Решение № 7930 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2016 г.

Решение № 7930 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3817/2016 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2730 от 18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1137/2015 г. по описа на Административен съд - В., в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1305084-091-01/11.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 918/20.02.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, относно определените задължения на С. В. К. на основание чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за размера над 3139.42 лв. и лихви над 811.44 лв. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. В. К., чрез адв. К., в писмен отговор и писмена защита оспорва касационната жалба, като намира същата за абсолютно неоснователна. Моли да бъде потвърдено решението на административния съд като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. По същество тя е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - В. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1305084-091-01/11.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 918/20.02.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на С. В. К. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в размер на 31 343,30 лв., от които 22 309,35 лв. главница и лихви в размер на 9 033,95 лв. За да достигне до извод за частична основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след като органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Съдът е възприел изводите на органа по приходите, че не са налице доказателства, които да обосноват твърдението, че доходите на лицето попадат в обхвата на необлагаемите доходи по см. на чл. 13 от ЗДДФЛ, не е доказано и, че доходът е в обхвата на чл. 10, ал. 1, т. 4 или т. 5, поради което с РА доходите са квалифицирани като облагаем доход по реда на чл. 10, ал. 1, т. 6. вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В резултат на изложеното, съдът е намерил за правилно определена основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и е отхвърлил жалбата на С. К. В посочената част досежно задълженията за 2009 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. При определяне данъчната основа по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. съдът е съобразил заключението на вещото лицето по назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена в два варианта. При постановяване на съдебния акт съдът се е позовал на първия от тях, а именно: В разходната част са включени платените суми за ел. енергия и вода по представените фактури и вноските в Банка "П. Б." АД и Банка "ДСК" ЕАД, като се установява недостиг на годишна база в размер на 116496.01 лв. за 2009 г.; 20 766,96 лв. за 2010 г. и 31 394,24 лв. за 2011 г. Чрез сборуване на данните по показатели от трудови правоотношения по ГДД, наеми, продажба на недвижими имоти, от паричен недостиг и от доходи с недоказан произход е определен: ДДФЛ за довнасяне в размер на 13 198,62 лв. и лихва в размер на 6 141,05 лв. за 2009 г.; ДДФЛ за довнасяне в размер на 4 781,92 лв. и лихва в размер на 1 731,35 лв. за 2010 г.; ДДФЛ за довнасяне в размер на 4 481,24 лв. и лихва в размер на 1 158,16 лв. за 2011 г. По отношение на определените задължения на РЛ за 2010 г. съдът е изложил мотиви, но пропуснал да се произнесе с изричен диспозитив, поради което по свой почин е инициирал производство по реда на чл. 176 АПК. С решение № 388 от 26.02.2016 г. постановено по адм. дело № 1137/2015 г., Административен съд - В. по реда на чл. 176 АПК се произнася, като отменя по жалба на С. К. РА, с който на лицето са определени задължения за 2010 г. за разликата над 4 781,92 лв. и лихви в размер на 1 731,35 лв. За да достигне до този извод, както бе посочено по-горе, съдът се е позовал на вариант № 1 от назначената и изготвена съдебно-счетоводна експертиза и е приел за незаконосъобразен РА над посочения размер. Допълнителното решение не е предмет на настоящото производство и е влязло в сила. По отношение на задълженията по ЗДДФЛ за 2011 г., решаващият състав е отменил РА № Р-03-1305084-091- 01/11.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 918/20.02.2015 г. на Д. Д. "ОДОП" - В. за разликата над 3139,42 лв. и лихви над 811,44 лв. Съдът отново се е позовал на вариант № 1 от ССЕ с изключение на обложените средства в размер на 10 000 щатски долара /13 415,15 лв./, получени чрез парични преводи по банковата сметка на ревизирания субект в "Ю. и еф Д. Б." на дати 18.04.2011 г. и 19.04.2011 г. В хода на ревизионното и съдебното производство, ревизираното лице дава и поддържа обяснения, че получените средства са част от върнат заем, предоставен на Я. М. Х. Констатирано и че наредителите на преводите са роднини на заемателя Х. Ревизираното лице - С. К., чрез процесуалния си представител едва при депозиране на писмените бележки е представил Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.06.2014 г. на Варненска окръжна прокуратура (ВОП) във връзка с процесните суми (10 000 $/13 415,15 лв./). Съдът е кредитирал обясненията на К., дадени пред органите по приходи, като достоверни и е намерил, че данъчните органи са имали процесуална възможност да проверят дали получените 10 000 $ са част от върнат заем. Счел е, че независимо от несвоевременното представяне на Постановлението на ВОП от 02.06.2014 г., същото е можело да бъде събрано и обсъдено от органите по приходи, тъй като РД № Р-031305084-092-01/07.10.2014 г. е издаден след датата на постановлението - 02.06.2014 г. Предвид горното е намерил за доказано естеството на преводите и е счел, че средствата в размер на 13 415,15 лв. не следва да бъдат включвани при определяне на данъчната основа и е отменил РА в тази му част. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. Спорен пред настоящата инстанция е останал въпросът относно преведената сума по сметка на ревизираното лице в размер на 13 415,15 лв. респективно определянето на задълженията по ЗДДФЛ на С. В. К. за 2011 г. С представяне на Постановление на ВОП, се доказва по безспорен начин характерът на осъществените преводи, а именно такива по връщане на предоставен от С. В. К. на Я. М. Х. заем. С постановлението се посочва като установено, че К. през 2007 г. и 2008 г. е предоставил безлихвен заем в размер на 20 000 $ без договор и срок на връщане на сумата. За произхода на предоставените в заем средства К. твърди, че са от спестявания, от дивиденти, наеми и продажби. Последното се потвърждава и от заключение по назначена ССЕ. Получените 10 000 щатски долара били първите две погасителни вноски по заема. В хода на досъдебното производство са събрани и гласни доказателства - свидетелски показания, които потвърждават финансовите отношения между заемател и заемодател. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че е недопустимо представянето на доказателства едва с писмени бележки, като се е позовал на чл. 147 ГПК вр. § 2 ДОПК, който визира, че нови доказателства се представят до приключване на съдебното дирене. Решаващият състав е следвало да отмени хода по същество и да внесе делото в открито съдебно заседание. Като не е сторил последното, съдът е осъществил процесуално нарушение. С оглед изясняването на спора посредством късно представеното доказателство - Постановление на ВОП от 02.06.2014 г., настоящият състав намира, че би следвало връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, но с оглед процесуална икономия и предвид правилния краен извод на съда за отмяна на РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДФЛ за 2011 г. за разликата над 3139,42 лв. и лихви над 811,44 лв., позовавайки се на представеното Постановление на ВОП от 02.06.2014 г., то същото следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. С оглед на гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,