Решение № 6578 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13722/2013 г.

Решение № 6578 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13722/2013 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Стоян Тодоров Тодоров, чрез адв. Руневски срещу съдебно решение № 1926 от 22.03.2013 г. постановено по адм. дело № 4850 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. По подробно изложени в жалбата съображения е отправил искане към съда решението да бъде отменено и да се потвърди решението на КЗД, с което е уважена жалбата му. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, не оспорва касационната жалба. Ответниците - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил решение № 93 от 11.04.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), V-ти специализиран постоянен състав и е осъдил КЗД да заплати на ГДИН направени по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заинтересованата страна Стоян Тодоров Тодоров е лице със 100% трайно намалена работоспособност (ТНР) спрямо здравия човек. Той е лишен от свобода с влезли в сила присъди, като по медицински показания изпълнението на наказанието е било многократно прекъсвано. На 2.02.2011 г. Тодоров е постъпил в затвора в гр. София за изтърпяване на наложеното му наказание и е бил хоспитализиран в СБАЛЛС. С жалба вх. № 44-00-631 от 28.02.2011 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-864 от 21.03.2011 г. е сезирал КЗД за осъществявана спрямо него дискриминация по признак "увреждане". Въз основа на събраните в производството писмени доказателства и становища на страните решаващият състав на Комисията е постановил оспорваното решение, с което: 1) е установил, че при осъществяване на своята дейност ГДИН е поддържала и продължава да поддържа в момента архитектурна среда, която затруднява свободния достъп за лица с увреждания в сградата на СБАЛЛС, в частност на Стоян Тодоров Тодоров за периода му на престой в посоченото лечебно заведение към затвора, което в съответствие с чл. 5 от ЗЗДискр. се смята за дискриминация и представлява нарушение на същия закон.; 2) дала е задължително предписание, на основание чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на ГДИН да преустанови дискриминацията по признак "увреждане", състояща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда до и в сградата на СБАЛЛС към затвора в гр. София; 3) дала е задължително предписание на ГДИН, на основание чл. 47, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" от лица с увреждания, да бъдат насочвани (преместени) към местата за лишаване от свобода, отговарящи на разпоредбите на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (Наредба № 4/2009 г.), за да се предотврати неравното третиране. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановено в нарушение на материалния закон. За да достигне до този извод съдът е изложил е, че съгласно чл. 10, ал. 2, т. 12 от ЗИНЗС министърът на правосъдието, в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност (чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията) отговаря за управлението на предоставените държавни имоти на ГДИН и на териториалните й служби. Посочил е, че сградата на СБАЛЛС към затвора в гр. София е публична държавна собственост, предвид на което управлението й, включително във връзка с изграждане и поддържане на достъпна архитектурна среда е от компетентността на министъра на правосъдието, който единствен има качеството на възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във вр. с § 5, т. 38, т. 42 - 44 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ. Приел е, че неоснователно в оспорваното решение КЗД се е позовала на чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието (ПУДЛЗМП), доколкото тази разпоредба урежда въпроса за финансиране на лечебните заведения към Министерство на правосъдието (МП), а не управлението на собствеността върху сградите, представляващи местата за лишаване от свобода, включително и тези на СБАЛЛС. Смесвайки лечебното заведение със сградата (имота) в която то осъществява дейността си, Комисията е достигнала до незаконосъобразния извод, че ГДИН е адресат на установеното в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) задължение за привеждане на местата за лишаване от свобода, включително и на СБАЛЛС в съответствие с изискванията за достъпна среда. Решението е неправилно. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр. изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смята за дискриминация. Нормата на § 6 от ПЗР на ЗИХУ предписва в срок до 31.12.2006 г. до обществените сгради и съоръжения - държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери. По делото не е спорно, че в сградата в която се помещава СБАЛЛС - София се поддържа архитектурна среда, която затруднява свободния достъп за лица с увреждания. Спорът е чие е задължението за нейното привеждане в съответствие със законовите изисквания. В случая при правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до незаконосъобразен извод, че ГДИН не е отговорна за осъществена дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. по отношение на лишения от свобода Стоян Тодоров Тодоров за времето на престоя му в лечебното заведение към затвора и същият не е адресат на задължението за поддържане на достъпна архитектурна среда до и в сградата на СБАЛЛС - София. По делото не е спорно, че Стоян Тодоров Тодоров е лице със 100% трайно намалена работоспособност, че е лишен от свобода с влезли в сила присъди, постъпил е в затвора в гр. София за изтърпяване на наложеното му наказание и е бил хоспитализиран в СБАЛЛС - София. Видно от чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), ГДИН е юридическото лице (на бюджетна издръжка), което осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите са нейни териториални служби. Във връзка с медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода ГДИН организира и контролира дейността на СБАЛЛС, определя лишените от свобода, които се нуждаят от специализирано лечение във външни лечебни заведения, предлага лишени от свобода за помилване и прекъсване изпълнението на наказанието по здравословни причини и др. - чл. 7, т. 5 от Правилника за прилагане на ЗИНЛС. Съгласно чл. 4 от ПУДЛЗМП, материално-битовото осигуряване в СБАЛЛС - София се организира от ГДИН и началника на затвора, а съгласно чл. 5 от ПУДЛЗМП финансирането й се осъществява от ГДИН, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието. Видно от чл. 31, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността и вътрешния ред на СБАЛЛС - София, управлението на лечебното заведение се осъществява от директор, чиято дейност се контролира и координира от министъра на правосъдието, чрез ГДИН. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на чл. 31 от посочения правилник директорът на СБАЛЛС - София предлага за утвърждаване и извънпланови заявки за ремонт на СБАЛЛС (т. 5). От изложеното следва, че средствата необходими за осигуряване на ремонт на сградата се утвърждават от ГДИН по предложение на директора на лечебното заведение. Съгласно чл. 10 ЗЗДискр държавните органи, в т. ч. ГДИН са длъжни, при осъществяване на правомощията си да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на ЗЗДискр. Отговорността на министъра на правосъдието, в качеството му на собственик на недвижимия имот, в който се намира СБАЛЛС - София (виж чл. 3 от Постановление № 159 на МС от 17.07.2003 г.) не дерогира задължението на ГДИН да предприеме мерките по чл. 10 от ЗЗДискр, тъй като и в сградата на СБАЛЛС - София ГДИН осъществява дейността по изпълнение на наказанието лишаване от свобода на лишени от свобода лица, нуждаещи се от медицинско обслужване. Видно от приложение № 1 от Постановление № 159 на МС от 17.07.2003 г. лечебните заведения по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ПУДЛЗМП към Министерството на правосъдието са две - СБАЛЛС - София и СБАЛЛС - Ловеч. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ПУДЛЗМП в специализираните болници за активно лечение се приемат за лечение лишени от свобода от цялата страна. Поради това не може да бъде споделен довода на процесуалния представител на ГДИН, че СБАЛЛС - София не е "публично място" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр, тъй като лечебното заведение е предназначено за предоставяне медицинско обслужване на лишени от свобода в цялата страна. Законовото задължение за изграждане и поддържане на архитектурна среда, която осигурява достъпа на лица с увреждания до публични места, включва комплекс от изисквания за осигуряване на равенство в третирането на всички граждани и на възможностите за участието им в обществения живот и за социално включване на инвалидите. Такава в случая не е налице в СБАЛЛС - София, където не са осигурени рампи с необходимия наклон, достъпна площ за пълно завъртане и движение на инвалидна количка, ширина на вратата на болничния асансьор, телефони и други детайли от архитектурната среда, отговарящи на законовите изисквания. Предвид по-горе изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото като изяснено от фактическа страна да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на ГДИН. Разноски пред настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани, тъй като не са искани такива. При проверката на решението съдът констатира, че наред с жалбата на ГДИН срещу решението на КЗД, АССГ е бил сезиран и с жалба подадена от Министерство на правосъдието. То е било конституирано като жалбоподател и е участвало като страна в производството пред първоинстанционния съд. С обжалваното решение съдът се е произнесъл само по жалбата на ГДИН. В мотивите и в диспозитива на съдебното решение липсва произнасяне по жалбата на Министерство на правосъдието, без производството в тази част да е било прекратено. При липса на подадена молба от Министерството на правосъдието обаче предвиденият в чл. 176, ал. 1 от АПК срок за постановяване на допълнително решение е изтекъл. По изложените съображения и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,