Решение № 11082 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2018 г.

Решение № 11082 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6129/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Горна Оряховица срещу решение № 100/01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 28/2018 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на В. Сурма е отменена заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2589/06.12.2017 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Горна Оряховица, потвърдена с решение № 04-РД06-0002/02.01.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Велико Търново, с която е отказано отпускане на еднократна социална помощ при инцидентни нужди по чл. 16 от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП). Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите за тълкуване и прилагане на закона, развити в съдебното решение. Наведените доводи от жалбоподателя за необоснованост и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 16 ППЗСП са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Ответникът – В. Сурма, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2589/06.12.2017 г. на директор Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Горна Оряховица, потвърдена с решение № 04-РД06-0002/02.01.2018 г. на директор Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Велико Търново, с която е отказано отпускане на еднократна социална помощ при инцидентни нужди по чл. 16 ППЗСП. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира за установено, че с молба-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ-ГО/2589 от 22.11.2017 г. жалбоподателят е поискал отпускане на еднократна социална помощ за "закупуване на лекарства, прехрана и битови нужди". Към молбата са представени: етапна епикриза, резултат от образно изследване и разпореждане № 414/13.05.2013 г. от ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Велико Търново. Жалбоподателят е попълнил анкетна карта, представляваща Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 от ППДЗП, от която е видно, че същият няма регистрирана търговска фирма, не притежава акции и дялове от търговски дружества, няма други доходи освен декларираните от 30, 53 лева и жилище от три стаи. По време на социалната анкета, същият споделя, че трудно се справя с разходите за домакинство след смъртта на съпругата си и че получава пенсия от Казахстан в размер на 800 лева, на тримесечие. В посочената анкетна карта, представляваща Социален доклад е анализирано семейното и имущественото състояние на лицето, като е преценено, че жалбоподателят отговаря на условията на чл. 16 ППЗСП, като се приема наличието на възникнала потребност, която обуславя отпускане на еднократна парична помощ в размер на 200 лева (двеста лева). Въпреки изготвеното положително становище от социалните работници, административният орган отказва предоставянето на еднократна помощ при инцидентни нужди. В процесната заповед е обективиран необоснован извод досежно неидентифицирана възникнала жизненоважна потребност, при която не са изчерпани всички възможности за издръжка и помощ от близки. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира обжалвания индивидуален административен акт за издаден при неустановяване на правнорелевантните факти в разрез с нормата на чл. 35 АПК. Решаващият съд развива съображения за липсата на обсъждане от страна на административния орган на извършения социален доклад, при което не са изложени мотиви относно становището на социалните работници съотнесено към искането на заявителя. При постановяване на решението си, първоинстанционният съд обосновава извод за издаване на оспорената заповед при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Велико Търново, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл. 2, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП целта на закона е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. В настоящия случай, от органа не е прецизирано обстоятелството досежно възможността за издръжка от лица близки до търсещия еднократната социална помощ. Необосновани са изводите на органа относно неизчерпване възможностите на жалбоподателя за самоиздръжка, формирани единствено въз основа на справка в ГРАО за наличието на пълнолетни низходящи. В тежест на административния орган е да събере данни в тази насока, като установи наличието на възможности на лицата от разширения семеен кръг за издръжка. Заявителят мотивира нуждата си от социална помощ въз основа на възникналото крайно критично негово състояние, дължащо се на изплащане на дълг от покойната му съпруга и нужда да върне заем, поради което не може да си осигури необходимата издръжка за "закупуване на лекарства, прехрана и битови нужди". Еднократно възникналата необходимост не е обсъждана от административния орган, поради което е налице съществено процесуално нарушение по чл. 34, ал 3 във вр. с чл. 35 от АПК, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Административният орган не обсъжда наведените от заявителя доводи и не събира доказателства в тази насока. Липсата на конкретика относно цитираните потребности, означава липса на фактически основания за издаване на оспорения административен акт, както и потвърждаващото го решение на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане. Предвид горното, първоинстанционният съд правилно приема, че отказът на административния орган да отпусне помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, е незаконосъобразен. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,