Решение № 13023 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5685/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез юрк. В. Василев, против решение 3905/05.02.2025г., постановено по адм. дело 6872/2024г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва се, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква се нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма и съдържание на акта. Твърди се, че изводите на съда относно съответствието на оспорения акт с целта на закона са неправилни и необосновани. Иска се отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Ответните страни Д. И. Д. и В. В. А. главни инспектори в регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях - Югоизточна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. Благоевград, чрез процесуален представител Е. Златева, с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение, като правилно и обосновано, да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) против Предписанията в раздел V, т. 1 и т. 2 от Констативен протокол (КП) 06-01-63/15.05.2024 г., съставен от инспектори в Регионален отдел Югоизточна България офис Бургас на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). От фактическа страна по делото е установено, че язовир Кафалъ гьол - 108, в землището на село Грозден, община Сунгурларе, област Бургас, е предоставен за управление и стопанисване на ДПУСЯ, което също е оператор на язовирната стена и на съоръженията към нея. Язовирът е класифициран в трета ниска степен на потенциална опасност съгласно чл. 141б, ал. 1, т. 3 ЗВ. На 15.05.2024 г. била извършена проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовира от инспекторите инж. В. В. А. и Д. И. Д.. Констатирани са следните обстоятелства: корона гъсто обрасла с дървесна и храстовидна растителност; не може да се извърши цялостен оглед на короната поради наличието на гъста растителност; поради тази гъста растителност не може да се извърши оглед и на въздушен откос и воден откос, на бреговете на водохранилището и на преливник и отводящ канал. Язовирната стена е неизправно-частично работоспособна, входната шахта е с нарушена конструкция, частично запълнена със земна маса, изходната тръба е частично затлачена, няма монтиран спирателен кран и като цяло съоръженията са в лошо техническо състояние. Съгласно протокол 08-БМ-Кафалъ гьол-108-001 от 19.04.2024 г. за извършени пробни манипулации, не е възможно извършването на пробни манипулации; затворени органи, клапи на преливника няма. Резултатите от тази проверка са обективирани в Констативен протокол (КП) 06-01-63/15.05.2024 г., като за осъществяване на безопасна техническа експлоатация на язовира и относно техническата документация на ДПУСЯ, в раздел V, т. 1 и т. 2 са дадени следните предписания: т. 1 По техническата документация: 1.1. Да се извърши геодезическо заснемане на язовира (височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения); 1.2. Изготвяне на инвестиционен проект заснемане, който да е одобрен по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ; 1.3. Да се предоставят изчисления за определяне на площта на водосборния басейн, пълнеща деривация; т. 2 По осъществяване на безопасна техническа експлоатация: 2.1. Да се почисти язовирната стена (корона, воден и въздушен откос) от храстовидна и дървесна растителност; 2.2. Изготвяне на характеристични криви за залетите площи и завирените обеми, същите да се отразят в инструкцията за експлоатация на язовира. Срокът за изпълнение на предписанията е 25.11.2024 г. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Разглеждайки спора относно компетентността на издателя на акта, административният съд е посочил, че по делото е приложена заповед 2010-181/23.03.2023 г. на председателя на ДАМТН (т. 5), съгласно която инспектори инж. В. В. А. и Д. И. Д. (т. 46 и т. 49) са оправомощени да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Посочено е, че възможността председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи е уредена в чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, като в чл. 190б, ал. 1 и ал. 2 от същия закон е разписан специален ред за издаване, срок за съставяне и съдържание на констативния протокол, а съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към същите като цяло. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издадените предписания, разписани в раздел V, т. 1 и т. 2 от Констативен протокол 06-01-63/15.05.2024 г. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. В тази връзка, решаващият състав на АССГ правилно и подробно е посочил и анализирал относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица. Констативен протокол 06-01-63/15.05.2024 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. Със Заповед 2010-181/23.03.2023 г. на председателя на ДАМТН, са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Комисиите по чл. 138а, ал. 3 ЗВ се назначават от областния управител на съответната област и включват в състава си представители на ДАМТН, Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението на Министерството на вътрешните работи и съответните областна администрация, басейнова дирекция и община. За съоръженията по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2 комисията трябва да извършва проверки веднъж годишно, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3, какъвто е язовир Кафалъ гьол - 108 - веднъж на три години. Но контролните правомощия на междуведомствената комисия по чл. 138а ЗВ не лишават от компетентност органите на ДАМТН, която почива на самостоятелно основание. Съгласно чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗВ, всички собственици на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/ или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. ДПУСЯ е държавно предприятие, чиито основен предмет на дейност е комплексното управление на язовири чл. 139а, ал. 1 и ал. 3 ЗВ и дължи да осигури техническа изправност на управляваните от него язовири.. Правилно, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 141а, ал. 3 ЗВ не изключва правомощието на лицата по чл. 190, ал. 4 ЗВ да дават предписания когато установят несъответствие на конкретен обект с нормативните изисквания. В чл. 108, ал. 3, т. 2 от Наредбата е посочено, че ДАМТН извършва проверки на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях веднъж на три години, когато язовирът е с ниска степен на потенциална опасност. Изключението по чл. 141а, ал. 3 ЗВ не се отнася до изваждане на посочените язовири изобщо извън обхвата на контрол и задължения на собствениците, а последните имат възможността да изпълняват задълженията си посредством лица, които могат и да не отговарят на специалните изисквания за оператор на язовирна стена. Дори да се приеме, че язовирът е малък и с ниска опасност, това не означава, че собственикът е освободен от дължимата грижа , свързана със стопанисването му и задължението да го поддържа в изправност. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване. Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил предписания, разписани в раздел V, т. 1 и т. 2 от Констативен протокол 06-01-63/15.05.2024 г. Предписанията са издадени във връзка с установеното техническо състояние на язовир Кафалъ гьол - 108, в землището на село Грозден, община Сунгурларе, област Бургас, е предоставен за управление и стопанисване на ДПУСЯ, което също е оператор на язовирната стена и на съоръженията към нея. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Предписанията по т. 1, т. 1 3 и т. 2. 2. от КП 06-01-63/15.05.2024 г. целят да задължат собственика на язовира да възложи изготвянето на съответната проектна документация в съответствие с разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от Наредбата. В глава Втора, Раздел I от Наредбата са регламентирани изисквания за гарантиране сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях в условията на експлоатация. Нарушаването на повърхността на насипните язовирни стени, както и наличието на дървесна и храстовидна растителност е изрично забранено от разпоредбата на чл. 144, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗВ. В случая е установено, че всички елементи са гъсто обрасли с храстовидна и дървесна растителност, установено е наличие на входна шахта с нарушена конструкция, частично запълнена със земна маса. Гъстата храстовидна и дървесна растителност следва да бъде премахната, а действията за това се определят като едно обичайно поддържане на обекта и са свързани със задълженията да се полага грижата на добър стопанин. Видно от посочения анализ за техническото състояние, за поддържане на нормалната експлоатация е прието, че в инструкцията за експлоатация на язовира следва да се отразят характеристичните криви за залетите площи и завирените обеми. Предвид тези фактически установяванея, правилно съдът е приел, че предписанията, дадени в оспорения констативен протокол са в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Правилно, решаващият състав е изложил мотиви и за съответствието на оспорения акт с целта на закона. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от собственика на имота. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото осигуряването на безопасна техническа експлоатация на водоема цели да осигури както живата и здравето на населението, така и опазването на околната среда и стопанската дейност. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,