Решение № 7832 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2012 г.

Решение № 7832 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила решение № 13544 от 21.10.2011 г., постановено от Върховния административен съд - Първо отделение, по адм. д. № 2167/2011 г. Молителят "Крема Ставерци" ООД, с управител Симеон Митковски, чрез упълномощен адв. Даниел Петров, се позовава на нормата на чл. 239, т. 5 от АПК и твърди, че вследствие нарушаване на съответните правила дружеството не е редовно призовано и е било лишено от възможност да участва в проведеното на 20.09.2011 г. съдебно заседание, защото призовката е връчена на лицето Майя Кънева, която не работи в кантората и не сътрудничи на упълномощения адвокат. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени атакуваното решение. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП оспорва молбата чрез упълномощен юрисконсулт Вася Василева, която с писмено възражение изразява становище за недопустимост - просроченост на молбата и за неоснователност, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 150 лв. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 2, предложение второ от АПК. Възражението за просроченост на искането не се споделя с оглед представените доказателства за получен изпълнителен лист на дата 10.01.2012 г. Разгледана по същество молбата за отмяна е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С атакуваното решение № 13544 от 21.10.2011 г. е оставено в сила решение № 583 от 27.12.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, по адм. д. № 512/2010 г. Решението на Върховния административен съд, Първо отделение, по адм. д. № 2167/2011 г. е постановено след проведено открито съдебно заседание на 20.09.2011 г., за което касационният жалбоподател "Крема Ставерци" ООД е бил редовно призован, но не е бил представляван. В настоящото производство молителят се позовава на чл. 239, т. 5 от АПК и развива тезата, че е бил лишен от възможност да участва в проведеното на 20.09.2011 г. съдебно заседание, защото призовката е връчена на лицето Майя Кънева, която не работи в кантората и не сътрудничи на представляващия дружеството адвокат Даниел Петров. Петчленният съдебен състав счита, че становището на молителя е без правно основание, тъй като от текста на касационната жалба на "Крема Ставерци" ООД е видно, че като съдебен адрес на дружеството е вписано: "1113 София, ул. Ген. Щерю Атанасов" № 5". Точно на този адрес е връчена на 25.03.2011 г. спорната призовка за съдебното заседание на 20.09.2011 г., като за получател се е подписало лицето Майя Тодорова Кънева - секретар. Следователно в случая стриктно са спазени изискванията, регламентирани в нормата на чл. 51, ал. 1, изречения второ и трето от ГПК, във връзка с чл. 144 от ГПК. За да се приложи чл. 239, т. 5 от АПК е необходимо да е осъществена някоя от алтернативно уредените в този текст хипотези, които са обединени в едно общо основание, защото законодателят е предвидил, че във всички тях страната е била лишена от възможност да участва в делото, вследствие на нарушаване на съответните правила. В конкретния случай нито едно от визираните условия за допускане на отмяна на влязло в сила решение не е налице, тъй като тричленният съдебен състав правилно е приложил нормата на чл. 51, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и не е нарушил съдебнопроизводствените правила, регламентиращи призоваването на страните в съдебното производство. Твърдението на молителя, че на посочения съдебен адрес не работи лицето, подписало се за секретар - Майя Тодорова Кънева, е голословно и не е подкрепено с доказателства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че същото лице в качеството на секретар е получило на 6.01.2011 г. и разписката за постановеното съдебно решение от Административен съд - Велико Търново, поставен е идентичен подпис, но молителят не претендира нередовно връчване и не излага оплакване, че разписката е получена от неработещо в кантората лице. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение не страда от релевираните от молителя пороци, което налага отхвърляне на искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дружеството - молител следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия