Решение № 12522 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4697/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. К., гражданка на Република Турция, подадена чрез упълномощения адвокат С. Мехмед, срещу решение 1253 от 26.02.2024 г., постановено по адм. дело 11479/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на виза, изх. 23010609, издаден на 01.11.2023 г. от Първи секретар, Завеждащ Консулската служба при Посолството на Република България в гр. Бурса, Република Турция. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото, като е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Първи секретар, завеждащ Консулска служба в гр. Бурса, Република Турция не представя становище, въпреки предоставената му от съда възможност. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Г. К., гражданка на Република Турция, родена на [дата]. в гр. Коня срещу отказ за издаване на виза, изх. 23010609, издаден на 1.11.2023 г. от Първи секретар, Завеждащ Консулската служба при Посолството на Република България в гр. Бурса, Република Турция. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство. АССГ е приел, че отказът съответства и на материалния закон, тъй като в него е посочена разпоредбата на чл. 10, ал.1, т.17 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и е описано, че жалбоподателката не доказва достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Обосновал е отказа с постъпило писмо от дирекция Миграция , област Кърджали, в което е посочено, че при извършена проверка от служба за административен контрол на чужденци и след извършена проверка на декларирания адрес за пребиваване, било налице несъответствие в адреса на пребиваване . На посоченият адрес се намирала адвокатска кантора, като в нея нямало обособен офис на търговско представителство. Съдът е изискал становище от дирекция Миграция към Областна дирекция на МВР-Кърджали, от което се е установило, че на 15.09.2023 г. служители на група Миграция към ОДМВР Кърджали е посетила декларирания по процесното заявление адрес на пребиваване на чуждия гражданин, при което посещение е установено, че на този адрес - гр. Кърджали, [улица], общ. Кърджали, жилището е годно за обитаване. Била извършена и проверка на адреса, на който е регистрирано търговското представителство на жалбоподателката - гр. Кърджали, [улица], [адрес], като е констатирано, че на адреса се намира адвокатска кантора. В нея не е било установено наличие на обособен и оборудван офис за нуждите на търговското представителство и то не развива дейност на посочения адрес. С оглед на горното, е отхвърлил жалбата на Г. К. като неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. От доказателствата по делото е видно, че липсва протокола за проверка с рег. 292р-28488/19.09.2023г., по описа на ОДМВР за извършената проверка за дейността на дружеството на посочения от него адрес - гр. Кърджали, [улица], [адрес]. Административният орган, а и съдът не могат да направят преценка за наличието на предпоставките за издаване на отказ при непълна преписка, още повече, че именно този адрес е посочен като адрес на дейност на лицето. Освен това, няма пречка представителството на фирмата, в която работи жалбоподателката да бъде регистрирана на адрес на адвокатска кантора, още повече, че това може да бъде счетен за легитимен и сигурен адрес за кореспонденция на фирмата, какъвто се изисква в търговските й взаимоотношения. Нито Закона за насърчаване на инвестициите, по реда на който представителството очевидно ще съществува в България, нито Търговският закон /ако реши да бъде регистрирано по реда на чл. 17 и сл. ТЗ/ не поставя изисквания или ограничения за адреса, на който едно представителство следва да бъде регистрирано. Поради това, посоченото в отказа основание не намира и своята законова опора. Доколкото са налице и други доказателства по преписката, които опровергават твърдението за фиктивна регистрация на фирмата, настоящата инстанция намира, че отказът е незаконосъобразен, а заедно с това необосновано е и съдебното решение, което отхвърля жалбата. Поради изложеното, първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени, заедно с отказ за издаване на виза, изх. 23010609, издаден на 01.11.2023 г. от Първи секретар, Завеждащ Консулската служба при Посолството на Република България в гр. Бурса, Република Турция и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съда в настоящото решение. По искането за разноски доколкото такива не се претендират от касатора, разноски в нейна полза не следва да бъдат присъждани. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение