Решение № 3675 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10433/2023 г.

Производството е по чл.208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие гр. София срещу Решение 151 от 19.07.2023г., постановено по адм. дело 86/2023г. по описа на Административен съд- Кюстендил. Според жалбоподателя, съдебният акт е неправилен, постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Излагат се съображения за правилен и законосъобразен административен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт, претендира юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Постъпил е писмен отговор на касационната жалба от И. Н. ЕООД чрез адв. Табутова. Излагат се доводи, че касационната жалба е неоснователна и се прави искане за потвърждаване на съдебното решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В с.з. касационният жалбоподател, заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие гр. София, редовно призован не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба, И. Н. ЕООД, редовно призован не изпраща представител. Постъпила е молба от адв. Табутова, с която моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди процесното съдебно решение като се присъдят сторените в настоящото производство разноски, съгласно приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на подадената касационна жалба. Развива подробни съображения за липса на касационни основания по чл.209 от АПК и предлага да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу решение на АС-Кюстендил, което подлежи на касационен контрол пред Върховния административен съд и затова е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Постановеното съдебно решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт. Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване на правото на жалба от И. Н. ЕООД срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 с изх.02-100-2600/1305 от 18.01.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Съдебното решение е правилно. Съдът е извършил дължимата проверка по чл.168, ал.1 от АПК на оспорения административен акт. Приел е , че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма, но не съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.4 от АПК-фактически и правни основания за издаването му, което представлява съществено нарушение и е основание за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК. Направен е задълбочен анализ на текста на уведомителното писмо и приложените таблици, както и на посочените пояснения към таблиците. Изводът на съда, че съдържанието на административния акт не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно неговата форма е съответен на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Правилно е отбелязано, че мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване. Становището на административния орган пред първоинстанционния съд не санира порока на издаденото Уведомително писмо в конкретния случай. Изложените мотиви от първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства, както и с приложимия материален закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за касационното производство. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 800лв., своевременно претендирани и надлежно заплатени. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от адв. Табутова. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,