Решение № 5818 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15721/2008 г.

Решение № 5818 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15721/2008 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 7, ал. 5 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (ЗЗЗНН). Образувано е по жалба на "ПОЛИСАН" АД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. "Придунавски" № 18, представлявано от изпълнителния директор Людмил Вангелов Вълков, подадена чрез представител по пълномощие адв. Галина Механджиева от АК гр. Русе, против Решение № 792/15.10.2008 г., постановено по адм. д. № 2718/2008 г. на Административен съд София-град, отхвърлящо оспорването на Разпореждане № Р-12-30/27.03.08 г. на заместник председателя на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в частта, с която е определено ниво на задължителен запас от котелно гориво в размер на 701.138 тона. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт и при решаване на спора по същество - за отмяна на първоначално оспореното разпореждане в частта му, с която е определено ниво на задължителен запас от котелно гориво. В условията на алтернативност и ако касационната инстанция счете, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения от първо инстанционния съд са основателни, се моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът по касация - Председателят на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Боряна Даскалова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение, поради липса на касационни основания за неговата отмяна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното обжалване. Счита, че съдът не се е произнесъл по наведените в процеса доводи от жалбоподателя, което е довело до едностранно обсъждане на фактите. Намира, че са били нарушени и процесуалните правила относно разпределянето на доказателствената тежест в производството, което е накърнило правото на защита на дружеството-касатор. Предлага да бъде отменено обжалваното решение на Административен съд София-град. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли оспорването срещу Разпореждане № Р-12-30/27.03.08 г. в частта му на определеното ниво на задължителен запас от котелно гориво на дружеството-жалбоподател, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. По силата на делегирането на правомощия със Заповед № РД-10-45/10.03.08 г. (л. 33), за издаване на разпореждания за определяне нивото на задължителните запаси на всяко от задължените лица, по реда на чл. 6, ал. 4 ЗЗЗНН и чл. 7, ал. III ЗДРВВЗ, подписалият частично атакувания акт заместник председател на ДА "ДРВВЗ" е действал в кръга на предоставената му компетентност. Този извод е правилен. Административният съд София-град е приел още, че индивидуалният административен акт - предмет на съдебния контрол, в оспорената му част, е съответен на установените по делото факти и закона. Извел е крайния решаващ извод от приетите за установени от административния орган правно значими факти, без да изложи самостоятелни мотиви относно главното възражение в процеса - осъществени ли са тези факти и то по начина, по който ги е възприел ответния орган и съставомерни ли са по приложимите текстове на специалния ЗЗЗНН - чл. 2, т. 3 и чл. 17, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 , които определят, съобразно дефиницията в § 1, т. 8 от ДР ЗЗЗНН, качеството на дружеството-касатор изобщо на "задължено лице" по отношение на оспореното ниво на задължителен запас от котелно гориво (мазут). Установено е по делото, че още в рамките на административното производство по чл. 4 и по чл. 12 - чл. 18 ЗЗЗНН, оспорващото дружество е възразило по вида на нефтопродукта, възприет от органа като "котелно гориво". Несъгласието се е отнасяло до количествата, получени при режим на "внос" от Молдова и от вътрешнообщностни пристигания и изпращания, осъществени с Румъния, видно от писмо изх. № 88/20.03.08 г. (л. 39) и уточняващото такова от 24.03.2008 г. (л. 41) - и двете издадени по повод производство по чл. 12, ал. III ЗЗЗНН, поради несъответствие на предоставената информация по реда на чл. 4, ал. II и постъпилата такава по чл. 4, ал. III и ал. VI от с. з. Оспорващото дружество е проявило активност, като е поискало достъп до информация по ЗДОИ и с Решение № 04/09.04.08 г. на председателя на комисията по чл. 28, ал. 2 ЗДОИ в ДА"ДРВВЗ", е получил такъв до утвърдената "Методика за изчисление на средногодишното и среднодневното потребление на нефтопродукти в страната, нивото на задължителните запаси и определяне на количественото съотношение между отделните компоненти на задължителните запаси", като му е отказано предоставяне на Докладна записка № 2468/26.03.08 г. и приложение към нея, в което се съдържа разпределение по чл. 12, ал. 1 и чл. 16 ЗЗЗНН за 2008 г. На нея, обаче, се позовава административният орган при издаване на оспореното Разпореждане. Тази докладна записка е приложена по делото и съдържа фактическите основания за издаване на оспорения административен акт. Преценена ведно с утвърдената със Заповед № РД-10-24/18.02.08 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ" - "Методика за изчисление на средногодишното и среднодневното потребление на нефтопродукти в страната, нивото на задължителните запаси и определяне на количествено-то съотношение между отделните компоненти на задължителните запаси", съдържа фактическите основания за издаването на оспорения ИАА по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, във вр. с чл. 7, ал. I ЗЗЗНН. В този смисъл е било неоснователно възражението пред първоинстанционния съд за допуснато нарушение на административно производствените правила, поради непосочване на точни цифри и аритметични действия, в резултат на които се е стигнало до определяне на нивото от 701.138 тона задължителен запас от котелно гориво. Правилно решаващият съд е приел, че не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. Постоянна и дългогодишна е практиката на съдилищата, че елементи от съдържанието на административния акт може да се съдържат и в други документи, на които се позовава акта, като в случая- в докладната записка и приложенията към нея, са посочени точните фактически основания за разпределяне по чл. 12, ал. I и чл. 16 ЗЗЗНН за 2008 г. на нивата на задължителните запаси по категории нефтопродукти, като е приложена Методиката при тяхното определяне за всяко задължено лице. Ако жалбоподателят е имал възражения по конкретните изчисления (такова твърдение, обаче, в жалбата му няма) е можел да поиска съдебна експертиза, което не е сторено. Същественото за настоящия касационен контрол е това, че няма наведен довод в горния смисъл пред първата инстанция, а математическите изчисления или грешки според изискванията на чл. 12 от ЗЗЗНН, не са включени в обхвата на чл. 168, ал. I АПК, във връзка с чл. 146 АПК, поради което и АССГ не е дължал произнасяне. Ако такива са допуснати налице е била възможността по чл. 62, ал. 2 от АПК. Неправилно, обаче първоинстанционният съд е игнорирал оплакването, че включените при изчисленията по Методиката обеми нефтопродукти от внос и от вътрешнообщностни пристигания и изпращания, декларирани от оспорващото дружество и потвърдени по реда на чл. 4, ал. III и ал. VI от ЗЗЗНН от Агенция "Митници" и от НАП, не представляват "котелно гориво" по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗЗЗНН. Оттук касаторът е извел довод, че след като не е от законоустановените продукти, за които се създават задължителни запаси, то неправилно такъв му е определен изобщо, а по-конкретно - във високото ниво от 701.138 т. В мотивите си решаващият съд не е обсъдил представеното от него писмено доказателство в съдебно заседание на 15.09.2008 г., представляващо Писмо изх. № П47-0430/07 от 17.03.2008 г., издадено от Митница гр. Русе, според което "тежките горива" (в какъвто вид ги е декларирал оспорващия) се класират с код по КН (Комбинирана номенклатура за 2007 г.) - 27101961, а продуктите "тежки масла" - с кодове от 27101971 до 27101999, където следва да се класира "мазута". В хода на административното производство "Полисан" АД гр. Русе, заедно с писмата по чл. 12, ал. III ЗЗЗНН, е представил и всички митнически декларации и придружителни административни документи (ПАД), които се намират в кориците на делото и установяват несъмнено, че кода по КН на продуктите - обект на внос и вътрешнообщностни пристигания и изпращания, е неизменно един и същ: 27102961, съответстващ на "тежко гориво, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 1%". Сам ответният административен орган, в писменото си становище по чл. 163, ал. II от АПК (л. 4), допуска да съществува разлика между двата продукта, но тъй като жалбоподателят не я бил доказал е приел, че процесното "тежко гориво" е именно мазут и като законоустановена категория нефтопродукт, за него е определил ниво на задължителен запас по силата на чл. 2, т. 3 ЗЗЗНН. По този начин е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, което не е обсъдено в обжалваното решение. За правилното установяване на горния правнозначим факт, съдът не е положил дължимата грижа по чл. 171, ал. II и ал. IV от АПК. Нарушението е съществено, тъй като създава вероятност, релевантният факт за вида на спорния нефтопродукт, да се е осъществил по различен начин от приетия от съда. Отделно от това е било ограничено и правото на касатора на защита, тъй като не е могъл да изложи конкретно доводите си по приложението на закона. Щом процесният нефтопродукт (с код по КН: 27101961) съответства на "тежко гориво", от което не се създават задължителни запаси (чл. 2 ЗЗЗНН ), но е възприеман от административния орган като "котелно гориво", означавано несъмнено с друг код, и въпреки повдигнатия спор по този въпрос, съдът не е отстранил противоречието. Възприел е безкритично тезата на органа, без да изложи мотиви защо не приема възражението на жалбоподателя, което е обусловило отхвърлителния му краен извод. Липсата на мотиви, по конкретно въведени в производството отменителни доводи, винаги е била преценявана като съществено процесуално нарушение и доколкото настоящата инстанция не може да изгражда самостоятелни изводи по фактите (чл. 220 АПК ), обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Съгласно чл. 17, ал. I, ал. III и ал. IV ЗЗЗНН всяко лице, производител, вносител или получател по вътрешно общностни пристигания на нефтопродукти, но само от категориите по чл. 2 ЗЗЗНН, е длъжно да създаде, съхранява и възстановява със свои средства и за своя сметка задължителни запаси в количество, пропорционално на продаденото, внесеното или на осъществените от него вътрешнобщностни пристигания количества нефтопродукти през предходната календарна година за потребление на територията на страната. Тези текстове именно са легнали в основата на легалната дефиниция по § 1 т. 8 от ДР на ЗЗЗНН на понятието "задължено лице". В производството е атакуваната основата изобщо на административния акт с твърдението, че процесният нефтопродукт не е от законоустановените с нормата на чл. 2 ЗЗЗНН и следователно, жалбоподателят не може да има качеството на задължено лице да създаде определеното му ниво от задължителен запас от "котелно гориво (мазут)", защото не е бил производител, вносител или получател по вътрешнообщностни пристигания на такава категория нефтопродукт (чл. 17, ал. I, ал. III и ал. IV ЗЗЗНН). Ето защо, съдът е бил длъжен да даде отговор на повдигнатия въпрос безпротиворечиво. Като не го направил е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е отменително основание по чл. 209, т. 3 предложение "второ" от АПК. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК, а делото върнато на АССГ за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване на указанията, дадени с настоящото решение, съгласно чл. 224 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. II от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение