Решение № 14241 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16110/2010 г.

Решение № 14241 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16110/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област Варна против решение № 2197 от 29.10.2010 г. по адм. дело № 2387/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен мълчалив отказ на същия орган да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № РД - 10-0801-175 от 7.06.2010 г., подадено от "Обединено гражданско сдружение - Варна" и преписката е върната на административния орган за произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като исканата информация е общодостъпна. Моли да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение и за прекомерност на заплатения от ответника по касация адвокатски хонорар. Ответникът "Обединено гражданско сдружение - Варна", гр. Варна оспорва касационната жалба. Моли решението на Административен съд - Варна да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е законосъобразно. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че областният управител на Област Варна е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), поради което при депозиране на заявление, което отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 от ЗДОИ). В случая областният управител не се произнася по подаденото от "Обединено гражданско сдружение - Варна" заявление вх. № РД - 10-0801-175 от 7.06.2010 г. за достъп до обществена информация, независимо че разполага с исканите документи и данни (предмет на искането е АДС от 2001 г., който съгласно чл. 69, ал. 3 в ред. до ДВ бр. 32/2005 и чл. 75 от Закона за държавната собственост и по арг. от чл. 31, ал. 1, т. 3 от Закона за администрацията се съхранява и от областния управител). Това бездействие на органа представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от закона и на това основание подлежи на отмяна. Ето защо като достига до изводи в този смисъл и отменя формирания мълчалив отказ съставът на Административен съд - Варна постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Характерът на исканата информация и редът, по който следва да се предостави, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от административния орган при преценка на основателността на искането, като в случай, че органът установи, че информацията не е обществена или редът по ЗДОИ е неприложим, следва да изложи мотиви в тази насока. В този смисъл аргументите на касационния жалбоподател относно характера на исканата информация и нейната общодостъпност, не могат да преодолеят бездействието на органа и да обосноват законосъобразност на мълчаливия отказ. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено въз основа на събраните в хода на делото доказателства. Правилно е преценено, че изпращането на заявлението за достъп до обществена информация в Министерството на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, след като сезираният орган разполага с исканата информация, не отменя задължението на областния управител да се произнесе, поради което бездействието му следва да се квалифицира като мълчалив отказ по смисъла на закона. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че решението на Административен съд - Варна е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Областна администрация Варна следва да заплати на касатора сумата 300.00 лв. разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за един адвокат. Стойността за изплатения адвокатски хонорар е съобразена с нормата на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с изискванията на § 2 от Допълнителните разпоредби на наредбата, поради което не са налице основанията на чл. 78, ал. 5 от ГКП за присъждане на възнаграждение в по-нисък размер, а искането на касатора в този смисъл е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение