Решение № 4356 от 25.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. И. Ташева, против решение 7820/19 декември 2022 г., постановено по адм. д. 3440/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от кмета на Столична община против заповед 18-2645/11 март 2022 г. на началника на СГКК, гр. София, с която е одобрено изменението на КК и КР на гр. София, одобрена със заповед РД-18-68/02 декември 2010 г. на ИД на АГКК, последно изменена със заповед 18-8357/07 ноември 2017 г. на началника на СГКК, гр. София, състоящо се в промяна на граници на съществуващи обекти в КККР на имоти и нанасяне на имот с идентификатор 68134.1943.28 в съответствие с границите на УПИ ХVІІІ-28, кв. 13 по действащия регулационен план на м. "в.з. Бояна", м. "Антоновска ливада" по предходен регулационен план, одобрен със заповед 5292/27 август 1958 г. Съдът е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Изяснени са фактическите обстоятелства, като са изложени подробни аргументи за достигнатите изводи в изпълнение на изискването на чл.172а, ал.2 от АПК. Правилно е преценено, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, обуславящи отмяната й само на това основание, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Процесният административен акт е законосъобразен, както вярно е приел съдът. В случая е установено, включително и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, обективно несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение на имота към датата на одобряване на кадастралната карта. Правилен е изводът на съда, че в случая не е налице хипотезата на спор за материално право по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Такъв би бил налице при наличието на противопоставими права, респ. конкуриращи се документи за собственост, каквито липсват по делото. Столична община фактически не противопоставя свои собственически права, конкуриращи се титули за собственост, за да се приеме наличие на спор за материално право. Фактът, че част от имота на заинтересованите лица по действащата регулация засяга имот, предназначен за улица, не обосновава извод, че този имот е общинска собственост, след като не са проведени съответните производства, съответно не обосновава и извод за наличието на спор за материално право. Установено по делото е, че засегнатата с плана част от имота не е прехвърляна в полза на общината, не са провеждани отчуждителни процедури и не е изплащано обезщетение, ПУП по отношение на регулацията не е приложен. В конкретния казус основание за изменение на КККР са именно несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние. Предвид така установените от фактическа и правна страна обстоятелства законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Л. Тодоров следа да бъдат присъдени 300 лева разноски, за процесуалното представитилество на назначения от него адвокат пълномощник. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав