Решение № 7881 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2018 г.

Решение № 7881 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 132, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в редакцията на кодекса преди изменението му обн. ДВ, бр. 77/2018 г. Образувано е по жалба на ЕТ "Д. Д. - М. Д.", със седалище и адрес на управление в [населено място], [адрес], представляван от М. Д., подадена против заповед № РД09-951 от 14.12.2017 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите. Заповедта е обжалвана в частта, с която на оспорващата страна се отказва предоставяне на държавна помощ по подадено заявление за държавна помощ по Г. четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство". С жалбата и с писмени молби от 12.02.2019 г. и 01.04.2019 г., чрез упълномощен адв. Киряков, се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, тъй като отказът не е мотивиран - липсват фактически основания за издаването му. Жалбоподателят счита за неправилни и незаконосъобразни резултатите от извършените проверки, обективирани в Контролен лист 1 от 29.09.2017 г., а именно: "Кандидатът има валидно заявление по СЕПП/обвързана подпомагане за животни 2016 г. – НЕ". Развива тезата, че такова заявление е надлежно подадено, но ответникът не е отчел наличието на настъпило правоприемство и не е съобразил на чие име са издадени фактурите за закупуване на газьола. Изразява становище, че след поемане на търговското предприятие на ЕТ "Д. Д.", то цялото като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, съгласно чл. 15 от Търговския закон преминава в патримониума на неговия универсален правоприемник ЕТ "Д. Д. - М. Д.". Претендира отмяна на процесната заповед в обжалваната част и връщане преписката за ново произнасяне на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите, оспорва жалбата чрез упълномощен юрисконсулт Петков, който с писмена молба от 25.02.2019 г., в съдебно заседание на 24.04.2019 г. и с писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и недоказана. Счита, че оспорената заповед е мотивирана и са налице фактически основания за издаването й, съдържащи се в доклад № 93- 8110 от 14.12.2017 г. на заместник - министъра на земеделието, храните и горите. Заявява, че поисканата държавна помощ законосъобразно е отказана, защото кандидатът ЕТ "Д. Д. - М. Д." е поел предприятие по реда на чл. 60, ал. 2 Търговския закон и този ЕТ е регистриран като нов земеделски стопанин за 2017 г., поради което няма валидно заявление по СЕПП и/или по схемите за обвързано подпомагане за животни за 2016 г., каквото е едно от условията за кандидатстване за държавна помощ. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че ЕТ "Д. Д." е бил регистриран като земеделски производител с УРН 184495 и е подпомаган по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/; Схема за преразпределително плащане/СПП/; Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури/СПК/; Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/; Агроекология и климат/мярка 10/, които схеми са надлежно отразени в приложеното към административната преписка Заявление за подпомагане 2016 от 30.05.2016 г. От приетото като доказателство Удостоверение за наследници изх. № 480/11.10.2016 г. е видно, че лицето Д. Д. е починал на 04.10.2016 г. и е оставил наследници: Ж. Д. - съпруга, С. И. - дъщеря и М. Д. - дъщеря. От приложените към преписката три броя нотариално заверени декларации е видно, че С. И. е декларирала на 13.03.2017 г., че изразява своето съгласие и приема М. Д. да поеме търговското предприятие на едноличния търговец "Д. Д." ЕИК *********. В същия смисъл е и Декларация - съгласие от Ж. Д., с която на 13.03.2017 г. е изразено съгласие и е прието М. Д. да поеме търговското предприятие на едноличния търговец "Д. Д.". С Декларация - съгласие М. Д. е декларирала на 16.03.2017 г., че на основание чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от Търговския закон е съгласна и поема търговското предприятие на своя наследодател Д. Д. - бивш собственик на ЕТ "Д. Д.". Безспорно е установено чрез приложено към преписката Удостоверение за актуално фирмено състояние от 29.09.2017 г., издадено от Агенцията по вписванията, че на дата 30.03.2017 г. в Търговския регистър при АВ е вписано ново обстоятелство, а именно: прехвърляне на търговско предприятие и поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон, като е вписан ЕТ"Д. Д. - М. Д.". След настъпилата промяна в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП е вписан ЕТ"Д. Д. - М. Д.", което е видно от приетата като доказателство Регистрационна карта от 31.03.2017 г. за земеделски стопанин в Областна дирекция "Земеделие", гр. Б.. На 27.09.2017 г. ЕТ"Д. Д. - М. Д." е подал Заявление за държавна помощ по Г. четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделски производители "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", в което заявление е посочено, че количеството газьол за съответната година по фактури в литри е 43323, приложени са копия от фактури за закупен газьол през 2016 г. на електронен носител и опис на фактурите - шест броя, удостоверение за липса на задължения, издадено на 20.09.2017 г. от НАП, ТД - В., както и документите, удостоверяващи вписаното в ТР поемане на търговско предприятие по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. При подаване на гореописаното заявление за държавна помощ в ОС"Земеделие" - Балчик е извършена автоматизирана проверка на данните в подаденото заявление и резултатите са отразени в Контролен лист 1 от 29.09.2017 г., в който е вписано, че подателят на заявлението не отговаря на следните изисквания: "Кандидатът да има валидно заявление за подпомагане по СЕПП/обвързана подпомагане за животни за 2016 г.; Кандидатът има регистриран ЖО по ЗВМД като собственик/ ползвател (за стопани отглеждащи животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане на животни); Фактурите са издадени от лицето, кандидатстващо за помощта; съществува съответствие с критериите за допустимост". ЕТ"Д. Д. - М. Д." е оспорил горепосочения контролен лист 1 от 29.09.2017 г. и писмо изх. № АР-16-243/28.09.2017 г. на ОС"Земеделие"Балчик, по която жалба е постановено решение № 48 от 8.02.2018 г. от Административен съд - Д., по адм. дело № 561/2017 г., с което е обявена нищожността на писмо с изх. № АР-16-243/28.09.2017 г. на началника на ОСЗ – Балчик, както и на контролен лист № 1/29.09.2017 г., издаден от двама експерти в ОСЗ – Балчик по повод заявление с вх. №АР-16-243/27.09.2017 г., подадено от ЕТ "Д. Д.-М. Д." за държавна помощ по Г. четвърта "а" от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) "Схема за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство". Със същото съдебно решение преписката е изпратена на министъра на земеделието, храните и горите за произнасяне в сроковете по чл. 57 от АПК по искането на М. Д. в качеството й на ЕТ "Д. Д.-М. Д." с указания да й бъде разрешена исканата държавна помощ. Това съдебно решение е обжалвано с касационна жалба, по която се е произнесъл Върховният административен съд, четвърто отделение, с решение № 2682 от 22.02.2019 г., постановено по адм. д. № 4297/2018 г., с което е оставено в сила решение № 48 от 08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 561/2017 г. от Административен съд – Д. в частта, с която е обявена нищожността на писмо с изх. №АР-16-243/28.09.2017 г. на началника на Общинска служба по земеделие – Балчик; отменено е решение № 48 от 08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 561/2017 г. от Административен съд – Д. в частта, с която преписката е изпратена на министъра на земеделието, храните и горите за произнасяне по заявлението на ЕТ "Д. Д.-М. Д." с вх. №АР-16-243/27.09.2017 г.; обезсилено е решение № 48 от 08.02.2018 г., постановено по адм. дело № 561/2017 г. от Административен съд – Д. в частта, с която е обявена нищожността на Контролен лист № 1/29.09.2017 г., издаден от двама експерти в ОСЗ – Балчик по повод заявление с вх. №АР-16-243/27.09.2017 г., подадено от ЕТ "Д. Д.-М. Д." и вместо него е постановено: оставя без разглеждане жалбата на ЕТ "Д. Д.-М. Д." срещу Контролен лист № 1/29.09.2017 г., издаден от експерти към Общинска служба по земеделие – Балчик по повод заявление с вх. №АР-16-243/27.09.2017 г., подадено от ЕТ "Д. Д.-М. Д.", и прекратява производството по делото в тази част. В горепосоченото касационно решение са изложени мотиви, че контролният лист не носи белезите на индивидуален административен акт, съобразно изискванията на чл. 21 от АПК, а обективира извършената проверка на подадените със заявлението за отпускането на помощта документи, тоест в него са отразени резултатите от действията по чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 47и ЗПЗП, което го прави част от процедурата по проверка за наличие на предпоставките за получаване на помощта. Отразеното с отметка "НЕ" в графа "съществува съответствие с критериите за допустимост" е част от тази предварителна проверка, заедно с останалата част от тази проверка, отразена в другите графи. От тук е изведено заключение, че контролният лист не обективира волеизявление на административен орган, а проверка, която е предвидена като задължителен етап от административната процедура, с оглед на което контролният лист не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Освен това в същото съдебно решение е установено, че: "На 14.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите на основание чл. 47б, ал. 5 от ЗПЗП е издал заповед № РД 09-951, с която е утвърдил Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ по Схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" съгласно приложение към заповедта. В приложението ЕТ "Д. Д.-М. Д." не фигурира, поради което М. Д. в качеството си на едноличен търговец е подала жалба, по която на 22.01.2018 г. пред Върховния административен съд е образувано адм. дело № 1009/2018 г., което към настоящия момент е висящо. Именно по това дело спорът по въпроса дали на ЕТ "Д. Д.-М. Д." в качеството й на правоприемник на предприятието на ЕТ "Д. Д." следва да се отпусне исканата помощ, ще бъде решен по същество". При така изяснената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи: По ДОПУСТИМОСТТА на оспорването: Настоящият съдебен състав намира, че жалбата на ЕТ"Д. Д. - М. Д. е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна в законния срок, визиран в чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 АПК. Това е така, защото в оспорената заповед не е указано пред кой орган и какъв срок може да се обжалва, поради което и на основание чл. 140, ал. 1 АПК срокът за оспорване се удължава с два месеца. В случая жалбата е подадена на дата 29.12.2017 г., тоест в горепосочения удължен срок. Процесната заповед има характер на административен акт, като в приложението към заповедта административният орган се е произнесъл с разпоредителен акт по отношение на подадени заявления за предоставяне на регламентираната държавна помощ. Съобразно решаващите мотиви, изложени във влязлото в сила съдебно решение № 2682 от 22.02.2019 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 4297/2018 г., на обжалване по съдебен ред подлежи именно тази заповед, която е крайният акт, с който приключва административната процедура, развила се по заявлението на жалбоподателя за предоставяне на претендираната държавна помощ. Съдът констатира, че жалбата е подадена от лице, за което актът е неблагоприятен, поради което оспорването е допустимо. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Решаващият съдебен състав счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: При осъществения контрол по законосъобразност относно допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, при спазване изискванията на чл. 168 от АПК, съдът намира, че процесната заповед на министъра на земеделието, храните и горите, в обжалваната й част, е издадена от компетентен орган. По силата на чл. 47а, ал. 1 ЗПЗП министърът на земеделието, храните и горите е администратор на схемата за държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първично селскостопанско производство. С разпоредбата на чл. 47а, ал. 4 от ЗПЗП на министъра на земеделието, храните и горите е предоставено законово правомощие да издаде указания за прилагане на схемата, включително механизма на схемата. Атакуваната заповед е издадена на основание чл. 47б, ал. 5 ЗПЗП, в която норма изрично е регламентирано, че министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ, което следва да съдържа: 1. идентификационни данни за земеделските стопани (пълно наименование/трите имена, ЕИК от ТР/ЕИК по Булстат/ЕГН/ЛНЧ); 2. индивидуалния размер на държавната помощ за всеки земеделски стопанин; 3. данни за банковите сметки, по които ще бъдат възстановени сумите по т. 2, и техния титуляр; 4. постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или адрес на управление на юридическите лица. Съдът намира, че процесната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването й. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите на административния орган могат да предхождат издаването на административния акт и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящето издаване на административния акт и съставлява част от административната преписка. В случая мотивите за постановения отказ са изложени в одобрения доклад № 93- 8110/14.12.2017 г. на заместник - министъра на земеделието, храните и горите, изпратеното до жалбоподателя писмо изх. № 10-6001/25.10.2017 г., издадено от заместник - министъра на земеделието, храните и горите и най- вече в Контролен лист 1 от 29.09.2017 г., издаден при подаване на заявлението на жалбоподателя, който представлява част от административната преписка и съдържа конкретните основания на ответния административен орган, които са го мотивирали да постанови отказ по заявлението на ЕТ "Д. Д.-М. Д." за предоставяне на претендираната държавна помощ. От представеното по делото Приложение към процесната заповед - 139 листа е видно, че жалбоподателят не е включен в това приложение, от което следва, че той е извън утвърденото Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на претендираната държавна помощ, което означава, че по отношение на подаденото заявление от ЕТ "Д. Д.-М. Д." е формиран отказ, подлежащ на обжалване в настоящото съдебно производство. С оглед на това съдът преценява, че при издаване на процесната заповед в оспорената й част не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Според настоящия съдебен състав при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по издаване на индивидуалния административен акт, с който се определя индивидуалния размер на държавната помощ, е започнало по подадено заявление от бенефициера по утвърдения образец и с приложените доказателства, удостоверяващи правото му да участва при разпределение на държавната помощ. В хода на административното производство, започнало по негово искане, на оспорващия едноличен търговец му е осигурена възможност да участва, включително и да иска разяснения по заявлението и относно твърдяното правоприемство, на които е даден отговор от ресорен заместник- министър, обективиран в приложеното към преписката писмо изх. № 10-6001/25.10.2017 г., издадено от заместник - министъра на земеделието, храните и горите, поради което съдът намира, че оспорващият ЕТ не е бил възпрепятстван да разбере причините за постановения отказ по заявлението му за възстановяване на индивидуални размери на държавната помощ по Схема за държавна помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство" и да организира защитата си срещу този отказ. От тук следва обоснованият извод, че в случая не е налице отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. По отношение инвокираното в жалбата оплакване за противоречие на процената заповед в обжалваната й част с приложимите материалноправни разпоредби, съдът преценява като основателни доводите на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената част от процесната заповед. Това е така, защото в нормата на чл. 47в, ал. 1 ЗПЗП се съдържат кумулативно формулирани от законодателя изисквания, на които следва да отговаря земеделския стопанин за предоставяне на държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство и това са: земеделските стопани, вписани в регистъра по чл. 7, които нямат изискуеми публични задължения; не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност или не са обявени в несъстоятелност; не са в производство по ликвидация; не са предприятия в затруднено положение; не са получили друго публично финансиране за същите разходи; имат валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ; земеделските стопани, отглеждащи видове и категории животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане за животни, трябва да имат регистриран животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност. Релевантно за разглеждания случай е задължителното условие, предвидено в чл. 47в, ал. 1, т. 6 ЗПЗП - земеделският стопанин да има валидно заявление за подпомагане по схема за единно плащане на площ за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата, в случая за стопанската 2015/2016 г. От данните по делото се установява, че праводателят ЕТ "Д. Д." е бил регистриран като земеделски производител с УРН 184495 и същият е подпомаган по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/; Схема за преразпределително плащане/СПП/; Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури/СПК/; Схема за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/; Агроекология и климат/мярка 10/, които схеми са изрично описани в приложеното към административната преписка Заявление за подпомагане 2016 от 30.05.2016 г. След смъртта на физическото лице Д. Д. /починал на 04.10.2016 г. / неговите наследници Ж. Д. - съпруга и С. И. - дъщеря с нотариално заверени декларации за заявили своето съгласие и изрично са декларирали, че приемат наследникът М. Д. - дъщеря на Д. Д. да поеме търговското предприятие на едноличния търговец "Д. Д." ЕИК *********. С нотариално заверена Декларация - съгласие М. Д. е декларирала на 16.03.2017 г., че на основание чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от Търговския закон е съгласна и поема търговското предприятие на своя наследодател Д. Д. - бивш собственик на ЕТ "Д. Д.". Не е спорен правнорелевантния факт, че на 30.03.2017 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията е вписано следното обстоятелство: прехвърляне на търговско предприятие и поемане на търговско предприятие на едноличния търговец от наследник по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон, като е вписан ЕТ"Д. Д. - М. Д.". След настъпилата промяна е изпълнено и законовото изискване в регистъра по чл. 7 ЗПЗП да е вписан правоприемникът ЕТ"Д. Д. - М. Д.", изпълнението на което се установява от приетата като доказателство Регистрационна карта от 31.03.2017 г. за земеделски стопанин в Областна дирекция "Земеделие", гр. Б.. При тези данни съдът счита, че ЕТ"Д. Д. - М. Д." е универсален правоприемник на ЕТ "Д. Д." и цялото търговско предприятие е преминало в патримониума на неговия правоприемник. Предвид вписаната промяна съдът намира за незаконосъобразна тезата на ответния административен орган, че жалбоподателят е новорегистриран земеделски стопанин, поради което не отговарял на изискването на чл. 47в, ал. 1, т. 6 ЗПЗП. Нормата на чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от Търговския закон регламентира по императивен начин, че наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, могат да запазят неговата фирма, като към нея се добавя името на новия собственик. В конкретната хипотеза са изпълнени законовите изисквания за вписване в ТР при Агенцията по вписванията на правоприемника ЕТ"Д. Д. - М. Д." и в регистъра по чл. 7 ЗПЗП на фирмата на ЕТ, към която е добавено и името на новия собственик - наследник на починалото физическо лице. В случая възникналият нов правен субект е безспорно универсален правоприемник на предходния, поради което след извършеното вписване върху ЕТ"Д. Д. - М. Д." преминават изцяло правата, задълженията и фактическите отношения, разглеждани като неделима съвкупност, на едноличния търговец, който е подал надлежно заявление и е бил подпомаган през стопанската 2015/2016 г. В противоречие с цитираните правни норми, административният орган приема, че новият ЕТ поема единствено задължения на предходния ЕТ във връзка с одобреното участие по схеми и мерки за единно плащане на площ, но правоприемството изключвало прилагането на схемата за предоставяне на държавната помощ. Становището на ответника, че ЕТ"Д. Д. - М. Д." е новорегистриран земеделски стопанин е в противоречие с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани Наредба № 3/1999 г. /. С тази наредба се определят условията и реда за регистриране на земеделските стопани, съгласно чл. 7 ЗПЗП, което съставлява базовото условие за предоставяне на държавната помощ, предвидено в чл. 47в, ал. 1 ЗПЗП. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 3/1999 г. при промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2, всеки регистриран земеделски стопанин може да подаде актуализирана информация в съответната ОСЗ или ОДЗ в месечен срок от настъпването на промяната. По аргумент от разпоредбата на чл. 12 от Наредба № 3/1999 г. в регистъра се отразяват промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, а не заличаване на вписан земеделски стопанин и съответно регистрация на нов земеделски стопанин, когато в резултат на вписано преобразуване е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПЗП. ЕТ"Д. Д. - М. Д." не е новорегистриран земеделски стопанин, а универсален правоприемник на земеделския стопанин ЕТ "Д. Д.", с вписани през 2017 г. в регистъра по чл. 7 ЗПЗП промени в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 Наредба № 3/1999 г. Ето защо съдът намира за незаконосъобразен и изводът на административния орган, че промяната в обстоятелствата не е относима към реда за предоставяне на държавна помощ. С разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 Наредба № 3/1999 г. изрично е предвидена възможност за регистрираните земеделски стопани, със заверени за съответната стопанска година регистрационни карти да кандидатстват и да получават средства от централния бюджет за държавни помощи. За предходната стопанска година 2015/2016 г. ЕТ "Д. Д." е регистриран земеделски стопанин, одобрен за финансово подпомагане по схеми и мерки за единно плащане на площ и след вписване на промени в обстоятелствата по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3/1999 г., неговият правоприемник ЕТ"Д. Д. - М. Д." встъпва в правата на регистрирания земеделски стопанин, както по отношение на поетите ангажименти по одобрените схеми и мерки за финансово подпомагане, така и в правата за получаване на средства от централния бюджет за държавни помощи. В този смисъл е и правната регламентация, съдържаща се в РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 809/2014 НА КОМИСИЯТА от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, в който в чл. 8, параграф 3 и параграф 4, а) е предвидено, че всички права и задължения на прехвърлителя, произтичащи от правното отношение между прехвърлителя и компетентния орган, породено от заявлението за помощ, заявлението за подпомагане или искането за плащане се прехвърлят на приобретателя; б) всички необходими действия за отпускане на помощта и/или подпомагането и всички декларации, изготвени от прехвърлителя преди прехвърлянето, преминават към приобретателя за целите на прилагане на съответните правила на Съюза. Освен това съдът счита, че ответният административен орган не е съобразил и наличието на настъпилото правоприемство при отчитане на обстоятелството на чие име са издадени приложените към заявлението и приети като доказателства шест броя фактури, доказващи закупуване на газьола през процесния период. Фактурите са издадени на името на праводателя ЕТ "Д. Д." и в качеството си на негов универсален правоприемник ЕТ"Д. Д. - М. Д." придобива всички права и задължения по тези фактури, включително и тяхното заплащане чрез възстановяване на заплатения акциз върху газьола. Отново следва да се подчертае, че след поемане на търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, съгласно чл. 15 от Търговския закон, то е преминало в патримониума на неговия универсален правоприемник - жалбоподател в настоящото съдебно производство. При това положение решаващият съдебен състав счита, че въпреки, че фактурите формално не са издадени от оспорващия едноличен търговец, а от неговия праводател, ЕТ"Д. Д. - М. Д." следва да се ползва от всички права и задължения, които са възникнали по повод издадените фактури, в това число и от правото на държавна помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, поради което формираният отказ на това основание е незаконосъобразен. Правната теория и константната съдебна практика са единодушни, че ефектът на универсалното правоприемство се изразява точно в това - правоприемникът да встъпи на мястото на своя праводател във всички правни и фактически отношения и да поеме всички задължения и права от праводателя си. С оглед на това съдът споделя становището на жалбоподателя, че единственото изключение са правата и задълженията intuitu personae /с оглед личността/ на праводателя, но процесните права не са от такъв специфичен характер и ответникът не релевира твърдение в този смисъл. Според настоящия съдебен състав обжалваният административен акт, в оспорената част, е в несъответствие и с целта на закона. Процесната мярка представлява схема за подпомагане на земеделски стопани, регистрирани по реда на ЗПЗП и нейната законова цел е създаване на облекчени условия за използваното от тях гориво за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство, чрез прилагане на намалена акцизна ставка на газьола. В случая няма спор, че ЕТ "Д. Д. - М. Д." осъществява дейности в селскостопанско производство, като по силата на вписаното в ТР на Агенцията по вписванията поемане на предприятие изцяло е поел и е продължил дейността на едноличния търговец във връзка с одобрени и поети ангажименти по одобрени схеми и мерки за единно плащане на площ. В случая няма данни и ответната страна не се позовава на събрана конкретна информация да е прекъснат процеса на осъществяваната дейност, свързана с първичното селскостопанско производство, поради което съдът намира, че отказът за предоставяне на държавната помощ не е съобразен с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че заповедта в атакуваната част, с която на ЕТ"Д. Д. - М. Д." не е определен индивидуален размер на държавната помощ "Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство", е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, което обстоятелство изисква отмяна в оспорената част относно формирания от ответника отказ. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 АПК направените от жалбоподателя разноски следва да се възстановят от бюджета на органа, издал оспорения акт. Жалбоподателят своевременно е претендирал присъждане на сторените в съдебното производство разноски с представен списък за тях, които са в размер на 50 лв. - внесена държавна такса и 600 лв. - договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, които разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,