Решение № 8174 от 28.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Й. и К. Г. Й., чрез адв. Ю. Ангелова като процесуален представител, против решение 3973 от 27.11.2024г., постановено по адм. дело 990/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите относно вида на строежа с твърдения, че същият представлява текущ ремонт на покрива на съществуващата сграда с цел възстановяване и удължаване на експлоатационната му годност. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за отмяна на оспорената заповед. Ответникът кметът на община Благоевград, чрез пълномощника си гл. юрк. В. Спасова, представя писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Н. Г. Й. и К. Г. Й. срещу заповед 711/10.05.2024 г. на кмета на община Благоевград, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено премахване на незаконен строеж: "основен ремонт на покрив на стопанска постройка, изградена в УПИ VІІІ, кв.16 по плана на [населено място], община Благоевград, имот с идентификатор 62699.501.219 по КККР на [населено място]. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата, а във връзка с вида и квалификацията му -че представлява основен ремонт на покрива на съществуваща постройка, т.е. строеж от шеста категория, извършен без изискващото се разрешение за строеж по чл.147, ал.1 ЗУТ, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване. Приема се, че строежът е извършен през 2022 г. и не е търпим съгласно §16 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, на които съответстват направените фактически констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са наведените в жалбата оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на твърденията на касаторите, съдът е обсъдил поддържаните от тях доводи и възраженията, отговор на които се съдържа във формираните мотиви на съдебния акт. Последните се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В заповедта се съдържа точно описание на наредения за премахване строеж с посочване на местонахождение, предназначение и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Относимите обстоятелствата за процесното строителство са установени и от данните в съставения по реда на чл.225а, ал.2 ЗУТ от служители от общинската администрация, Констативен акт 17/14.06.2023г. Същият е официален свидетелстващ документ, а материалната му доказателствена сила по см. на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.228 от ЗУТ, не е оборена в рамките на съдебното производство, поради което описаните в него факти се явяват доказани. Обосновани са изводите на съда и за спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ за констатиране на строежа. Видно е, че констативният акт е съставен след извършена проверка на място във връзка с постъпили сигнали от съсобственика на поземления имот, като в съдържанието му са отразени установените обстоятелства относно проверявания строеж. Без значение за редовността на административното производство е обстоятелството, че жалбоподателите не са били уведомени за един от постъпилите сигнали, които са от лице, чиито права не са засегнати от строежа, както и че констативният акт е съставен след като е изтекла повече от една година от подаване на сигналите. Липсва законоустановен срок за установяване на незаконното строителство и изискване за сезиране на компетентния орган само от засегнато от незаконния строеж, лице, както неоснователно се сочи в жалбата. Законосъобразен е изводът на съда за наличие на материалноправното основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оспорената заповед се разпорежда премахване на строеж, представляващ основен ремонт на покрив на стопанска постройка, а от доказателствата към административната преписка, от свидетелските показания и от заключението на вещото лице се установява, че през 2022г. жалбоподателите са предприели строително - монтажни работи по отношение на съществуващата стопанска постройка, като са премахнали стария двускатен покрив и са изградили нов двускатен покрив от иглолистен материал; монтирали са колони /попчета/, столици, ребра и надлъжни дъски, върху които е захваната хидроизолация от профилирана ламарина, с която са заменени съществуващите дотогава керемиди. При тези установявания от фактическа страна, правилно съдът е приел, че се касае за основен ремонт, а доводите в касационната жалба за извършен текущ ремонт са в противоречие с вида на реализираните строително-монтажни работи. Последните, преценени съобразно легалните дефиниции за основен ремонт в § 5, т. 42 ДР ЗУТ и съответно за текущ ремонт в § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, потвърждават квалификацията на процесния строеж в издадената заповед като основен ремонт, включващ замяна на дървената носеща конструкция на покрива от износени материали с нови такива, с което е възстановена годността за експлоатация на същия. От изложеното следва, че извършените строително-монтажни работи са свързани с цялостна подмяна на покривната конструкция на сградата, което ги дисквалифицира като текущ ремонт, независимо, че са запазени част от гредите и дъските на тавана на сградата и независимо, че няма промяна в размерите и вида на покрива, който остава двускатен. Наведените от касаторите доводи в обратен смисъл са неоснователни и са в противоречие със събраните писмени доказателства и заключението на СТЕ. Правилно съдът е игнорирал показанията на свид. К. в частта, с която квалифицира извършеното строителството като текущ ремонт, тъй както същите обективират правни изводи, а не фактически данни. От друга страна, в случая е безспорна липсата на строителни книжа за проведеното строителство, които според разпоредбата на чл.147, ал.1, т.3 от ЗУТ са издадено разрешение за строеж. При тези факти съдът обосновано приема, че описаният в заповедта строеж е незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и подлежи на премахване. Тази последица не може да се преодолее в случая, тъй като не са налице изискванията за неговата търпимост в никоя от хипотезите по § 16 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, предвид периода на процесното строителство, извършено през 2022 г. С оглед на изложеното, като достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърля предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото и искането на пълномощника на ответника, съдът присъжда в полза на община Благоевград разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., платими от касаторите. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,