до 31.12.2006 г. извършването на проучване на възможностите за сключване на договори с доставчици на пшеница, ечемик и други зърнени култури. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства за реалното извършване на посочената услуга. В т. 10 от договора е предвидено приемането на изпълнението по него да бъде извършено с приемо-предавателен протокол, какъвто липсва сред доказателствата по делото. По тези съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд