Решение № 7931 от 17.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

ВАСПетчленен състав - I колегия17.07.2023 г.докладчик т Панайот Генков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2484/08.03.2023 г. по адм. д. 7812/2022 г. на Върховен административен съд - тричленен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ Членове: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

Мотиви

Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от К. Вълов от гр. София срещу Решение 2484/08.03.2023 г. по адм. д. 7812/2022 г. на Върховен административен съд - тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу параграф 41, т. 1 от заключителната разпоредба на наредбата за изменение и допълнение на Наредба 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити в частта, касаеща влизането в сила на параграф 10, т. 3 относно чл. 15, ал. 4 относно оборудването с техническо средство за определяне на маршрута, а именно 24 месеца след обнародването и в Държавен вестник. В касационната жалба касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Министърът на транспорта и съобщенията чрез процесуалният си представител в съдебно заседание обосновава становище за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и процесуалните норми на закона. След подробен анализ на доказателствата и приложимия материален закон съдът е установил, че не са били налице твърдените от жалбоподателя пороци при приемането на оспорения подзаконов нормативен акт, а са били спазени всички процесуални изисквания на ЗНА и другите приложими правни норми от българското и европейското законодателство. Тези изводи на съда са правилни. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка ВАС - тричленен състав е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай административното производство е започнало по доклад на заместник-министъра на транспорта и съобщенията, в който е бил направен подробен анализ на необходимостта от приемането на подготвения нормативен акт. Проектът на наредбата е бил съгласуван с дирекция Правна и заедно с мотивите е бил публикуван на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и е бил даден - 30 дневен срок за обществени консултации, като е бил публикуван и Портала за обществени консултации. Изготвена е била справка за постъпилите предложения при общественото обсъждане, които са били докладвани на административния орган - министъра, който е утвърдил и подписал проекта за наредбата. Така утвърдения нормативен акт е бил изпратен за обнародване и обнародван в Държавен вестник. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният подзаконов нормативен акт не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, и че не е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, поради което не е било необходимо изготвяне на справка за съответствие с него, както и, че с него не се оказва въздействие върху държания бюджет. От анализа на изложеното дотук следва единствения правилен извод, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на обжалваното съдебно решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което следва да бъда оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,