Решение № 1008 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2014 г.

Решение № 1008 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Хотел Планета" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Иван Бойчев срещу решение № 174 от 4.02.2014 г., постановено по адм. д. № 3216/2013 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Х-47-100-2/4.12.2012 г., издадено от началника на Митнически пункт Варна-Запад, потвърдено с решение № Х-47-5-1/5.08.2013 г. на началника на Митница - Варна, за установени за внасяне мито в размер на 217.52 лв. и ДДС в размер на 2 505.26 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че са нарушени разпоредби от Конституцията на Република България, установяващи тайната на кореспонденцията с довод, че проверената куриерска пратка не е била за дружеството, а за физическото лице Антонов. Поддържа се, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка във връзка със стоката, пристигнала на 3.11.2011 г. с два контейнера на Пристанище Варна, оформена с ЕАД 11BG002002Н0091534 от 4.11.2011 г. и ЕАД 11BG002002Н0091609 от 4.11.2011 г. и тезата на административния орган, че действителната стойност на стоката следва да се определи по търговско предложение, погрешно изпратено чрез куриерска пратка, която неправомерно била отворена от митническите органи. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на митническото решение. Ответникът по касационната жалба началникът на Митнически пункт Варна-Запад, редовно призован, не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор от 23.01.2015 г. от юриск. Л. Дашева с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение по подробни доводи, изложени в този отговор, както и е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка, установена по делото, според която при извършване на физическа проверка от служители на сектор "Митническо разузнаване и оперативен контрол" при Агенция "Митници" на куриерска пратка от Китай с изпращач Seadragon Trading Limited са установени в нея документи - фактури за транспорт на стойност 55 896 щатски долара, опаковъчни листове, сертификати за произход, коносаменти с получател дружеството-касатор. Установено е от митническите служители, че на 3.11.2011 г. на пристанище Варна-запад са пристигнали 2 броя контейнери с мебели с получател дружеството-касатор. Установено е от разследващите митнически служители при проверка на документите, съпътстващи куриерската пратка и контейнерите с мебели съвпадение на данните относно вид, брой и артикулен номер на стоките. В куриерската пратка при проверка на служителите от сектор "Митническо разузнаване и оперативен контрол" е открита фактура № 20110528BG/16.09.2011 г., в която е посочена стойност на внесените от Китай Мебели в размер на 57 096 щатски долара /55 896 щатски долара и 1200 щатски долара допълнителна такса/, а не 8 168 щатски долара по фактура № 20110528BG-2/16.09.2011 г., декларирана с ЕАД 11BG002002Н0091609. За безспорно е прието обстоятелството, че фактурите, придружаващи стоката и фактурите от куриерската пратка са достигнали до получателя и това не се оспорвало от него. С оглед намереното пълно съвпадение между вида, броя на стоките и артикулните им номера, записани във фактурите, представени пред митницата и фактурата, намерена в куриерската пратка, митническите органи установили, че в представените пред Митница Варна фактури стойността на стоките е намалена с около 2.5 пъти, което ги навело на извод за незаплащане на държавни вземания - мито и ДДС. С оспореното пред АС решение № Х-47-100-2/04.12.2012 г. на началника на Митнически пункт Варна-Запад на основание чл. 30 ППЗМ и чл. 78 от Регламент № 2913/1992 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността, са определени публични държавни вземания за доплащане и са преизчислени вземанията, посочени като дължими по ЕАД 11BG002002Н0091609. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че с оглед разпределението на доказателствената тежест дружеството не е доказало твърдението си, че митническата стойност е тази по фактурите, представени пред Митница Варна, поради липса на доказателства за извършени плащания или извлечения от счетоводството на лицето, доказващи размера на цената, подлежаща реално на плащане. Прието е от съда, че правилно с оспореното митническо решение са начислени мито и ДДС при проверката, извършена по реда на чл. 78 от Регламент № 2913/92/ЕИО. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните по делото се свежда до правилното определяне на митническата стойност на внесените от Китай мебели по документите, намиращи се в куриерската пратка, като относно тях касаторът твърди, че по невнимание от китайския доставчик е приложено търговско предложение със завишени цени на стоките, а окончателните фактури били получени от Красимир Антонов на място при посещението му в Китай, заедно с коносаментите и другите документи. Изложени са доводи, че незаконосъобразно митническите органи са определили митническата стойност по търговското предложение, което е било използвано само при преговорите с китайския съконтрахент. Неоснователни са оплакванията на касатора, че митническите органи не са имали право да извършват проверка на куриерската пратка и това противоречало на разпоредбите на Конституцията. С оглед извършване на митнически контрол в правомощията на митническите органи по чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността е да извършват проверки и именно при такава проверка е установено, че в куриерска пратка се съдържа фактура с различна стойност на внесените от Китай мебели от тази, която е придружавала контейнерите със стоките. Куриерската пратка е проверена от Звезделина Гелушева - служител на сектор "Митническо разузнаване и оперативен контрол", в чиито задължения се включва извършване и селекция във връзка с общностните правила за сигурност и безопасност на всички пратки, постъпващи през Аерогара София, което включва и проверка на куриерските пратки. Освен това видно от договора с куриерската фирма "Флайинг карго България" ООД по искане на държавните органи пратката може да бъде отворена и инспектирана, като точно това е направено при процесната проверка. Освен това в куриерската пратка били открити и бели листове с печати. Твърденията на касатора, че се касае за търговско предложение, съдържащо се в куриерската пратка не е доказано по делото и затова правилно решаващият съд го е приел за неоснователно. Приложените към жалбата до АС гр. Варна доказателства, идентични с тези, приложени към касационната жалба, не доказват благоприятните за лицето твърдения относно митническата стойност на стоките. Приложената към молба на дружеството от 15.01.2014 г. експертиза по друго дело с наказателно-административен характер правилно не е ценена от административния съд като недопустимо доказателство. Представените от лицето със същата молба доказателства за извършени плащания или възстановяване на суми в брой не могат да се свържат с други конкретни документи по делото. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Юрисконсултско възнаграждение, поискано в писмения отговор на ответника в това производство не се присъжда, тъй като тази страна не е представлявана пред ВАС, I отделение от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение