Решение № 406 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 898/2008 г.

Решение № 406 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 898/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б. "а" ГПК (отм.). А. И. С., Н. С. Б., Б. И. Т., С. С. К., В. С. К. и И. Б. Т. обжалват и искат да се отмени Решение № 106 от 19.09.2007 г. по гр. възз. д. № 854/2006 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 144 от 5.06.2006 г. по гр. д. № 230/2005 г. на районен съд гр. С. по отхвърления им иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на недвижим имот - дворно място с къща в с. Д., община С. Поддържа се, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответниците по касация, в съдебно заседание се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, въззивният съд в правомощията си на въззивна инстанция по жалбата на А. И. С., Н. С. Б., Б. И. Т., С. С. К., В. С. К. и И. Б. Т. (наследници на С. Т. 1988 г.) е оставил в сила решението на първата инстанция, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че имотът е съсобствен на всички страни по делото. Решението на въззивния съд е необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Процесният недвижим имот - дворно място в с. Д., община С. от 535 кв. м., УПИ IV-33 в кв. 3 по плана на селото, заедно с построената къща и подобрения, е бил съсобствен на братята С. Т. и Д. Т. Стою Т. умира 1988 г., оставяйки за наследници по закон ищците по делото, а Д. Т. през 1969 г., оставяйки за наследници ответниците по делото. През 1974 г., С. Т. се снабдява с констативен нотариален акт, легитимиращ го за собственик на 1/2 идеална част от описаното дворно място, заедно с източната половина от къщата и плевнята. Неговите наследници по закон, претендирайки, че от 1980 г. до заявяване на иска през 2005 година, първоначално наследодателят им, а след това те самите единствено владеят процесния имот (място с постройките) и са го придобили по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, иска от съда да им признае по реда и на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) правото на собственост на целия недвижим имот. За да отхвърли искът по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), въззивният съд е приел, че ищците не са установили придобиване изцяло на имота на твърдяното основание - чл. 79, ал. 1 ЗС и същият е останал съсобствен с ответниците. Този извод не може да бъде споделен, тъй като е необоснован и не почива на събраните по делото доказателства. Няма спор, в тази насока не са релевирани възражения, че съсобственият на братята С. и Д. Т. недвижим имот в с. Д., от един момент насетне ("пет години след смъртта на Д. Т. " т.е. от 1969 г., съпругата му В. напуска имота и отива да живее ("е свалена според показанията на всички разпитани свидетели") в град С. и до момента на подадените жалби и сигнали по повод на извършения "незаконен" стоеж от А. С. от 2002 г., имотът оставя изцяло във фактическа власт на наследниците на С. Т. Данните сочат, че имотът е стопанисван от С. Т., който умира там, а след смъртта му от наследниците - майката и бабата на А. и самият А. Без задълбочен анализ на показания на св. А, св. В за това кой е останал в имота, кой го е стопанисвал, за кой период от време, как и от кого е упражнявана фактическата власт на двора и къщата, въззивният съд е приел, че наследниците на С. Т., упражнявайки фактическата власт на имота, са го държали и за наследниците на Д. Т., а не са го владели като свой. Въззивният съд, в нарушение на изискванията на закона и трайно установената съдебна практика не е анализирал фактите относно извършени строителни работи в дворното място - премахване на старата зидария и направата на подпорна стена, бетонирането на двора, събарянето на стълба, която води към частта на Д. Т., давайки отговор на основният въпрос дали тези действия са само действия на един от наследниците, с които се цели запазване на имота, или са действия, манифестиращи едно ново различно отношение към имота от страна на сънаследниците в едното коляно -това на брата С. Т. с цел придобиване на имота по давност. Констатираните пороци на обжалваното решение обуславят неговата отмяна и връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане, при което доказателствата по делото и фактите се преценят задълбочено в контекста на релевираното основание - придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че страната претендираща собствеността на целия имот следва да установи в процеса по несъмнен начин кумулативното наличието на елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. За да установи твърденията си, че имотът е придобит от наследниците на С. Т. по давност към 2002 г., в рамките на процеса наред с установеният факт на упражняване на фактическа власт на дворното място (за къщата въпросът е останал изцяло неизяснен) следва да е установен и фактът на завладяване на имота по отношение на частта на съсобствениците-ответници по делото или за моментът на промяна на намерението да се държи имота за другите в упражняване на фактическата власт за себе си. При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да анализира именно в тази насока установените факти за извършените действия на наследниците на С. Т. в имота за спорния период от време 1994 г. до 2002 г. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия