Решение № 8287 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9867/2018 г.

Решение № 8287 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9867/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Иванова против решение № 3866 от 08.06.2018 г. по адм. дело № 653/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РА- 30-161/07.07.2017 г., издадена от директора на дирекция "Общински строителен контрол" към Столична община, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "незаконно изградени преградни стени на паркомясто № 6" на самостоятелен обект с идентификатор 68134.1383.2028. 1. 2, находящ се в УПИ II-2028, кв. 70, местност "Надежда 2 а и 2 б" по плана на гр. София, с административен адрес: гр. София, ул. "Митрополит Авксентий Велешки" № 61-63. Касационният жалбоподател поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Излага съображения, че преградната стена между паркомясто № 6 и паркомясто № 7 е изградена от собственика на паркомясто № 7, че извършеното преустройство е допустимо, както и че заповедта не може да бъде изпълнена, тъй като това ще накърни правата на собственика на паркомясто № 7, който не е участвал в съдебното производство. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол", Столична община оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е постановена в границите на компетентност на директора на дирекция "Общински строителен контрол" към Столична община, предоставени му със заповед № СОА 17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община по реда на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Такива се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № 2/10.03.2017 г., в който е описан строежа, обстоятелството, че е извършен без строителни книжа и нарушените при изграждането му разпоредби. Правилно е преценено, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като аргументите на решаващия съд в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, също е законосъобразен. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване са "незаконно изградени преградни стени на паркомясто № 6" на самостоятелен обект с идентификатор 68134.1383.2028. 1. 2, находящ се в УПИ II-2028, кв. 70, местност "Надежда 2 а и 2 б" по плана на гр. София, с административен адрес: гр. София, ул. "Митрополит Авксентий Велешки" № 61-63. Обектът представлява преградни стени на подземно паркомясто № 6 по двете странични линии. Изградени са от бетонови блокове, между стоманобетонови колони, греди и стоманобетонова стена в дъното на паркомястото и са с дължина, височина и дебелина съответно 4. 60 м. /2. 69 м. /0. 20 м. В лицевата част между двете колони, ограничаващи паркомясто № 6 е монтирана метална гаражна врата. Стените са изградени след 2011 г. и не съответстват на одобрения проект за сградата от 2008 г., тъй като според предвиденото в него паркоместа № 5, № 6 и № 7 са без странични преградни стени, в лицевата си част са ограничени от стоманобетонови колони, а стена, която е част от конструкцията на сградата, има само към дъното им. С изграждането на стените и поставянето на врата подземно паркомясто № 6 фактически се преустроява в подземен гараж. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че описаните в заповедта за премахване преградни стени представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от V категория и e незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и без одобрен проект. (Одобреният през 2008 г. инвестиционен проект за сградата не предвижда преградни стени между подземните паркоместа). С оглед характеристиките на строежа правилно е преценено, че нареденият за премахване обект не изпълнява изискванията на нито една от хипотезите, регламентирани в чл. 151, ал. 1 ЗУТ, поради което не попада сред изключенията, предвидени в текста, за които разрешение за строеж не се изисква. Това мотивира и крайното заключение на съда, че строежът подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед кореспондира с материалния закон. С оглед времето на извършване на строежа следва да се приеме, че предпоставките за търпимост, регламентирани в разпоредбите на § 16 от ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, също не са изпълнени. Цитираните текстове предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. Нареденият за премахване строеж е изграден след 2011 г., поради което не попада във времевия обхват на нито една от разпоредбите. Ето защо същият не е търпим и подлежи на премахване. Възраженията на жалбоподателката, че не следва да е адресат на заповедта, тъй като не е извършител на строежа, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Като собственик на незаконно изграденото, жалбоподателката да отговаря и за неговото премахване. Този извод се основава на разпоредбата на § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, както и на чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, според който принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Доводите на касационната жалбоподателка, свързани със затруднения при изпълнението на заповедта, нямат връзка с настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си (определение от 01.02.2018 г.). Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателката и на събраните доказателства, като се изложени съображения по всяко едно от направените възражения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,