Решение № 12753 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2018 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стоянова от гр. Сливен срещу решение 19 от 26.02.2018 г., постановено по адм. д. 231/2017 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена претенцията на ищцата срещу Българска народна банка за присъждане на сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди -пропуснати ползи от неосъщественото увеличаване на имуществото на ищцата поради лишаването й от възможността да вложи своите лични парични средства в друга банка и да получи лихва върху тези средства за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лева, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., вследствие неправомерно бездействие на БНБ по отношение изпълнението й на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от С. Стоянова срещу БНБ обективно съединени искове със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, С. Стоянова от гр. Сливен, се явява лично и с адв. Д. Йорданов, който поддържа , касационната жалба, а п същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Претендира присъждане на съдебни разноски, като прилага списък на същите и доказателства за изплащането им. Ответникът по касационна жалба, Българска народна банка /БНБ/, редовно призован, се представлява от адв. Найденов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в отговор на жалбата и депозирани по делото писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, както и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: АС - Сливен е сезиран с искова молба, предявена от С. Стоянова от гр. Сливен срещу Българска народна банка, с която ищцата като вложител в Корпоративна търговска банка претендира от ответника обезщетение в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени пропуснати ползи за неосъщественото увеличаване на имуществото, като била лишена от възможността да вложи своите лични парични средства в друга банка и да получи лихва върху тези средства за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лева, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., причинено й от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от имащата директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994г. относно схемите за гарантиране на влоговете, изразяващо се в неизвършването своевременно на констатация за неналичен депозит. Със съдебното решение АС - Сливен е отхвърлил предявения иск за претърпени имуществени вреди от забавено изплащане на гарантирано вземане като неоснователен с решаващите мотиви, че не са налице законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ) за ангажиране отговорността на ответника за вреди. За да постанови решението си, АС - Сливен е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищцата е имала договор за преференциален безсрочен депозит в КТБ; на 20.06.2014г. на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за кредитните институции с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите, като гарантираният депозит от 196000лв. е изплатен на ищцата на 04.12.2014 г. АС - Сливен е приел, че в случая по делото не са установени нормативните предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Изложил е мотиви за това, че разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, не е годно правно основание да бъде ангажирана отговорността на Държавата или на нейни органи, по отношение на вложители, когато те са получили обезщетение. Съдът не е възприел доводите на ищцата за наличието на задължение за БНБ, считано от 20.06.2014 г., когато е постановено Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне Корпоративна търговска банка АД под особен надзор, в срок до 30.06.2014 г. да установи неналични депозити. Заключил е, че ищцата не е претърпяла имуществени вреди, тъй като след получаване на гарантирания размер от 196 000 лева, останалата част от паричния и депозит, включително начислените лихви продължават да съществуват като задължение на "Корпоративна търговска банка" АД към нея, предявено служебно в производството по несъстоятелност на банката. По горните съображения АС - Сливен е отхвърлил предявения от С. Стоянова срещу БНБ иск за заплащане на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на претендираното обезщетение от 10000 лева за претърпени имуществени вреди от неправомерно бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити. Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство.Според цитираната по-горе разпоредба неналичен депозит" е този, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ, в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза. От изложеното следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1/ компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл.1, § 3 и чл.10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че в полза на ищцата е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение,че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит, както и че в размера от 196 000 лв, изплатени на ищцата, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014г. до 06.11.2014г. в размер на 1 968.06 евро. Същата лихва обаче не следва да се приспада от претендираното обезщетение, както предвид различния й характер и произход, така и предвид обстоятелството,че същата е начислявана за част от исковия период,при това не върху 196 000 лв, а върху пълния размер на депозита. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищцата към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата въвн вида на претендираните. Вредата за ищцата в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196000 лв, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Налице в случая е неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди на забавено плащане на гарантираната сума от 196 000 лв, а размерът на вредите се определя чрез законната лихва върху дължимата сума за периода на забава.