Решение № 154 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1018/2011 г.

Решение № 154 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1018/2011 г., НК, III н. о. (делото срещу "Сиси") Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия С. М. и на частните обвинители Х. А. и Р. А. срещу Решение № 352 от 19.11.2010 г. на Апелативен съд /АС/ - София, по внохд № 503/2010 г., с което е ревизирана първоинстанционната присъда на Пернишки окръжен съд /ОС/, постановена по нохд №107/2010г. В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон при индивидуализация на наказателната отговорност, изразяващо се в неразбиране правната норма на чл. 58а от НК, довело до прекомерна завишеност на наложените санкции за престъпните деяния по чл. 116 от НК и на лимитираното при условията на чл. 23 , вр. чл. 24 от НК общо наказание. Депозираната от частните обвинители жалба също обективира недоволство от санкционната част на въззивния съдебен акт, аргументирано с доводи за явна несправедливост на определеното по вид наказание лишаване от свобода за извършеното на 25.04.2009г. убийство, като се предлага замяна с доживотен затвор. В съдебно заседание на 10.03.2011г. пред ВКС, подсъдимият М. и неговият упълномощен защитник поддържат жалбата и пледират за ревизия на обжалвания съдебен акт, чрез упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В производството пред настоящата инстанция участват лично подалите жалба частни обвинители - Х. А. и Р. А., и гражданските ищци Л. К., М. К. и С. С., които молят за изолация на подсъдимото лице от обществото за цял живот. Прокурор при ВКП дава заключение за неоснователност на касационните жалби и аргументира позиция атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в рамките на инстанционния контрол по чл. 347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №22/09.06.2010г., по нохд №107/2010г., след проведено съкратено съдебно следствие в предвидената в чл. 371, т. 2 от НПК алтернатива, ОС - Перник е ангажирал наказателната и гражданска отговорност на С. А. М. за извършени множество престъпни посегателства по чл. 116, ал. 1 от НК, чл. 143, ал. 1, пр. 1-во, алт. 2-ра от НК и чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. При условията на чл. 58а от НК са индивидуализирани съответните наказателни санкции за включените в реалната съвкупност престъпления и на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия наложено едно общо най-тежко наказание - доживотен затвор, при "специален режим" на изтърпяване, като същият е осъден да заплати и определени по справедливост обезщетения на наследниците на починалите лица /Ц. К., Б. К. и К. А./, за неимуществена обезвреда, ведно със законната лихва. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, приключила с решение № 352/19.11.2010г. на Софийски АС, с което присъдата на първостепенния съдебен състав е изменена в наказателноправната и гражданскоправна част. Ревизията се изразява в преквалификация на осъщественото на 21.01.2009г. престъпно деяние по чл. 116, ал. 1, т. 12 от НК в престъпление по чл. 115 от НК, с лимитирани санкционни последици, в рамките на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - девет години и девет месеца лишаване от свобода; в замяна на наложените за престъпните посегателства по чл. 116 от НК наказания - доживотен затвор с лишаване от свобода за срок от двадесет години, с последващо определяне на обща наказателна санкция по чл. 23 и чл. 24 от НК - тридесет години лишаване от свобода, при "строг режим"; и в увеличаване размера на присъдените суми по предявените граждански искове от Х. А. и Р. А. за претърпени болки и страдания, в причинна връзка със смъртта на сина им, от 100 000 /сто хиляди/ на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ за всеки един от тях. Касационната жалба на подсъдимото лице е неоснователна. Правилно контролираната съдебна инстанция е интерпретирала характера и съдържанието на правната разпоредба на чл. 58а от НК, и при съблюдаване на изискванията на чл. 2 от НК преценила нейното правно действие във времето. Цитираната норма с оглед систематичното й място /Глава пета от НК - "Определяне на наказание"/ и предвид регулираните отношения, свързани с начина на индивидуализация на наказателната отговорност на лицата, е материалноправна. Формираното заключение, разгледано при корелация с предписанията на чл. 2, ал. 2 от НК обосновава необходимост от правоприлагане на най-благоприятния за дееца закон, при промени в нормативната уредба, настъпили във времевите предели от извършване на инкриминираното престъпление до влизане на присъдата в сила. Буквалното и логическо тълкуване на актуалната разпоредба на чл. 58а от НК, предпоставя приложимост на чл. 55 от НК и на чл. 58а от НК /в редакция, ДВ, бр. 27/10.04.2009г./ за инкриминираните в настоящия наказателен процес престъпни посегателства по чл. 116 от НК, при очертаната в чл. 371, т. 2 от НПК хипотеза на особеното производство по Глава двадесет и седма на НПК. В ал. 2 и 3 на сега действащата материалноправна норма на чл. 58а от НК, в хронологическа последователност са описани действията на решаващия орган при лимитиране на санкционните последици за подсъдимия в осъдителен съдебен акт, с който финализира диференцираната процедура по чл. 373, ал. 2 от НПК. Според установения регламент в случаите на чл. 57, ал. 1 НК, когато компетентният орган определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор, то се заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, като конкретната наказателна санкция се отмерва в рамките на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, предвидено в ал. 2 на чл. 58а от НК и в Особената част на НК. Визираните общи правила, съотнесени към лимитираните в чл. 116 от НК санкции, очертават възможност за индивидуализация на наказателната отговорност, в обсега на границите от петнадесет до тридесет години. Сравнителният анализ на тези предписания, при съпоставяне с приложимите при съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, норми на чл. 55 от НК и чл. 58а от НК /ДВ, бр. 27/10.04.2009г./, действащи към момента на инкриминираните престъпления по чл. 116 от НК - 27.02.2009г. и 25.04.2009 г., сочи на утежняване правния статут на подсъдимите лица, поради по-високия предвиден максимум на наказанието лишаване от свобода. В чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК е предвидена замяна на доживотния затвор с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, а отменената със законодателните промени, обнародвани в ДВ, бр. 26/06.04.2010г. разпоредба на чл. 58а от НК, императивно изключва възможността за определяне на най-тежкото по вид наказание при алтернативно посочени различни санкции в Особената част на НК. Логическа последица от това, е че в очертаната за инкриминираните престъпни посегателства правна квалификация по чл. 116 от НК, е недопустимо налагането на алтернативата доживотен затвор, във визираните от законодателя разновидности и трябва да бъде определено наказание - лишаване от свобода, в лимитираните срокове от петнадесет до двадесет години. В контекста на изложеното за приложимия по-благоприятен наказателен закон и при съобразяване с правнозначимите за наказателната отговорност обстоятелства, въззивният съд с демонстриран професионализъм и с юридически усет е диференцирал санкционните последици за извършените от С. М. престъпни деяния по чл. 116 от НК, в максимално предвидения размер- лишаване от свобода за срок от двадесет години. Отчетена е конкретиката на характеризиращите бруталните и жестоки посегателства против човешката личност обективни и субективни признаци /времето; мястото; механизмът на неправомерната дейност; използваното средство- огнестрелно оръжие; младежката възраст и семейното положение на жертвите; предхождащите и последващи инкриминираните престъпления прояви, включително действията по укриване на следите, чрез загробване на труповете, изгаряне на техните дрехи и вещи, изтриване на записи от видеокамери; и измеренията на прекия умисъл на подсъдимия като форма на вина/. Отдадено е изскуемото се внимание и на фактите за личността С. М., проектирани в характера и спецификата на престъпните деяния - отражение на неговите обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приобщената по делото доказателствена съвкупност за съдебното му минало /многократно осъждан/ и в инкорпорираните за подсъдимия характеристични данни, индициращи на грубо незачитане на установения в обществото ред, на безскрупулно отношение към човешките права. В коментирания смисъл лансираната от защитата теза за необходимост от правоприлагане на чл. 58а, ал. 1 от НК, чрез намаляване на определеното в очертаните от чл. 55 от НК и чл. 58а от НК /ДВ, бр. 27/10.04.2009г./ рамки, наказание лишаване от свобода с 1/3, обуславя незачитане на установените в доктрината и съдебната практика принципни положения за действието на материалноправните норми във времето, и дерогира обективираната в актуалната редакция на цитираната разпоредба, държавна воля. Частичното приложение на различни материални закони, след установяване на по-благоприятния от тях при всеки определен казус и подсъдим, на базата на конкретна преценка на релевантната за престъпната съставомерност, съдържанието и параметрите на наказателната отговорност фактология, представлява изкуствено създаване на нова материалноправна норма; а съдържимите се в чл. 58а, ал. 1 от НК /ДВ, бр. 26/06.04.2010г./ предписания са неотносими към случаите на чл. 57, ал. 1 от НК, с алтернативно превидена наказателна санкция - доживотен затвор. Обективна и компетентна е и последващата оценката на контролираната инстанция за приложение на института на чл. 24 от НК при лимитиране общата наказателна санкция на М. за включените в множеството престъпни деяния. Тежестта на инкриминираната реална съвкупност от престъпления по чл. 116, ал. 1, т. т. 7 и 12 от НК, чл. 116, ал. 1, т. 12 от НК, чл. 115 от НК, чл. 143, ал. 1, пр. 1-во, алт. 2-ра от НК и чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; високата степен на лична опасност на техния автор и безспорните констатации в атакуваното съдебно решение за съществуващ превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, предпоставят категорични изводи за необходимост от продължителна социална изолация на подсъдимия за постигане на индивидуалната и генерална превенция, и мотивират увеличаване на определеното при условията на чл. 23 от НК наказание лишаване от свобода - за срок от тридесет години. В тази насока несъстоятелни и в противоречие с буквата и духа на закона са релевираните оплаквания за налична забрана, при групиране общата наказателна санкция лишаване от свобода да надхвърля двадесет години. Подобно становище не кореспондира с предписаното от чл. 39, ал. 2 от НК, че по изключение при множество престъпления по чл. 24 и чл. 27, ал. 1 от НК, наказанието лишаване от свобода може да бъде за срок от тридесет години. Неоснователна е и касационната жалба на частните обвинители. Подробната аргументация на настоящия съдебен състав, във връзка с визираните от подсъдимия и неговата защита касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 3 от НПК, обосновава неубедителност и на очертаните в този аспект съображения на частните обвинители Х. А. и Р. А. за явна несправедливост на индивидуализираната наказателна санкция лишаване от свобода за извършеното на 25.04.2009г. убийство, съпроводени с претенцията за замяна с доживотен затвор. Приложимият в рамките на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2, Глава двадесет и седма на НПК материален закон /чл. 58а от НК, ДВ, бр. 27/10.04.2009 г./, не позволява налагането на наказание доживотен затвор. Поставеният от частните обвинители акцент на лимитираните в особената норма на чл. 116 от НК наказателни санкции - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, и предложената в корелация с това трактовка на чл. 58а от НК, не внася съмнения във формираното вътрешно убеждение на касационния съд. Системата от наказания е изчерпателно регламентирана в чл. 37, ал. 1 от НК и в т.1 изрично е посочено като вид наказание - доживотният затвор, интегриращ в своето съдържание и временната и изключителна мярка доживотен затвор без замяна, която се налага за най-тежките престъпления, заплашващи основите на републиката и за особено опасни умишлени престъпни посегателства. В подкрепа на очертаната позиция е и историческият преглед на нормативната уредба на чл. 37 и чл. 38 от НК, словно отразена до въведените с ДВ бр. 50/1995г. и бр. 153/98г. законодателни промени, с които беше включен доживотният затвор в наказателноправната система от налагани санкции и предвиден доживотен затвор без замяна вместо визираната в чл. 37, ал. 2 от НК временна и изключителна мярка - смъртно наказание; както и последвалите изменения със ЗИДНК /ДВ, бр. 26 от 06.04.2010г./, довели до актуалната редакция на чл. 58а от НК, ориентирани към засилване интензитета на държавната репресия, при диференциране на наказателната отговорност за тежки престъпления. По изложените съображения касационният състав счита, че в обсега на възложената му компетентност и при предоставените му процесуални възможности в настоящото инстанционно производство, следва да остави в сила атакувания въззивен акт, с който е ревизирана присъда №22 от 09.06.2010г. на ОС-Перник. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение