Решение № 10174 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12675/2011 г.

Решение № 10174 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12675/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Христо Генчев Христов от гр. Симеоновград, ул. "Петко Р. Славейков" № 13, против Решение № 1242 от 19.07.2011 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 64 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт/РА/ № 261002891/08.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 923 от 22.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице по реда на чл. 122 и сл. ДОПК са определени задължения по чл. 35 от закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/ отм./ за 2003 и 2004 г. съответно 4 364,90 лв. и 8 048,10 лв. главници и съответни лихви и по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за 2007 и 2008 г. в размер на 17 908,50 лв. и 1 187,86 лв. главници и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод относно началното салдо за 2003 г.; неправилно бил приложен и чл. 109, ал. 1 ДОПК за задълженията за 2003 г. като ревизията била възложена след изтичането на посочения в нормата преклузивен срок; неправилно е потвърдена грешна методика за формиране на разходите на домакинството само въз основа на статистически данни; неправилно е определена инвестиционната стойност на реализирания обект "бистро и магазин" като част от облагаемата данъчна основа; без основание не са признати представените договори за паричен заем от физически лица, при което е без значение възможността на заемодателите да дадат паричните средства на заем; съдът не съобразил, че между близки роднини липсват формалности при даване на парични суми, още повече че даването на такива суми в житейски приемлив размер от дядото на РЛ било доказано с гласни доказателства. Относно сумата в размер на 177 002,61 лв. за покупката на недвижим имот в р. Банско през 2007 г., необосновано съдът приел, че не е доказано даването й от трето лице по сметка на нотариуса, изповядал сделката, за което трето лице произходът на средствата бил установен. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Процесната ревизия е повторна и е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради установяване на превишаване на извършените за посочените данъчни периоди разходи над доказаните от ревизираното лице приходи - основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Неоправдани са оплакванията за неправилно определяне на началното парично салдо на ревизираното лице за 2003 г., при липса на твърдения за наличие на определена парична сума в началото на данъчния период. Правилно съдът е приел и че ревизията за този данъчен период не е възложена в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК. ВАС многократно се е произнасял, че при повторна ревизия, каквато е настоящата, с отмяната на първоначалния РА се възстановява висящността на ревизионното производство, започнало с първоначалната заповед за възлагане, издадена преди изтичането на посочения срок. Неоправдано е касационното оплакване за необоснован извод относно приетите разходи за живот на домакинството на ревизираното лице. Тези разходи са определени въз основа на информация на Националния статистически институт, при липса на всякакви доказателства за действително извършени разходи от страна жалбоподателя. Относно определянето на инвестиционната стойност на придобитите от РЛ и съпругата му "бистро и магазин" като част от данъчните основи за 2003 и 2004 г., съдът с основание е отбелязал, че при ревизията е приета оценката на самото ревизирано лице, изготвена при първоначалната ревизия - в съдебното производство доказателства относно въпросната стойност не са искани от страна на жалбоподателя, нито събирани. Относно направените разходи за закупуване на недвижим имот в гр. Банско през 2007 г. в размер на 177 002,61 лв., ревизираното лице най-напред е твърдяло, че сумата му е била преведена като дадена в заем от собственото му дружество "Евиан-СТ" ЕООД. В ревизионното производство е установено, че превод на посочената сума не е осчетоводен в счетоводството на дружеството. Тази констатация е потвърдена и с неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза в съдебното производство. В последствие, жалбоподателят поддържа, което твърди и в касационната жалба, че посочената сума неправилно е приета за извършен от него неоправдан разход, тъй като плащането на сумата е станало по сметка на нотариуса, изповядал сделката, по нареждане на трето лице - С. Д. Сталева /майка на съпругата на жалбоподателя/. В съдебното производство са събирани и гласни доказателства - показанията на г-жа Сталева, относно безвъзмездното даване на сумата на нея от страна на трето лице срещу задължение за гледане. Посочените показания са недопустимо доказателствено средство за доказване на договор за паричен заем, дарение или друг договор на посочената стойност, предвид ограничението на чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2 ДОПК. Отделно от това, в самия нотариален акт за покупка на апартамента в Банско е удостоверено плащането на сумата от страна на ревизираното лице. При тези факти, първоинстанционният съд обосновано е приел, че посоченият разход е направен от съпрузите Христови от средства с недоказан произход. Обосновани са фактическите изводи на административния съд и относно недоказването на дадени в заем парични средства от различни физически лица. В писмената декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, /на л. 00785 от административната преписка/, ревизираното лице изобщо не е декларирало посочените по-късно заеми като източници на доходи, оправдаващи декларираните разходи. Декларирани са единствено банков и потребителски кредит в "Пиреос банк". Не може да се сподели и тезата на касационния жалбоподател, че дали посочените като заемодатели на парични средства са имали възможност да дадат посочените заеми е без значение за оправдаването на извършените разходи. Ако това беше така, само твърдението на ревизираното лице за получаване на паричен заем, автоматично би оправдало при всеки случай извършените разходи със средства с неустановен произход. Тежест на доказване на ревизираното лице, при ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК, е доказването на произхода на паричните средства, за които се твърди, че оправдават извършените от него разходи. При липса на касационни основания, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение