Решение № 260 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2012 г.

Решение № 260 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена от пълномощника му адвокат Н. С., срещу въззивно решение № 1042 от 18.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 583/2012 г., с което е отменено решение № 92 от 10.01.2012 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 3086/2008 г. и са отхвърлени предявените от [фирма], клон П., [населено място], искове срещу Т. Д. Т. и Г. Т. К., като наследници на Т. К. Т., за заплащане на сумите 5 000.79 лв. като част от общо дължимата сума 33 576.79 лв. - стойност на липси от 258.283 тона брикети и сумата 5 000.15 лв. като част от общо дължимата сума от 17 542.15 лв. - стойност на липси от строителни материали. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото липсите са констатирани при инвентаризации, които не са извършени съобразно нормативно определените срокове/ чл. 22, ал. 1 от Закона за счетоводството/, както и поради това, че по делото няма доказателства брикетите и строителните материали да са били заприходени на наследодателя на ответниците. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са неоснователни. Необосновани са изводите, че по делото няма доказателства брикетите и строителните материали да са били заприходени на наследодателя на ответниците. Последният собственоръчно е попълнил декларации и въпросни листове преди извършване на ревизиите, в които е отбелязал, че процесните стоки са заприходени в партидата му като материалноотговорно лице. Обстоятелството дали липсите са констатирани при инвентаризации, които са извършени съобразно всички нормативни изисквания, или не, не освобождава ответникът - отчетник от задължението му да докаже, че не е причинил щетата. Ответниците по жалбата Т. Д. Т. и Г. Т. К., двамата от [населено място], оспорват жалбата. С определение № 466 от 09.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1042 от 18.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 583/2012 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси за това дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и дали след като са установени липси ответникът по иска като отчетник трябва да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, то това не е извършено виновно. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е длъжен да отдели спорните от безспорните факти и да преценява всички събрани по делото доказателства с оглед спорните факти и в рамките на въззивната жалба. Той е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Инвентаризацията е способ, чрез който се обхващат процесите и фактите, настъпили през определен период в предприятието, и оказали влияние върху неговите активи и пасиви. Чрез инвентаризацията се установяват наличните активи и пасиви към точно определена дата. Инвентаризациите се извършват от комисия по ред, определен от органите на управление на предприятието, с цел достоверното представяне на активите и на пасивите в годишния финансов отчет- чл. 22, ал. 1 от Закона за счетоводството в редакцията към правнорелевантния момент. Годишната инвентаризация обаче не е предпоставка за ангажиране на отговорността на отчетника, тъй като инвентаризация може да се направи по всяко време и за какъвто и да е период. Неизвършването на инвентаризация или извършването извън нормативно определените срокове не е пречка за установяване на липси и съответно ангажиране на отговорността на материалноотговорно лице. Работникът или служителят, на който е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им. По този иск в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника или служителя, а последният - разходването им по предназначение. В този смисъл са решение № 690 от 03.01.2011 г. по гр. дело № 681/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 317 от 15.11.2011 г. по гр. дело № 1803/2010 г. на ВКС, III г. о. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд e приел, че наследодателят на ответниците по иска е изпълнявал отчетническа дейност при ищеца. Неправилен обаче е изводът, че по делото не е доказано заприходяването на процесните материални ценности на наследодателя на ответниците Последният собственоръчно е попълнил декларации и въпросни листове преди извършване на ревизиите, в които е отбелязал, че процесните стоки са заприходени в партидата му като материалноотговорно лице. Обстоятелството, че причиняването на щети е установено от работодателя чрез извършване на ревизии извън нормативно определените срокове е без правно значение съобразно изложеното по-горе. Липсите на процесните материални ценности се установяват и от приетите по делото експертизи. Не е установено и твърдението на ответниците, че липсите са в резултат от форсмажорни обстоятелства. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното въззивното решение трябва да бъде отменено и исковете трябва да бъдат уважени като основателни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 732 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.