Решение № 74 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2018 г.

Решение № 74 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9879/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на В. Василев от [населено място], подадена чрез процесуалния му представители адв. Иванов с пълномощно на л. 241 от първоинстанционното дело, против решение № 4138 от 18.06.2018 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8986/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22221115010069-091-001/04.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в оспорената му част с решение № 1088/10.07.2017 г. на и. д. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Згурева и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 730 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. АССГ е сезиран с жалба от В. Василев против частта от РА № Р-22221115010069-091-001/04.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, с който са установени задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ като осигурител за данъчните периоди м. декември 2009 г., от м. февруари 2012 г. до м. ноември 2013 г. и от м. януари 2014 г. до м. август 2015 г.; задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за държавно обществено осигуряване /ДОО/ като осигурител по чл. 7, ал. 1 КСО за периодите от м. декември 2009 г. до м. юни 2015 г.; за здравно осигуряване /ЗО/ по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО за периодите от м. декември 2009 г. до м. юли 2015 г.; за допълнително задължително пенсионно осигуряване /УПФ/ по чл. 7, ал. 1 КСО за периодите от м. декември 2009 г. до м. юни 2015 г. със съответните лихви за забава. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК. Законосъобразен е изводът на АССГ, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция – от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията след надлежно образувано ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставен е ревизионен доклад /РД/ със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. РА е издаден в предвидената в чл. 120 ДОПК форма. За да отхвърли жалбата против РА, АССГ е обосновал верен извод, че същият е материално законосъобразен, а размерът на задълженията е точно установен, което се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/. Не е спорно, че в ревизираните периоди В. Василев е извършвал търговска дейност като ЕТ "К СТАНДАРТ ВСВ – В. ВАСИЛЕВ" с ЕИК по БУЛСТАТ 040205721, свързана с производство на мебели, и е изплащал трудови възнаграждения на работниците, с които е сключил трудови договори в качеството му на работодател. Подавал е декларации обр. 6 и обр. 1 в качеството му на работодател по реда на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В хода на ревизията е установено, че за периода от м. февруари 2012 г. до м. ноември 2013 г. ЕТ не е внасял дължимия на основание чл. 42, ал. 1 ЗДДФЛ в качеството му на работодател авансов данък върху доходите на физическите лица, назначени по трудови договори, а за м. декември 2009 г. го е внесъл със забава след определения в чл. 65, ал. 10 ЗДДФЛ в сила до 31.12.2012 г. срок, за което е начислена лихва в размер на 10. 45 лв. В качеството си на осигурител ЕТ е бил длъжен да внася в срока по чл. 7, ал. 1 КСО осигурителни вноски за ДОО за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – работници и служители. За периода м. декември 2009 г. – м. май 2010 г. същите са внесени със забава, а за останалите периоди не са внесени. Установени са невнесени и невнесени в срок задължителни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО от ЕТ в качеството му на работодател и задължителни вноски за допълнително пенсионно осигуряване. Констатациите на ревизиращия екип са потвърдени от ССЕ. Неоснователен е доводът на касатора за незаконосъобразност на РА, тъй като ревизията е възложена на физическото лице, а с него са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица и за ЗОВ на ЕТ в качеството му на работодател. Ревизията е възложена със заповед за възлагане /ЗВР/ № Р-22221115010069-020-001/08.12.2015 г. за установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, УПФ за осигурител, ДОО за осигурител, вноски за ЗО за осигурител. В същата изрично е посочено, че ревизираното лице е В. Василев в качеството му на ЕТ "К СТАНДАРТ ВСВ – В. ВАСИЛЕВ" с ЕИК по БУЛСТАТ 040205721. Както правилно е приел АССГ, именно физическото лице е задълженото лице по смисъла на чл. 14, т. 2 ДОПК. Неоснователен е и вторият довод на касатора за това, че ЗВР, РД и РА не са подписани с квалифицирани електронни подписи от посочените в тях лица. За установяването на соченото от жалбоподателя обстоятелство съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, която е дала категорично заключение, че изброените документи са подписани с квалифицирани електронни подписи, както и че лицата, които са ги подписали притежават към съответните дати активни електронни подписи – B-Trust, което е удостоверено от доставчика на удостоверителни услуги – "Банксервиз" АД. Освен това, според заключението на вещото лице е технически невъзможно да се осъществи електронно подписване на документ с изтекъл или невалиден електронен подпис. С оглед изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение