Решение № 2359 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2008 г.

Решение № 2359 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Пчела" ЕООД, гр. Кърджали, срещу решение № 275/30.06.2008 г. по ахд № 418/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, административно отделение, трети състав, постановено след като с решение № 11137/13.11.2007 г. по ахд № 4906/2007 г. е отменено частично решение № 257/14.02.2007 г. по ахд № 1095/2006 г. на ПОС и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на съда. С обжалваното в настоящето производство решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 090000208/22.05.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП - гр. Кърджали, потвърден с решение № 679/13.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, в частта на преобразувания финансов резултат на дружеството със сумата 324 070, 08 лв. (погрешно изписан като 324 070,50 лв.) и определения допълнителен размер на корпоративен данък, както и начисления на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО (отм.) за 2004 г. данък в размер на 48 610,50 лв. със съответните лихви върху тези суми. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, ПОС, е изложил мотиви, че с РА законосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2004 г. със сумата 324 050,08 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 8 от ЗКПО (отм.) - скрито разпределение на печалба в полза на трето чуждестранно лице. За да стигне до горепосочения извод, ПОС е анализирал доказателствата по делото и е приел за безспорно, че разходите в размер на 122 043, 79 лв. по фактура № 3/19.02.2004 г. (погрешно изписана година като 2002), в размер на 114 416, 06 лв. по фактура № 5/2.04.2004 г. и в размер на 87 610, 23 лв. по фактура № 10/31.08.2004 г., издадени от дружество "Пестас" СА - Гърция са направени действително. Съдът е посочил, че тези разходи не са необходимо присъщи разходи по извършената от касатора дейност по договор за работа на ишлеме от 28.12.2002 г., сключен с "Пестас" СА, гр. Комотини, Гърция. Съгласно горецитирания договор дружеството - жалбоподател е внасяло разкроени дрехи от Гърция, ушивало ги е и ги изнасяло отново за Гърция. Спорните разходи са направени във връзка с установени след износа недостатъци на ушитите дрехи, за които гръцкият съконтрахент е уведомил българското дружество, както и че дължи процесните суми за извършените от него дейности по отстраняване на недостатъците. Не е кредитирано становището на експерта за свързаност на направените разходи с дейността, поради това, че е "чисто фактическо", но с "правни аспекти". Предвид изложеното според съда правилно е определен и еднократен данък при източника по чл. 34, ал. 1 от ЗКПО (отм.) върху същата сума, тъй като скритото разпределение на печалбата, което е вид дивидент, изплатен на трето чуждестранно лице, следва да се обложи при източника. Съдът неправилно е приел, че жалбоподателят е осчетоводил разходи, които не са предвидени в договора за ишлеме. Съгласно т. 7 изпълнителят поема за своя сметка всички разходи във връзка с рекламираната от възложителя продукция, след отправяне на искане от него. Наличието на други предвидени възможности в договора - например да не бъдат заплатени стоките от възложителя при наличие на рекламации съобразно т. 6 от същия договор, не може да доведе до направения от съда извод, че заплатените разходи по рекламациите не са свързани с конкретния договор. Посоченото от вещото лице процентно съотношение на разходите към приходите за дейността - 7, 89 лв. разходи на 100 лв. приходи сочи, че не касае за прекомерно голям дял рекламации. Няма спор и по документалната обоснованост на разходите и надлежното им осчетоводяване, както е приел и първоинстанционният съд. Настоящият съдебен състав намира, че при комплексния анализ на договора, уведомленията за констатирани недостатъци, озаглавени протоколи, с подробно изброяване на установените след последващия износ в Германия на конкретни дефекти по конкретни стоки, неоспореното и прието заключение на вещото лице, обоснованият извод е, че разходите са свързани с дейността на дружеството по договора за ишлеме. Предвид изложеното тези разходи не представляват "скрито разпределение на печалбата" и не са налице основанията за увеличение на финансовия резултат с тях по чл. 23, ал. 2, т. 8 от ЗКПО (отм.), нито пък за определяне на еднократен данък при източника върху тях по чл. 34, ал. 1 ЗКПО (отм.) вр. § 1, т. 6, б. "г" от ДР на ЗКПО (отм.) Решението следва да се отмени като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което се отменя спорната част от РА. На касатора следва да се присъдят част от направените разноски в размер на 3820 лева, пропорционална на уважената част от първоначалната част от жалбата от РА. Предвид изложеното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение