Решение № 15813 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2019 г.
ВАСI отделение20.11.2019 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 721/8.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11998/2018 г. по описа на Административен съд - София град. ОСЪЖДА "Пауърбилд" ЕООД, гр. София да заплати на НАП сумата от 500 лв. /петстотин лв./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15813 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от "Пауърбилд" ЕООД, гр. София срещу Решение № 721 от 8.02.2019 г., постановено по адм. дело № 11998/2018 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991801545613/26.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1626/24.10.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че АССГ не е съобразил, че в оспорения акт липсват допълнителни мотиви, които да обосновават дерегистрацията по ЗДДС. Намира, че при упражняването на дискреционна власт, органът следва да изложи подробни съображения относно формираната воля, за да се прецени съответствието на акта с целта на закона и спазването на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 3 от АПК. В тези насоки излага своите доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, по съществото на спора, с което оспорения акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е законосъобразността на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991801545613/26.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1626/24.10.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Пауърбилд" ЕООД, гр. София поради невнасяне на дължимия ДДС в срока по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за 17 данъчни периода през 2016, 2017 и 2018 г. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че всяко системно неизпълнение на задължение по ЗДДС, в т. ч. невнасянето на данъка, може да послужи за основание за дерегистрация по преценка на данъчната администрация. Невнасянето на дължимия ДДС в указания от закона срок по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за седемнадесет данъчни периода може да се квалифицира като системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, което обосновава извод за наличие на основание за дерегистрация. Преценил е, че актът е мотивиран от издателя му, като констатираното неизпълнение на задължението за срочно внасяне на ДДС е квалифицирано като системно. Отчел е, че целта на закона е постигната, тъй чл. 106, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 176, т. 3 ЗДДС имат преустановителна функция спрямо други нарушения, които поради своята системност обосновават вероятност от злоупотреби с ДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на акт за дерегистрация на някое от основанията, посочени в чл. 176 от ЗДДС органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност и извършва преценка относно наличието или липсата на необходимост от прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Съгласно чл. 169 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК, при оспорване на акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът разполага с такава оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. След като е безспорно, че в случая органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност, то съдът обосновано е пристъпил към проверка дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/, респективно - ако тази цел се постига, то доколко са спазени изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. В случая, въз основа на събраните доказателства е установено, че дружеството не е внесло дължимия ДДС съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС по СД за 17 данъчни периода. Последните са конкретизирани в издадения акт за дерегистрация, в който изрично е формиран извод, че дружеството системно не изпълнява задълженията си. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, продължителността на неизпълнението законосъобразно е квалифицирана от органа по приходите като системна. В този аспект в акта са уточнени както релевантните факти и обстоятелства, така и формираните въз основа на тях правни изводи, поради което несподелима е тезата на касатора, че актът е немотивиран. В съответствие с разпоредбите на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" и чл. 176, т. 3 от ЗДДС решаващият състав правилно е съобразил, че целта на законодателя е да се преустанови извършването от данъчния субект на нарушения, които поради своята системност сочат към вероятност от злоупотреби с ДДС и данъчни измами. Именно с прекратяването на регистрацията по ЗДДС тази цел на закона се постига от оправомощения орган. Същата не би могла да се постигне чрез прилагане на по-благоприятната за лицето мярка, с оглед на което при реализирането на целта на закона са спазени изискването за съразмерност, регламентирано с чл. 6, ал. 3 от АПК. Ето защо, като е приел, че оспореният акт за дерегистрация е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение