Решение № 2225 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2014 г.

Решение № 2225 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7078/2014 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Аутолукс" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез пълномощник, против решение № 1371 от 5.03.2014 г., постановено по адм. д. № 8441/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение по протокол № 93/23.11.2006 г. на Столичния общински съвет, по отношение на разпоредбите на чл. 23, ал. 1; чл. 23, ал. 4 и чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и с твърдения за неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен първоинстанционния извод, че по отношение оплакванията за съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на подзаконовия акт има влязло в сила съдебно решение, тъй като тези нарушения са обсъждани в контекста на оплаквания за незаконосъобразност на друга разпоредба. Твърди, че липсват мотиви за приемането на оспорените в настоящото производство разпоредби. Повторно излага становището си за противоречие на атакуваните разпоредби с нормите на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, чл. 66 ЗМДТ и чл. 67 ЗМДТ. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което разпоредбите на чл. 23, ал. 1; чл. 23, ал. 4 и чл. 26, ал. 1 от Наредбата бъдат отменени. Ответникът - Столичният общински съвет, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят "Аутолукс" ЕООД е собственик на недвижими нежилищни имоти в м. Симеоново-север, район Витоша, гр. София. За да отхвърли подадената от дружеството жалба срещу разпоредбите на чл. 23, ал. 1; чл. 23, ал. 4 и чл. 26, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение по протокол № 93/23.11.2006 г. на Столичния общински съвет, съдът е заключил, че същите не противоречат на норми от по-висока степен - разпоредбите на чл. 63, чл. 66 и чл. 67 ЗМДТ. Приел е, че като подзаконов нормативен акт Наредбата е издадена в изискуемата от закона специална форма, като при приемането й не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Според твърденията на дружеството-жалбоподател, издателят на Наредбата не е публикувал проекта ведно с мотивите по установения в Закона за нормативните актове ред, докладът на вносителя също не е оповестен, с което са допуснати нарушения на процедурата, които са съществени. Съдът не е разгледал оплакванията за допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при приемането на Наредбата, като е приел, че административнопроизводствените правила са спазени, тъй като такава съдебна проверка е извършена с влязло в сила решение по адм. д. № 11242/2011 г. на ВАС и последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо, съгласно чл. 187, ал. 2 АПК. Видно от приложеното по делото съдебно решение, с влезлия в сила съдебен акт спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо по отношение на друг предмет - разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата на Столичния общински съвет. Съдът е заключил по същество, че оспорените разпоредби на чл. 23, ал. 1 (ред. решение № 13/28.06.2012 г. на СОС); чл. 23, ал. 4 (ред. решение № 701/16.02.2010 г. на СОС) и чл. 26, ал. 1 от Наредбата не противоречат на акт от по-висока степен. Решението е неправилно. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ е регламентирано правото на общинските съвети да издават наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община е приета с решение по протокол № 93/23.11.2006 г. на Столичния общински съвет. В конкретното производство са оспорени разпоредбите на чл. 23, ал. 1 (изм., ред. решение № 13/28.06.2012 г. на СОС); чл. 23, ал. 4 (изм., ред. решение № 701/16.02.2010 г. на СОС) и чл. 26, ал. 1 от Наредбата. Тези разпоредби се атакуват пред съд за първи път. За да се произнесе, съдът е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на едно от основанията за законосъобразност на нормативния акт, а именно - спазване на административнопроизводствените правила, с влезли в сила съдебни решения по адм. д. № 1689/2009 г. на ВАС, по адм. д. № 8293/2011 г. на ВАС, адм. д. № 11242/2011 г. на ВАС, адм. д. № 78/2013 г. на ВАС. При извършената служебна справка касационният състав установи, че първото цитирано дело е неотносимо към настоящия казус, а предмет на съдебна проверка за законосъобразност по другите посочени дела са различни разпоредби - чл. 25, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Наредбата. Атакуваните с жалбата на "Аутолукс" ЕООД разпоредби от нормативния акт се оспорват за първи път. Това оспорване не е последващо по смисъла на чл. 187, ал. 2 АПК, на която правна норма се е позовал първоинстанционният съд. Това са други разпоредби, които подлежат на съдебен контрол на общо основание по чл. 146 АПК, поради което неоснователно съдът е приел, че по отношение проверката за законосъобразност по чл. 146, т. 3 АПК е формирана сила на пресъдено нещо. Влезлите в сила решения по цитираните дела са с различен от настоящия предмет. Конкретните мотиви, изложени в съдебните актове, имат обвързваща сила само между страните, те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Мотивите съдържат фактически констатации, с които съдът потвърждава или отрича определени юридически или доказателствени факти. Тези удостоверявания са непряко доказателство за установените факти, но те нямат задължителна доказателствена сила. Изложените в мотивите констатации са във връзка с предмета на спора, който следва да бъде разрешен, но не са предмет на спора. Техният предмет не се обхваща от силата на пресъдено нещо. Ето защо първоинстанционният съд е следвало да събере доказателства, да извърши съдебна проверка съгласно чл. 168, ал. 1 АПК и на общо основание да се произнесе по оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при приемането на подзаконовия нормативен акт. Като не е сторил това, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Допуснал е и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е събрал допустими и относими доказателства във връзка с изпълнението на процедурата по приемането на оспорените текстове от Наредбата. Ето защо решението като неправилно следва да се отмени, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административния съд София-град. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде конкретни указания на издателя на оспорения акт във връзка с изпълнението на императивните процесуални разпоредби относно приемането на Наредбата, в това число чл. 27, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 2а (отм. ДВ, бр. 46/2007 г.) от Закона за нормативните актове - по отношение разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредбата, чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Следва да се съберат доказателства за релевантните обстоятелства - публикуването на доклада на вносителя, проекта за наредбата и мотивите към тях; предложението за приемане на решението на СОС, наличието на необходимия кворум и гласуване със съответното мнозинство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд