Решение № 2579 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3539/2011 г.

Решение № 2579 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3539/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторката Зорка Костова моли да бъде отменено решение № 1838/22.12.2010 г. по адм. д. № 2123/2009 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 160900988/24.09.2009 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли ревизионният акт да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, е отхвърлил жалбата на Зорка Костова против РА № 160900988/24.09.2009 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) с лихви за 2004 г. и 2005 г. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК повторна ревизия, тъй като Костова не е подавала годишни данъчни декларации за 2004 г. и 2005 г. за осъществяваната дейност в Италия и има укрити доходи. В РА е констатирано, че Костова е получила преводи от Джони Лагонигро през 2004 г. в размер 16 122,23 лв., а през 2005 г. - в размер 11 441,43 лв. по договори за дарение и заем, сключени между тях на 14.02.2003 г., когато не са се намирали в една и съща държава и при установена невъзможност на Лагонигро да предостави тези суми на Костова, по данни на италианските данъчни власти. В РА е прието, че сумите представляват доход на Костова от неизяснена по характер дейност в чужбина и на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и е определен данък върху дохода по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) за 2004 г. в размер 3986,60 лв., а за 2005 г. в размер 465,70 лв. с лихви. Касаторката е обяснила, че при престоите си в Италия е живяла при Лагонигро и Джан Маланхини, които са я подпомагали финансово. В РА преведените средства на Костова от Маланхини са признати предвид възможността на това лице да изпраща на Костова суми от такъв порядък, с които Костова е закупила обзавеждане. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразен извод за правилно приложение на чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ДОПК в РА. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и правилни изводи за законосъобразно определени данъчни задължения на Костова за 2004 г. и 2005 г. по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.). В производството пред съда не са представени доказателства, оборващи констатациите в РА по чл. 124 ДОПК, че сумите, получени от Лагонигро представляват доход от неустановена по характер дейност. Отхвърлил е доводът на касаторката, че домакинството й включва семействата на родителите и тримата й братя - общо 13 души и следва да й бъдат признати разходи за издръжката не само за нея и детето й, но и за останалите 11 роднини, с които декларира, че живее в едно домакинство, поради непредставени доказателства за достоверност на тази декларация - адресна регистрация на роднините, свидетелски показания на роднини и съседи. Съдът обосновано е отхвърлил възражението, че преведените суми не са нейни, а са подарени на нейни роднини, предвид факта, че получател на средствата е Костова, а договорите за дарение са от 14.02.2003 г., на която дата дарителят и Костова, като пълномощник на надарените, не са били в една и съща държава, нито дарителят е разполагал с посочените в договорите суми. В РА данъчната основа законосъобразно е определена в размер на преведените от Джони Лагонигро средства, представляващи доход от неизяснена по характер дейност. Законосъобразно съдът е отхвърлил възражението за погасяване на лихвите по давност предвид публичния характер на задължението за лихви по чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК /погрешно е посочено в решението т. 8/ и 5-годишния давностен срок за погасяването им по чл. 171, ал. 1 ДОПК с известни допълнения. По последния цитиран текст за задължението от 2004 г. давността започва да тече на 1.01.2006 г. и с възложената ревизия на 2.07.2007 г. по чл. 172, ал. 1, т. 2 ДОПК давността е спряна, но за не повече от една година. ЗВР от 2.07.2007 г. е връчена на Костова на 4.07.2007 г., и по чл. 172, ал. 1, т. 2 ДОПК давността спира да тече до 4.07.2008 г. Процесният РА е издаден на 24.09.2009 г. Срещу него е подадена жалба на 12.10.2009 г., от която дата давността отново спира да тече на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 ДОПК. От 1.01.2006 г. до 4.07.2007 г. са изтекли една година, шест месеца и три дни от давностния срок. От 4.07.2008 г. до 12.10.2009 г. са изтекли още 15 месеца и 8 дни - общо две години, 9 месеца и 11 дни, поради което съдът като е приел, че 5-годишният давностен срок за лихвите не е изтекъл е достигнал до законосъобразен извод за неоснователност на жалбата против РА и в частта за лихвите. Решенето като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,