Решение № 12937 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2012 г.

Решение № 12937 от 18.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2652/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 40 от 9.01.2012 г. по адм. дело № 1539/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив. Иска отмяна с доводи за неправилност - необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила. Развива подробни съображения по неправомерността на извършеното плащане и неотносимостта към предмета на спора на субективното добросъвестно отношение на лицето, получило облагата. Ответната страна - Петър Райчев Петров, с. Избегли, общ. Асеновград, не изразява становище по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 40/9.01.2012 г. по адм. д. № 1539/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/24418 на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ от 13.04.2011 г. като издаден в нарушение на правилата за материална компетентност. Развива правни съображения, че делегирането на правомощие за издаване на актове по чл. 166, ал. 1 от ДОПК със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. на ИД на ДФЗ, е извън хипотезата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 г. Развити са мотиви за неспазване на материалния закон по чл. 51, чл. 53 и чл. 73 и на Регламент /ЕО/ № 796 от 2004 г. на Европейската комисия, липсата на мотиви като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спазването на правилата за компетентност на административния орган издател на индивидуалния административен акт е изискване за неговата законосъобразност, предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Компетентността се придобива по няколко начина: 1. конкретно, директно и изчерпателно определяне на материална компетентност - чрез конкретна нормативна разпоредба, с която се създава административния орган (или в друг нормативен акт) или с устройствения акт на ведомството, в което се намира и действа органа, 2. следва от функциите на административния орган, които са му възложени с нормативен акт очертаващ рамката, в която органът има право да извършва определена административна дейност, 3. чрез делегиране от друг административен орган, 4. чрез посочване на по-горестоящ административен орган, който да определи компетентен долустоящ или 5. при преобразуване. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ № 01-6500/24418 от 13.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа Устройствен Правилник на Държавен фонд "Земеделие" редакция ДВ, бр. 90 от 16.11.2010 г. С чл. 18 от ЗПЗП и УП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП са определени по два начина правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. По отношение на заместник-изпълнителните директори и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от УП, Управителният съвет само определя техния брой и ги избира. По отношение на изпълнителния директор, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощията му по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които определени правомощия, на основание чл. 11, ал. 1 от УП, изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. УС има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо - чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно извън правомощията му, очертани с Устройствения правилник и закона, Управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., с което е възложил на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане, като по този начин е определил материална компетентност на административен орган без да е овластен затова с нормативен акт - ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет. Със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, като по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 2 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 16 от УП. Компетентност придобита по първичен или по вторичен способ може да бъде делегирана, само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане спрямо Петър Райчев Петров на 13.04.2011 г., не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ, обн. ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС на заместник-изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Предвид изложеното правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт, са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение