Решение № 6787 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2021 г.
ВАСVIII отделение07.06.2021 г.докладчик Емилия Иванова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от 26.05.2021 г. за съединяване на адм. д. № 1926/2021 г. и адм. д. № 4890/2021 г. по описа на ВАС. ОБЕЗСИЛВА решение № 1357 от 18.12.2020 г., постановено по адм. д. № 791 по описа на Административен съд София-област за 2020 г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6787 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1926/2021 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Руббертек България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Драгоман, [улица], №[номер], представлявано от К. Ц. - управител срещу решение № 1357 от 18.12.2020 г. постановено по адм. д. № 791 по описа на Административен съд София област за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 991/22.06.2020 г. на зам. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с което е отказано да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 845/22.05.2020 г. на същия орган, с което по жалбата на касатора по административен ред оставена без разглеждане жалбата срещу РА № Р-22222518006326-091-001 от 28.02.2020 г., в частта, с която е било поискано да бъдат извършени корекции на декларираните финансови резултати за 2013 г. и 2017 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалноправните норми, необоснованост и е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила. Според касатора първоинстанционният съд изобщо не е съобразил изложените в първоинстанционната жалба аргументи и не ги е обсъдил. Игнорирано е обстоятелството, че в решението чиято поправка се иска са изложени мотиви по същество на спора, а като резултат е прието, че жалбата по административен ред е недопустима. Това несъответствие неправилно не е прието от административния орган като основание да бъде коригирано решението. Въз основа на подробно изложени аргументи се иска преписката да бъде върната на административния орган, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител моли да бъде отхвърлена касационната жалба, като сочи че същата е неоснователна и недоказана. Заявява искане решението да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвали по делото прокурор намира, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Алтернативно сочи, че следва да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба, тъй като не е налице допусната очевидна фактическа грешка в решение № 845/22.05.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира че АССО е постановил недопустимо съдебно решение. Разпоредбата на чл. 155, ал. 9 ДОПК разрешава поправка на очевидна фактическа грешка в решението, с което директорът на дирекция "ОДОП", в качеството му на решаващ орган се произнася по подадена жалба по административен ред против ревизионен акт, при съответно прилагане на чл. 133, ал. 3 ДОПК. Съответното прилагане на чл. 133, ал. 3 ДОПК се изразява в това, че за разлика от поправката на очевидна фактическа грешка на ревизионен акт, която подлежи на обжалване заедно с първоначалния РА или самостоятелно, решението за поправка на решението по жалбата по административен ред не подлежи на обжалване, както не подлежи на обжалване и първоначалното решение, което е поправено с него. Ако се приеме обратното, това би означавало, че решението по жалба подадена по административен ред ще подлежи на обжалване. Такова възможност е в противоречие с принципа на за необжалваемост по съдебен ред на това решение, съгласно предвиденото в чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Изрично в нормата се казва, че на съдебно обжалване подлежи ревизионния акт в неотменената с решението по чл. 155 от ДОПК част. Такова разрешение на въпроса би било и в отклонение от принципа, че при отмяна на оспорения акт с решение на горестоящия орган по жалбата по административен ред, последното подлежи на оспорване само ако самото то представлява административен акт, т. е. непосредствено засяга права и законни интереси на оспорващия. По горните съображения, настоящият състав намира, че като е приел за процесуално допустима жалба против неподлежащо на оспорване решение за отказ да бъде поправена очевидна фактическа грешка на Директора на Дирекция "ОДОП", първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. След даване ход на делото по същество, в открито съдебно заседание проведено на 19.05.2021 г., е постъпило искане от касатора към настоящото производство да бъда присъединено адм. д. № 4890/2021 г. Макар да не е изрично заявено, направеното искане предполага и отмяна хода по същество, като делото бъде върнато в зала за продължаване на съдопроизводствените действия. Направеното искане е обосновано с невъзможността да се постигне процесуална защита относно претендираното възстановяване /прихващане на надвнесен от дружеството корпоративен данък за 2013 г. Това твърдение не се основава на доказателствата по делото. Решение № 845/22.05.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-София е обжалвано в частта, с която е прекратено административното производство. АССО се е произнесъл по подадената частна жалба с определение № 1017/24.07.2020 г., което е окончателно. Обстоятелството, че аргументите на подадената частна жалба не са възприети от решаващият състав не обосновава процесуална възможност този спор да бъде разгледан повторно, чрез съединяване на двете съдебни производства образувани по жалба на "Руббертек България" ЕООД. Заявеното от касатора искане е неоснователно. Възможността да бъдат съединени две производства предвидена в чл. 213 от ГПК е относима към първоинстанционното производство при идентичност на заявените с иска претенции и на страните. Предмет на касационното производство е правилността на съдебното решение, поради това при осъществяваната проверка не е налице идентичност на спорното право и страните по него. В конкретния случай и спорът между страните касае различни административни актове. Двете производства, макар формално да са започнали във връзка с подадена жалба по административен ред срещу ревизионен акт, имат различен предмет. Цитираното от касатора адм. д. № 4890/2021 г. има за предмет законосъобразността на РА №Р-22222518006326-091-001 от 28.02.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София. А производството по настоящето дело е свързано с оспорване на решение № 991/22.06.2020 г., с което е отказано да бъде допълнено или поправено поради допусната очевидна фактическа грешка решение № 845/22.05.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София. По тези съображения искането за съединяване на адм. д. № 1926/2021 г. и адм. д. № 4890/2021 г. по описа на ВАС е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора право да му бъдат присъдени разноски възниква в полза на ответника, но по делото не е направено искане в този смисъл, поради което и не се дължи произнасяне. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение