Решение № 8347 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2018 г.

Решение № 8347 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Г. Т., чрез процесуалния му представител юрк. Запорожанова, срещу решение № 524 от 29.12.2017 г., постановено по адм. дело № 41/2017 г. на Административен съд - гр. Д., с което е отменена Заповед № 30 от 11.01.2017 г. на Кмета на община Г. Т., с която е наредено да се премахне "постройка", намираща се в УПИ V - 417, кв. 22 по подробния устройствен план на гр. Г. Т, собственост на Ж. С. Ж. и Д. С. С.. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Твърди, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в частност не е нарушена процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, тъй като собствениците на строежа са уведомени, че могат да бъдат изслушани. Твърди и че не са допуснати нарушения във формата, както и че от събраните доказателства безспоно се е установило, че са на налице материално правните предпоставки на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ за издаване на заповедта. О. Д. С. С. и Ж. С. Ж. с представен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния им представител, изразяват становище за неоснователност на същата и искат оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна - адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - гр. Д. заповед на Кмета на община Г. Т. е наредено да се премахне "постройка", намираща се в УПИ V - 417, кв. 22 по подробния устройствен план на гр. Г. Т., собственост на Ж. С. Ж. и Д. С. С.. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ . Административен съд - гр. Д. е приел, че при издаване на заповедта са допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно нарушено е императивното правило на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ да бъдат изслушани заинтересовините лица, преди предприемане на крайната мярка по разпореждане на премахването на строежа. Приел е и друго допуснато нарушение на административно производствените правила, а именно, че в съставения констативен протокол не е прието и отбелязано, не е констатирано, че спорната постройка е застрашена от самосрутване и не може да се поправи и заздрави. Посочил е, че в конкстативния протокол е отразено, че постройката е в лошо състояние, срутен тухлен зид и паднала мазилка, вреден в санитарно отношение, но не и че е застрашен от самосрутване. Поради това е приел за необосновано и неясно въз основа на какви данни, отразеното в оспорената заповед, че постройката е застрашена от самосрутване. Съдът е приел и че не са налице комулативно дадени всички от предвидените в чл. 195, ал. 6 ЗУТ предпоставки за премахване на сградата, а именно приел е, че не е налице предпоставката сградата да не може да бъде поправена, респективно заздравена. Позовал се е на заключението на приетите по делото втора единична и тройна СТЕ, които са изготвени от лица със съответно правоспособност - инженери конструктури. Не се е позовал на първата експертиза, поради това, че е изготвена от вещо лице архитект, което е посочило, че поставените въпроси со от компетентността на инженери конструктури. Най - накрая е посочил, че по отношение на спорната постройка е издавана и преди заповед на същото основание, която след началото на оспорването пред съда на основание чл. 156, ал. 1 от АПК е била оттеглена. Поради това е посочил, че съгласно чл. 156, ал. 3 от АПК оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при настъпили нови обстоятелства, а в случая такива не се установяват, тъй като и оспорената в това производство заповед е издадена по същия сигнал на същия съсед и при същите констатации без да се установи нещо коренно различно, а разликата е само в по - подробно описание. Приел е и че това също е основание за отмяна на заповедта. Решението е правилно. Законосъобразно и обосновано АС - гр. Д. е приел на първо място, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а на второ място, че не е налице хипотезата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, която допуска прилагането на крайна мярка - разпореждане за премахване на сградата. Най - напред действително при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е позоваването на касатора на точа, че за започналото административно производство е бил уведомен Ж. С. Ж., като същият е подал и молба във връзка с уведомяването. В нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, която е императивна, изрично е предвидено, че следва да бъдат изслушани всички заинтересовани страни и то при всяко установяване, както и че изслушването следва да е преди съставянето на констативния протокол. Т. е. съгласно тази норма уведомяването само на единия от съсобствениците не е достатъчно за изпълнение на условието на закона за изслушване на заинтересованите страни. В настоящия случай това не е направено, което се отразява на правото на защита на адресатите на заповедта и съответно е нарушение от категорията на съществените, както и правилно е приел Добричкият съд. Законосъобразен е и извода на съда относно това, че в констативния протокол, въз основа на който е издадена заповедта не се съдържа констатация, че постройката е застрашена от самосрутване и съответно не може да се поправи или заздрави, условие за прилагане на най - крайната мярка - нареждане за премахването й. В тази връзка е правилен и извода за това, че е допуснато съществено нарушение, водещо до необоснованост на заповедта, тъй като не е ясно въз основа на какви данни събрани в административното производство, срещу които адресатите следва да могат да се защитят, е достигнато до извода в оспорената заповед за наличие на предпоставки за премахване на постройката. На следващо място в случаите на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, когато се предприема крайната предвидена в закона мярка - разпореждане на премахването на строеж - следва да са налице кумулативно всички предвидени в нея предпоставки, а именно: сградата да е опасна за живота и здравето на гражданите, да е негодна за ползване и да не може да се поправи или заздрави. След като липсва една от предвидената в закона предпоставки, а именно постройка може да се поправи и заздрави, както са установили единична и тройна СТЕ - то оспорената пред АС - гр. Д. заповед за премахване на процесната постройка е материално незаконосъобразна, както правилно е прието и в оспореното решение на съда. На последно място правилен е извода на съда за допуснато и още едно нарушение, водещо до незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, а именно липса на предпоставките по чл. 156, ал. 3 за повторно издаване на акта. Десйтвително от доказателствата по делото е видно, че и преди това със заповед № 780 от 23.08.2016 г. на същото основание е наредено премахване на постройката, като тази заповед е била оттеглена от административния орган. В този случай само при наличието на нови обстоятелства е допустимо повторно издаване на акта, а такива нови обстоятелства в конкретния случай нито се твърдят, нито са представени доказателства за наличието им. За пълнота на изложението следва да се посочи, че срещу поведението на собственика, изразяващо се в неподдържането на сградата в добро състояние могат да бъдат предприети други мерки, предвидени в закона. С оглед горното оспореното решение на АС - гр. Д. като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,