Решение № 2171 от 1.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Сингх, гражданин на Република Индия, чрез пълномощник адв. Бъчварова, против решение 5486 от 23.09.2022г., постановено по адм. дело 3269/2022г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Сингх, гражданин на Република Индия, против отказ за издаване на виза вид С за Република България, постановен на 07.03.2022г. от консул в Посолството на Република България в Делхи, Индия. В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на акта. Счита, че оспорваният отказ е издаден при съществено нарушение на изискването за форма на акта, тъй като нито съдържа мотиви, нито препраща към друг документ, в който да са изложени такива. Твърди, че съдът необосновано е приел наличие на материалноправните предпоставки за постановения отказ, на базата на предположения и тълкуване на волята на административния орган. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменен отказът за издаване на виза вид С, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението със задължителни указания по прилагането на закона. Ответникът ръководителят на консулското представителство на Република България в Делхи, Индия, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 5486 от 23.09.2022г., постановено по адм. дело 3269/2022г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на Д. Сингх, гражданин на Република Индия, против отказ за издаване на виза вид С за Република България, постановен на 07.03.2022г. от консул в Посолството на Република България в Делхи, Индия. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган съобразно чл. 9г, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и заповед Ав-02-2/04.01.2022г. на посланика на Република България в Делхи, Индия. Съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е спазено изискването за форма на акта, като е посочил, че отказът е обективиран върху стандартен формуляр за уведомление и обосновка на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза и съдържа реквизитите по Приложение 7 към Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР). В този формуляр са вписани съответните разпоредби от приложимия нормативен акт чл. 10, ал. 1, т. 17 и 24 ЗЧРБ, има и кратко описание, възпроизвеждащо текста на разпоредбите, а фактическите мотиви се съдържат в писмо изх. Ко-34-60/23.02.2022г., неразделна част от административната преписка. Решаващият съд е счел, че са налице предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 17 и 24 ЗЧРБ материалноправни предпоставки за отказ за издаване на виза на чужденец, тъй като, от една страна, представените от апликанта доказателства поставят неясноти относно условията за престоя му в страната, а от друга, пораждат основателни съмнения относно надеждността на направените от същия изявления. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нарушение на изискването за мотивиране на акта, изразяващо се в позоваване само на законовите разпоредби на чл. 10, ал. 1, т. 17 и 24 ЗЧРБ без да е налице яснота относно фактическите основания за прилагането им. Оспореният отказ съдържа всички реквизити съобразно стандартния образец по Приложение 7 към НУРИВОВР, а фактическите основания за издаването му са изложени в писмо изх. Ко-34-60/23.02.2022г., изготвено от завеждащия консулската служба на Посолството на Република България в Делхи, Индия, с което е изпратена грама до МВнР-КО. В писмото са изнесени данни за група от 40 индийски граждани, сред които жалбоподателят Д. Сингх, подали заявления за издаване на визи за краткосрочно пребиваване с цел туризъм. Посочено е, че организатори на пътуването са Травелинг Хорс ЕООД, от българска страна, и индийската Gill z Group Еducation§Visa Services Private Limited. Последната е представила ваучер на фирма Травелинг Хорс ЕООД и хотелски резервации в хотел Новотел София, София, 09-11.03.2022г.; хотел Рамада, Пловдив, 11-13.03.2022г.; хотел Рига, Русе, 13-14.03.2022г. и хотел Pullman, Букурещ 14-17.03.2022г. В издадения ваучер е описано, че екскурзията започва от летище София на 09.03.2022г. и приключва на летище Букурещ на 17.03.2022г. Представени са и резервации на самолетни билети по маршрут Делхи-Дубай-София-Доха-Делхи, с отпътуване на 09.03.2022г. и връщане на 18.03.2022г., с полет от летище София за Доха. В писмото е отбелязано също, че апликантите са представили график за друга екскурзия, състояла се през месец ноември 2021г., по маршрут София-Пловдив-Банско-София, в която не са участвали. Посоченото писмо ведно с формуляра, обективиращ отказ за издаване на виза вид С, са представени по делото като част от административната преписка по издаване на административния акт. При съобразяване с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, константна е съдебната практика, че е допустимо мотивирането на акта чрез препращане към други документи. Ето защо е неоснователно оплакването на касатора за неправилна преценка относно наличието на фактически и правни основания за издаване на отказа. Законосъобразни са и изводите на решаващия съд, че оспореният отказ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България, са регламентирани в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Едно от изискванията за влизане в страната на чужденец, който не е гражданин на ЕС, е да притежава виза, какъвто е настоящият случай. Видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ, се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България чл. 9г ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 НУРИВОВР. Целта на въведения разрешителен режим по отношение на влизането и пребиваването в РБ на чужденци граждани на трети страни, е свързана преди всичко с националната сигурност. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 1-26 ЗЧРБ са регламентирани фактически основания, при наличие на които компетентните органи са овластени да откажат издаване на виза или влизане в страната на чужденец. В оспорения акт ответникът е визирал две от тях. Процесният отказ е постановен на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 и 24 ЗЧРБ, тъй като е прието, че чужденецът не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит, както и че са налице основателни съмнения относно надеждността на направените от чужденеца изявления. Съдът обосновано е приел за осъществена хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ, като се е позовал на констатираното разминаване между посоченото в резервациите за самолетни билети летище, от което жалбоподателят е следвало да отпътува /София/, и посоченото във ваучера /Букурещ/. Освен това, в заявлението си апликантът е отбелязал, че се касае за второ пътуване, като е приложил график за друга екскурзия по маршрут София-Пловдив-Банско-София, състояла се през месец ноември 2021г., в която не е участвал. Последното обстоятелство правилно е квалифицирано, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, като основание за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 24 ЗЧРБ. Налице е разминаване в информацията за планираната екскурзия, ваучер, самолетни билети, посочена и стара такава, в която лицето не е участвало. Констатираните в административното производство обстоятелства, послужили като фактически основания за постановения отказ, не са опровергани по пътя на насрещното доказване от жалбоподателя. Не са ангажирани доказателства, обясняващи причините за установеното разминаване между заявения маршрут на пътуването и представените резервации за самолетни билети, съответно не е доказано, че за жалбоподателя заявеното пътуване в страната е повторно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуалния нарушения от компетентния орган, включително несъобразяване с чл. 21, т. 8 от Регламент (ЕО) 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността /Регламент (ЕО) 810/2009г./. Според посочената разпоредба, при разглеждането на заявлението консулствата или централните органи могат в надлежно обосновани случаи да проведат интервю с кандидата и да поискат допълнителни документи. Събирането на допълнителни данни, а при необходимост и доказателства от заявителя за виза /апликанта/ е правна възможност, а не задължение за административния орган. Това правомощие следва да бъде упражнявано в случаите, в които за разглеждането на конкретното заявление не е налична достатъчна информация, включително такава, с която органът се е снабдил по служебен път, както и не са представени документи, които да послужат за мотивирано произнасяне. Настоящият случай не е такъв, доколкото по преписката се съдържа цялата относима документация, без да е налице необходимост да бъдат изяснявани факти и обстоятелства от самия заявител или същият да представя други документи. От приобщената към административната преписка дипломатическа кореспонденция категорично се установява, че заявеният план за туристическо пътуване съдържа не просто неясноти, а съществени разминавания спрямо декларираната от чуждия гражданин цел туризъм на пътуването. Поради това при издаване на обжалвания отказ не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 7, ал. 2, чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК. Нещо повече преценката на административния орган е съобразена с разпоредбата на чл. 21, т. 7 от Регламент (ЕО) 810/2009 г., според която разглеждането на заявлението се основава главно на автентичността и надеждността на представените документи, както и на истинността и надеждността на направените от кандидата декларации. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,