Решение № 4367 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10212/2016 г.

Решение № 4367 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10212/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационни жалби на кмета на община Б., "Ш. Б. " ЕООД С. и "ЧЕЗ Р. Б." АД против решение № 746/27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 432/2015 г. по описа на Административен съд-Б., в частта, с която е отменена заповед № 01-103/21.05.2009 г. на кмета на община Б. за учредяване на "Ш. Б." ЕООД право да прокара отклонение от техническата инфраструктура / мрежа/ съоръжение, съгласно действащ План за улична регулация за местност "Грамадето", земл. на гр. Б., относно ел. захранване с кабел 20 кV, в частта му, преминаващ през имот с идентификатор 02676.190.39 по КК на гр. Б. В жалбите се излагат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването му и прекратяване на делото, евентуално отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на оспорването. О. Д. В. К. от С. оспорва жалбите. Предявява частна жалба против определение № 1070/19.07.2016 г., постановено по същото дело, като иска отмяната му и присъждане в негова полза на разноски и отмяна/ намаляване на присъдените такива в полза на "Ш. Б." ЕООД и на община Б. Дружеството и общината оспорват частната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими- подадени срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то се явява неблагоприятно в обжалваната му част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да отмени оспорената заповед за прокарване на отклонение от общи мрежи на техническата инфраструктура в частта й относно имот с идентификатор 02676.190.39 по КК на гр. Б., административният съд приема, че този поземлен имот е собственост на Д. В. К. и че е нарушена процедурата за издаване на заповедта, както и не са налице условията по чл. 193, ал. 3 ЗУТ. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключение на вещи лица е установено, че трасето на процесния кабел преминава през ПИ с идентификатор 02676.190.39 по КК на гр. Б. Затова оспорващият се явява засегнат от заповедта, с която се учредява право на прокарване на отклонението, независимо, че не е посочен като неин адресат и не е вписана в кадастралния регистър на ПИ. Влезлият в сила ПУР от 2006 г. не е план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, а такъв по чл. 16, ал. 7 ЗУТ /отм., сега чл. 16а ЗУТ/, няма незабавно отчуждително действие и не се счита за приложен с влизане в сила на акта за одобряването му, а след изплащането на обезщетенията по отчуждителното производство (§ 22, ал. 1 ПР ЗУТ). Прокарването на кабел през трасето за тротоара на пътя, предвиден в неприложения ПУР за м. Грамадето се явява прокарване на отклонение през чужд имот, а не през общински поземлен имот. Като е учредил правото на прокарване на основание чл. 193, ал. 4 ЗУТ и без да е изследвано наличието на условията по чл. 193, ал. 3 ЗУТ, както и без да е заплатена цената на учреденото право, определена по реда на чл. 210 ЗУТ, кметът на община Б. е постановил незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена в частта, засягаща поземления имот на оспорващия. Решението, в обжалваната му част, не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила. Частната жалба на Д. В. К. е подадена в в срока по чл. 230 АПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е изменено постановеното по делото решение в частта разноските. Счетено е, че те следва да бъдат присъдени на страните съобразно уважената част от жалбата, изчислена на база дължината на кабела и частта преминаваща през имота на оспорващия. Настоящият касационен състав намира този подход за неправилен и ненамиращ опора в нормативната уредба. Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на административен акт, който няма материален интерес. О. обосновава в жалбата правния си интерес със засягане правото на собственост върху ПИ с идентификатор 02676.190.39 по КК на гр. Б. Отмяната на оспорената заповед в частта за учредяване право на прокарване на отклонение през този имот е по същество уважаване на оспорването, при което направените от оспорващия разноски по делото следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт - чл. 143, ал. 1 АПК, а на лицата, за които актът е бил благоприятен, не се дължат разноски. В този смисъл следва да бъде коригирано обжалваното определение и решението на първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,