Решение № 2678 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2017 г.

Решение № 2678 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8334/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на М. К. М. от гр. Я., чрез адв. Парцова против решение № 834 от 30.05.2017 г. по адм. д. № 154/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с прогласяване нищожност на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кмет на О. Я. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 9/16.01.2017 г. на кмета, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне от М. К. М. незаконен строеж "гараж", изграден в УПИ VII-1053, кв. 70 по плана на гр. Я.. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, след надлежно съставен Констативен акт № 2а от 16.08.2016 г., за строеж от 5 категория, изграден през 2015 г. без изискуемите строителни книжа Предвид това е прието, че заповедта е законосъобразна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Изложени са и мотиви за неприложимост на режимите за търпимост с оглед годината на изграждане на процесния строеж. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е, че процесната постройка съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е изградена от жалбоподателя без строителни книжа, през 2015 г., от което следва, че по отношение на нея не е приложим режим на търпимост, както по § 16, ал. 1, ал. 1 или ал. 3 от ДР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като крайният момент на изграждане на незаконни строежи, подлежащи на изследване досежно тяхната търпимост е "до 31.03.2001 г. " С оглед на това, изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Неоснователен е единственият касационен довод за нищожност на заповедта, поради погрешно вписване в същата на основанието по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, касаещо правомощията на органа по установяване и премахване на незаконния строеж, тъй като се касае за техническа грешка - вместо чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е визиран чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Този извод се извежда от мотивите от фактическа страна, залегнали в процесната заповед, които категорично сочат на строеж от 5 категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗУТ. Освен това по административната преписка е налично писмо на началника на РО "НСК" при РДНСК-Югозападен район-Б. от 7.01.2016 г., с което преписката е изпратена по компетентност именно на кмета на О. Я.. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,