Решение № 12673 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2016 г.

Решение № 12673 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Ш. срещу решение № 68/05.07.2016 г. на Административен съд Ш. по адм. дело № 235/2015 г. С него се отменя по жалба на Р. К. К. с адрес гр. Ш. решение № 1040-27-33 от 22.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ Ш. и разпореждане № 271-00-1039-2 от 19.08.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ш. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Р. К. К. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на Р. К. К. чрез процесуален представител адвокат срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Ш.. С него се оставя без уважение жалба на Кънчев срещу разпореждане № 271-00-1039-2 от 19.08.2015 г. С него на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 1 КСО е постановено прекратяване изплащането на отпуснатото на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО с разпореждане № 271-00-10-39-1/20.05.2015 г. парично обезщетение за безработица, считано от 01.05.2015 г. Мотивите на това разпореждане са започване на трудова дейност. С решението постановено срещу това разпореждане е констатирано, че на 15.05.2015 г. Кънчев е подал заявление в ТП на НОИ Ш. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО в което заявил, че правоотношението му с К. Б. АД е прекратено, считано от 15.04.2015 г. По заявлението е издадено разпореждане № 271-00-1039-1 от 29.05.2015г, . с което му е отпуснато исканото парично обезщетение за безработица за период от 15.04.2015 г. до 14.12.2015 г. като на 08.07.2015 г. при редовна ежемесечна проверка на регистрите на НОИ е установено, че осигурителят К. Б. АД е подал за Кънчев данни в Регистъра на осигурените лица за осигуряване по нетрудово правоотношение за м. май 2015 г. Искано е с писмо до Кънчев да представи документ, доказващ упражняване на трудова дейност за която подлежи на осигуряване по КСО за месец май 2015 г. в резултат на което Кънчев е подал декларация за промяна в обстоятелствата и декларира упражняване на трудова дейност по граждански договор през месец май 2915 г., като е приложил граждански договор, сметка за изплатени суми и служебна бележка. В декларацията е посочил, че сумата по гражданския договор е всъщност бонус за 2014 г. При констатация, че Кънчев е упражнявал трудова дейност през месец май 2015 г. е прието, че правилно е прекратено изплащането на обезщетение за безработица. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу това решение и приел жалбата за основателна. От писма, представени за изходящи от осигурителя и разпит на свидетели е приел, че се оборва успешно истинността на приложения по делото договор между Кънчев и осигурителя К. Б. АД. При извършени констатации от фактическа страна, че няма възникнало упражняване на трудова дейност е изведен и правен извод, че не са налице предпоставки, преустановяващи изплащането на обезщетението за безработица, поради което незаконосъобразно е прекратено изплащането му. Така постановеното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че между К. Б. АД и Р. К. К. е сключен договор по силата на който Кънчев е приел да изпълни в извънработно време следното: Консултация по търговски марки, със заплащане 1176 лева на месец, платими до 10 число на месеца, следващ месеца, в който е престиран трудовият резултат. Договорът е с дата 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г. По силата на този договор на Кънчев е начислено възнаграждение в размер на 1176 лева като сумата е осчетоводена в сметка 604 - разходи за външни услуги. Чистата сума е изплатена по банков път с платежно нареждане от 03.06.2015 г. . Установено е по делото, че за периода 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г. осигурителят К. Б. АД е подал информация по чл. 5, ал. 4 КСО за Кънчев като лице полагало труд по договор за работа без трудово правотношение. Тези факти, установени от административния орган при издаване на акта не са били оспорени в производството пред съда, нито свидетелските показания установяват други факти, нито представените съобщения до Кънчев могат да променят установената фактическа обстановка, доказана надлежно с приложения договор и действията на осигурителя. Никакъв друг извод не може да бъде направен в смисъла, изведен от съда в обжалваното решение. Намеренията на осигурителя се манифестират недвусмислено при сключване на договора и точното му изпълнение с последващите действия от негова страна, поради което следва еднозначен извод, че е налице материална предпоставка за прекратяване изплащането на отпуснатото обезщетение за безработица по чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО, съгласно който изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което жалбата на Кънчев следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение