Решение № 10015 от 23.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2541/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е. Миланов, чрез адв. Л. Дякова, срещу Решение 303 от 10.01.2023 г. по адм. дело 180/2020 г. по описа на Административен съд Сливен.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че първостепенният съд неправилно е приел, че данъчната администрация се е справила с възложената доказателствена тежест да установи наличието на всички кумулативни предпоставки от хипотезата на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК. Оспорва изводите, че предоставянето на заем на друго юридическо лице, попада в хипотезата на действия по смисъла на чл. 19 ал. 2 от ДОПК, че действията са извършени с цел избягване заплащането на публичните задължения на дружеството, както и че е налице причинно-следствена връзка между тези му действия и невъзможността да се съберат публичните задължения на Миланови 2009 ООД. С оглед на факта, че дружеството има двама управители и са образувани две административни производства срещу тях по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, намира че приходните органи не са диференцирали от субективна страна действията и бездействията на всеки от двамата управители поотделно. Твърди, че не е установено доколко само от волята на ревизираното лице е зависело да вземе решение за погасяване на задълженията и разпореждане с имущество на дружеството. Излага доводи, че съдът не е изложил и мотиви относно това, към кой точно момент е възникнала невъзможността задълженията на Миланови 2009 ООД да бъдат събрани факт, относим според касатора към преценката за спазване срока по чл. 109 от ДОПК. Оспорва присъдения размер на юрисконсултско възнаграждение. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата му срещу ревизионния акт. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Бургас при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Сливен е ревизионен акт (РА) Р-02002019006316-091-001/30.12.2019 г., издаден от органи по приходите при към Териториална дирекция (ТД) на НАП Бургас, в частта, потвърдена с Решение 62/03.04.2020г. на директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП.

С процесния РА на Е. Миланов на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е установена отговорност за задължения на Миланови 2009 ООД в общ размер на 179 387,15 лева за:

• корпоративен данък (КД) за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. главница в размер на 17 665,11 лева и лихва върху него в размер на 1 914,42 лева;

• данък върху добавената стойност (ДДС) по ЗДДС за период от 01.01.2014 г. до 30.04.2019г. главница в размер на 91 309,40 лева и лихва 18 210,45 лева;

• данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.12.2013г. до 31.03.2019г.- главница в размер на 8 837,55 лева и лихва 1528,57лева;

• осигурителни вноски във фонд ДОО за период от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г. главница в размер на 20246,18 лева и лихва 4 142,69 лева;

• осигурителни вноски за ДЗПО в УПФ за период от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г. главница в размер на 4 664,52 лева и лихва 814,71 лева;

• здравно-осигурителни вноски в НЗОК за период от 01.12.2013 г. до 31.03.2019 г. главница в размер на 8 326,25 лева и лихва 1 727,30 лева.

Първоинстанционният съд е приел, че РА в частта му потвърдена с Решението на директора на Дирекция ОДОП гр. Бургас е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила.

Установил е, че за ревизирания период, както и към момента на разглеждане на делото Е. Миланов и К. Миланов са собственици и управители на Миланови 2009 ООД. Съдът е приел за безспорно, че дружеството се явява задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК с оглед подадените от него справки-декларации /СД/ по ЗДДС, годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от ЗКПО и декларации обр. 6.

Съобразно представените по делото доказателства административният съд е констатирал, че с протокол от Общото събрание на съдружниците от 04.04.2019 г. е взето решение за разпределяне на печалбата на дружеството между двамата съдружника под формата на дивидент в общ размер на 20 000 лева (от по 10 000 лева за всеки един от тях), изплатен в брой от касата на дружеството на 26.04.2019 г. на Е. Миланов и на К. Миланов.

Съдът е посочил, че през периода м.02 м.04.2019 г. Миланови 2009 ООД е предоставило на Миланови и сие ЕООД парични заеми в размер общо на 326 700 лева съгласно 33 броя договори за заем, сключени за периода от 11.02.2019г. до 05.04.2019г., всеки от който за заемна сума в размер на 9 900 лева. Констатирано е, че договорите са сключени за срок от 5 години с падеж през 2024 г. и уговорена лихва за забава. Сумите са предоставени в брой с РКО. Установено е, че и двете дружества са вързани лица по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на ДОПК.

Достигнал е до извод, че по делото са събрани безспорни доказателства, че при наличие на съществуващо задължение на Миланови 2009 ООД към 21.05.2019г. в размер на 167 944,85 лева по изпълнително дело 20150003155/2015г., Е. Миланов е извършил действия по намаляване на имуществото на дружеството чрез разпределяне на дивидент и предоставяне на заеми, което е довело до категоризиране на задължението като трудносъбираемо и до невъзможност за удовлетворяване на вземанията. Посочил е, че ревизираното лице е допуснало извършване на плащания и разпореждане с парични средства на дружеството в размер на 346 700 лева през периода м. февруари м .април 2019г., като вследствие на това разпореждане финансовият актив е намалял в такава степен, че да не могат да бъдат платени изискуемите задължения на Миланови 2009 ООД.

Административният съд е приел за доказана и причинно-следствената връзка между недобросъвестното плащане на парични средства от имуществото на Миланови 2009 ООД и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството.

На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, намира че решението на Административен съд Сливен е валидно, допустимо, но частично неправилно.

Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК Управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; .

В чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК (главен длъжник) и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва недобросъвестно поведение на третото лице, невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци и осигурителни вноски на юридическото лице и наличието на причинно-следствена връзка между тях (в този смисъл тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 Г., ОСС на ВАС I и II колегия).

Касационната инстанция намира за основателна жалбата в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение, в частта му, с която е потвърден РА, в частта му за ангажиране субсидиарната отговорност на Е. Миланов по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК за задълженията на Миланови 2009 ЕООД, по отношение на: 1. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. 31.01.2016 г. в размер общо на 235,58 лева; 2. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите от 01.12.2013г. до 28.02.2018 г. в размер общо на 610,61 лева; 3. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за данък върху добавената стойност за периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2017 г. в размер общо на 8 140,60 лева; 4. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за ДОО за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 1787,49 лева; 5. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за ЗО за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 742,86 лева и 6. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за УПФ за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 265,55 лева.

От представените по делото доказателства се установява, че не съществуват непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на главния длъжник Миланови 2009 ООД по смисъла на чл. 19 от ДОПК за: д.п. от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. за задължения за КД; д.п. от 01.12.2013 г. до 28.02.2018 г. за задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; д.п. от 01.01.2014 г. до 30.11.2017 г. за задълженията за данък добавена стойност и д.п. от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. за задълженията за ЗОВ в качеството на осигурител. Не е спорно и са ангажирани съответни доказателства от данъчната администрация, че посочените задължения са разчетени с бюджета, макар и не в регламентираните за това срокове, но при всяко положение преди извършване на процесните действия на Е. Миланов по разпореждане с имуществото на дружеството. С оглед на това касационната инстанция намира за основателно възражението на касатора, че липсват посочените кумулативни предпоставки на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК липсват непогасени задължения за данъчни и/или осигурителни вноски на главния длъжник, не се твърди и липсват доказателства, вкл. и закъснялото им разчитане с бюджета да е в резултат на недобросъвестни действия по смисъла на чл. 19 от ДОПК на субекта на отговорността, поради което и неправилно е ангажирана субсидиарната отговорност на Е. Миланов по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК за посочените задължения на Миланови 2009 ЕООД за лихви за забава.

Възприетото не влиза в противоречие с тълкувателно решение 5 от 29.03.2021 г. по тълк. д. 7/2019 Г., ОСС на ВАС I и II колегия. По идентичен начин и в Решение по дело С - 1/21 на СЕС изрично се приема, че съгласно чл. 273 от Директива (ЕС) 2006/112 и принципът на пропорционалност допускат национална уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност да обхваща и лихвите за просрочие, но които юридическото лице дължи поради неплащането на данъчното си задължение в резултат на недобросъвестно извършените действия на солидарно отговорното лице. Именно последно посоченото не се установява по отношение на обсъжданите задължения.

Или решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта относно ангажираната на основание чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК отговорност на Е. Миланов и за неразчетените от "Миланови 2009" ООД, както следва: 1. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. 31.12.2016 г. в размер общо на 235,58 лева; 2. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периоди от 01.12.2013г. до 28.02.2018 г. в размер общо на 610,61 лева; 3. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за данък върху добавената стойност за периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2017 г. в размер общо на 8 140,60 лева; 4. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за ДОО за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 1787,49 лева; 5. Лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета на задължения за вноски за ЗО за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 742,86 лева и 6. Лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на задължения за вноски за УПФ за осигурители за периоди от 01.12.2013 г. до 31.10.2017 г. в размер общо на 265,55 лева, е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА в същата част.

Касационната жалба в останалата част е неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение в останалата му част се основава на обоснована преценка на събраните доказателства и е постановено при съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми.

В касационната жалба е неоснователна в частта относно вменената отговорност по чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК на Е. Миланов за задължения на Миланови 2009 ЕООД, както следва: 1. за корпоративен данък и лихви за забава за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г.; 2. за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и лихви за забава за периоди от 01.03.2018 г. до 31.03.2019 г.; 3. за данък върху добавената стойност и лихви за забава за периоди от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г.; 4. за вноски за ДОО за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г.; 5. за вноски за ЗО за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г.; 6. за вноски за УПФ за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г.

Всъщност основния спор между страните, а и предмет на касационна проверка в настоящия случай, е наличието или липсата на кумулативните предпоставки по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Не са спорни част от общите предпоставки на посочената хипотеза. Ревизираният е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за непогасени публични задължения на "Миланови 2009 ООД, възникнали в ревизираните периоди, през които той е бил управител, а и в качеството си на съдружник и член на орган на управлението на задълженото лице, и в което качество същият е извършил и установените действия по смисъла на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК.

Безспорно е също така и че са налице непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на главния длъжник за посочените по- горе периоди, които са несъбираеми. Те произтичат от декларирани от дружеството, но неразчетени с бюджета задължения за данъци, посочени в подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, СД по ЗДДС и декларации обр. 6.

Неоснователно се явява възражението на касационния жалбоподател, че не се установява да е изследвано какви са действията на този управител на дружеството, които са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения. Съдът подробно е описал, че действията се изразяват в това, че е проведено общо събрание на дружеството на 04.04.2019г. на собствениците на капитала, сред които е и оспорващия Е. Миланов, като е взето решение и са извършени плащания в пари под формата на разпределение на дивиденти от печалбата на дружеството в общ размер на 20 000 лева по 10 000 лева на съдружник, вкл. на Е. Миланов (л. 228 от първоинстанционното дело). По същото време дружество "Миланови 2009 ООД е предоставило на Миланови и сие ЕООД парични заеми в общ размер на 326 700 лева по 33 броя договори за паричен заем, сключени за периода от 11.02.2019г. до 05.04.2019г., всеки от който за заемна сума в размер на 9 900 лева, за което са съставени съответните протоколи от Общо събрание на съдружниците, подписани от Е. Миланов (л.163-л.225 от първоинстанционното дело).

Правилно касаторът е изложил, че в съдебната практика се приема, че предоставянето на заем в полза на други дружества само по себе си не съставлява обстоятелство за наличието на недобросъвествност у управителя на дружеството в посока намаляване на имуществото с цел да не се изплатят дължимите задължения за данъци и осигурителни вноски, за да е достатъчно основание за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В конкретния случай обаче фактическата обстановка по настоящия казус предпоставя извода на съда, че осъществените от ревизирания действия в качеството му на управител на Миланови 2009 ООД, изразяващи се предоставяне в заеми на трето лице Миланови и сие ЕООД, съставляват скрито разпределение на печалбата (една от поддържаните по делото хипотези на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК), и че е установен фактът на разпределянето на печалбата на дружеството под формата на дивидент (също една от хипотезите на чл. 19 ал. 2 т. 1 от ДОПК), както и че тези действия са извършени недобросъвестно от лицето.

По смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО "Скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". В тази връзка правилно е отразено в обжалваното решение, че с прехвърляне на парични средства от патримониума на дружеството в патримониума на свързано с него дружество Миланови и сие ЕООД, е извършено скрито разпределение на печалбата на Миланови 2009 ООД съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО.

Неправилно и органите по приходите, и съдът са приели хипотезата на § 1, т. 3, б. г. от ДОПК, мотивирани от факта, че управител и съдружник на Миланови 2009 ООД, съответно управител и едноличен собственик на капитала на Миланови и сие ЕООД, е Е. Миланов. Това обаче не се отразява на правилността на извода, че Миланови 2009 ООД и Миланови и сие ЕООД са свързани лица , но по смисъла на § 1, т. 3, б. д от ДОПК, доколкото управител и едноличен собственик на капитала на Миланови и сие ЕООД към разглежданите периоди е Е. Миланов.

По отношение на самите договори за заем, прави впечатление, че са сключвани в посочения период, почти през ден, за суми от по 9 900 лева всеки един от тях, очевидно с цел избягване задължението за изплащането по банков път на средствата, въз основа на взето на същата дата решение на Общото събрание на съдружниците на Миланови 2009 ООД. Липсват каквито и да било доказателства за имущественото състояние на Миланови и сие ЕООД, респ. за начина на осчетоводяване на правоотношенията при това дружество, въпреки изискването на тези доказателства в хода на административния контрол. Прави впечатление и че съобразно данните от търговския регистър Миланови сие ЕООД е новоучредено дружество заявлението за вписване е подадено на 28.01.2019 г., след което на 11.02.2019 г. е взето първото решение на общото събрание на Миланови 2009 ООД и съответно е сключен първият договор за заем. Нито в договорите за заем, нито в друг документ е указано, че заемните суми ще се използват и са свързани с дейността на дружеството. Липсват и такива твърдения, поради което и приходните органи и първостепенният съд правилно са приели, че се касае за скрито разпределение на печалбата съгласно посочената дефиниция на това понятие. С процесните заемни средства е установено намаление имуществото на "Миланови 2009 ООД до степен невъзможност да бъдат погасени установените посочени по-горе по видове и размери публични задължения.

Освен договорите за заем, правилно съдът е установил и изплащане на дивидент, което безспорно попада в хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Следва да се приемат за законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд, потвърждаващо констатациите в ревизионния акт, че със сумата от 20 000 лева, изплатена под формата на дивидент на двамата съдружника, също се е стигнало до намаляване имуществото на дружеството.

Законосъобразни са изводите на съда за недобросъвестни действия от страна на Е. Миланов в качеството му на управител, а и член на орган на управлението на Миланови 2009 ООД. От представените Протоколи от Общите събрания на съдружниците (така т. 1 и т. 2 от взетите решения) и сключените договори за заем, се налага изводът, че именно той в качеството си на управител и представляващ Миланови 2009 ООД е бил натоварен, а и е уговарял всички конкретни условия по договорите за паричен заем размер на предоставяните средства, лихва, срокове на връщане и прочие. По идентичен начин същият е участвал при вземането на решението на разпределяне на печалбата на дружеството под формата на дивидент, вкл. в собствена полза, на дата 04.04.2019 г.

Е. Миланов категорично е бил наясно с наличието към датите на разпореждането с имуществото на Миланови 2009 ООД на непогасени публични задължения в посочените по-горе размери и видове. В тази връзка следва да се приеме, че след като касационният жалбоподател е един от управителите на Миланови 2009 ООД, като за двамата вписани управители е предвидено да действа поотделно, вкл. и негово е задължението по управлението и представителството на предприятието, поради което необосновани са твърденията в касационната жалба, че не само от неговата воля е зависило погасяването на задълженията на дружеството.

Следва да се отбележи, че коментираните действия по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК са осъществени в едногодишния период по смисъла на чл. 19, ал. 10 от ДОПК от декларирането на задълженията за КД и ДДС и задълженията за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и за ЗОВ за периодите от 01.01.2018г. до 31.03.2019 г., поради което и се презюмира недобросъвестност по смисъла на ал. 2 от чл. 19 от ДОПК.

По образуваното изпълнително дело, посочено по-горе на "Миланови 2009" ООД публичният изпълнител е установил, че не може да се съберат коментираните тук задължения за данъци и осигурителни вноски. Този факт е установен с оглед липсата на активи, както и на каквито и да било парични средства по съществуващите банкови сметки на дружеството, респ. такива в брой в касата на дружеството, след описаните по-горе разпоредителни действия.

Правилен е и изводът, че е налице и търсената причинно-следствена връзка установено е, че въпреки наличието на пари в касата на дружеството за обслужване на изискуемите публични задължения (всъщност единствените активи), в ревизирания период настоящия жалбоподател не е разпоредил плащания към бюджета, а лично е осъществил разпореждане с паричните средства от касата на "Миланови 2009 ООД и то с цел очевидно лишаване органите по приходите от възможността да съберат задълженията към бюджета.

Към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА на управителя дружеството не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество. Следва да бъде посочено, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Неоснователно е и оплакването на касатора, че са образувани две самостоятелни административни производства срещу физически лица по чл. 19 от ДОПК, които са напълно идентични и не са диференцирани от субективна страна действията и бездействията на всеки един от управителите. Това, че дружеството е представлявано от двама управители и че на другия такъв има съставен идентичен ревизионен акт за отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, не е пречка за издаване на РА на касатора на същото основание, тъй като доколкото всеки от управителите има отговорност за цялото задължение /чл. 145 ТЗ/ въпрос на преценка на приходната администрация в качеството на кредитор е от кой от двамата ще търси сумата.

По отношение РА на другия управител К. Миланов е налице влязло в сила съдебно решение 9549 от 11.10.2023 г. по адм. д. 1940/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което частично е оставено в сила решение 302 от 12.01.2023 г. постановено по адм. д. 181 по описа за 2020 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на К. Миланов срещу РА, с излагане на мотиви касаещи голяма част от спорните в настоящия процес моменти и при идентичност на фактическата обстановка и представените доказателства. Постановеното окончателно съдебно решение е съобразено от настоящата инстанция по отношение задълженията на другия управител Е. Миланов - настоящ касатор, установени с процесния РА.

При така установеното по делото законосъобразно решаващият съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК на Е. Миланов за коментираните в тази част на съдебния акт задължения на Миланови 2009 ООД.

Правилно съдът е потвърдил и установения размер на лихвите за тези задължения, тъй като в цитираното по-горе тълкувателно решение на ВАС изрично се приема, че в обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК освен главницата за непогасените задължения на главния длъжник, е налице задължение и за лихвите. Аналогично е разрешението, дадено с Решение по дело С - 1/21 на СЕС, досежно обхвата на отговорността относно задълженията на главния длъжник в обхвата на ЗДДС.

В обобщение решението като валидно, допустимо и правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Е. Миланов срещу РА в частта на вменената му отговорност по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК за задълженията на Миланови 2009 ООД за: 1. корпоративен данък и лихви за забава за периода от 01.01.2017 г. 31.01.2017 г. и от 01.01.2018 г. 31.12.2018 г.; 2. данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и лихви за забава за периоди от 01.03.2018 г. до 31.03.2019 г.; 3. данък върху добавената стойност и лихви за забава за периоди от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г.; 4. вноски за ДОО за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г.; 5. вноски за ЗО за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г. и 6. вноски за УПФ за осигурители и лихви за забава за периоди от 01.11.2017 г. до 31.03.2019 г., следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на правния спор, решението следва да се отмени и в частта на присъдените в полза на НАП разноски под формата на дължимото се юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Изчислени по посочения начин при съобразяване правилото на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията съгласно изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г.) на НАП се дължат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в производството пред Административен съд Сливен в размер на 11 048,75 лева.

Неоснователно е възражението на касатора относно приложимата разпоредба на посочения подзаконов нормативен акт. Именно редакцията съгласно изм. с ДВ бр. 88 от 2022 г. е действащата такава към датата на постановяване на съдебния акт от АС Сливен, поради което и това е приложимият материален закон.

За касационната инстанция на ответника по касация не се дължат разноски, тъй като не е направено своевременно искане за това. На 04.10.2023г. в 14:15 часа във ВАС са постъпили писмени бележки от ответника, с което е направено искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, но същото е постъпило в съда след приключване на устните състезания, даване ход по същество на делото и обявяване делото за решаване.

Частично основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за първата и касационната инстанции. При общо доказани разноски за производството пред АС Сливен в размер на 1 210 лева, и пред ВАС в размер на 3 635 лева, НАП следва да бъде осъдена да заплати на касатора съдебни разноски в размер общо на 318,23 лева, изчислени по съразмерност на уважената част от жалбата чл. 161, ал. 1 от ДОПК. При така установеното Е. Миланов следва да заплати в полза на НАП разноски в размер на 10730,52 лева по компенсация.

Предвид на изложеното мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,