Решение № 49 от 5.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2009 г.

Решение № 49 от 5.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от С. А. Т. за отмяна на влязлото в законна сила решение № 1057/25.11.2008 г. на В. касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по гр. д. № 4531/2007 г. по описа на същия съд, с което е отменено въззивно решение от 30.05.2007 г. по гр. д. № 489/2006 г. по описа на К. окръжен съд в частта по иска по чл. 108 от ЗС и относно разноски и вместо него е постановено: осъжда С. А. Т., М. С. Т. и Й. А. Т. да предадат на основание чл. 108 от ЗС на В. С. М. владението върху описания в решението недвижим имот, отмяна на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ на нотариален акт № 43, т. II, рег. № 550, н. д. № 52 от 19.04.2000 г. на нотариус Ефтим К., с района на действие ДРС, като е осъдил М. Т., С. Т. и Й. Т. да заплатят на В. М. деловодни разноски за всички съдебни инстанции в размер на 239,50 лева, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В молбата се твърди, че са налице нови доказателства и нови обстоятелства след постановяване на решението, предмет на молбата, а именно: заповед на Министерството на териториалното развитие, жилищната политика и строителството № 33-076/24.09.1992 г. за премахване на незаконните обекти, заповед № 204/08.10.1992 г. на кмета на Община Р., протокол от 16.11.1992 г. да се премахнат обекти без одобрен градоустройствен проект и нотариален акт № 50/1992 г., които са приложени по делото с молба вх. № 489/21.08.2009 г. Ответницата по молбата за отмяна В. С. М., счита че същата е неоснователна и моли да се остави без уважение. Ответницата по молбата за отмяна М. С. Т. счита молбата за основателна и моли същата да бъде уважена. Ответникът Й. А. Т. не взема становище по молбата за отмяна. При извършената проверка касационният съд установи следното: В молбата за отмяна, освен цитираните по-горе писмени доказателства от молителя, следва изложение на хронологията на повдигнатия и разгледан от съда спор, с оплаквания и доводи от страна на молителя, относно постановеното с решението от ВКС, без да се изследва основния спорен въпрос по делото и в нарушение изискването на закона за обсъждане на доказателствата по делото, във връзка с принадлежността на правото на собственост върху спорния имот, които по своя характер представляват касационно оплаквания, поради което и самата молба за отмяна има характер на касационна жалба. В края на изложението по депозираната молба за отмяна, молителят иска да се отмени решението, предмет на молбата за отмяна, като прилага доказателства, част от тях цитирани в началото на изложението, а останалите, като заключения на вещи лица и нотариални актове, са такива депозирани в производството по разгледания спор, други от тях визират теоретични разработки по посочените правни въпроси, или се отнасят до права на трети физически лица, които не са страни и не са във връзка с повдигнатия спор. Хипотезата, визирана в чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която се основава молителят, предвижда възможността да се иска отмяна на влязло в законна сила решение от заинтересуваната страна тогава, когато са налице нови писмени доказателства, за каквито се твърди, че са налице с цитираните в изложението по молбата заповеди и протоколи, или се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Видно от съдържанието на писмените доказателства, както и от преценката дали същите са съществували преди постановяване на атакуваното решение, с оглед времето на тяхното съставяне, очевидно всички посочени от молителя като нови доказателства са съществували към момента на постановяване на решението на ВКС, чиято отмяна се иска и молителят е могъл да се снабди с тях и ги представи по делото. Ето защо, тези доказателства не са нови по смисъла на тази разпоредба от закона, защото за да са такива е необходимо за същите да не е могло да са известни при решаване на делото и съответно страната да не е могла да се снабди с тях своевременно. Такива доводи липсват от страна на молителя, поради което последният не може да претендира отмяна на влязлото в законна сила решение на това основание, след като не е положил необходимата грижа и усилия да се снабди с тези доказателства, които са съществували към момента на постановяване на атакуваното решение. Наред с това, с молбата са приложени и доказателства, които се намират по делото, дори са обсъждани от съда при разглеждането му в различни съдебни инстанции, които изобщо не могат да се причислят към категорията нови доказателства, съгласно посоченото в закона. Що се отнася до приложените теоретични разработки - публикации по правни въпроси, както и писмени документи удостоверяващи чужди права, без връзка със спора, който е решен с влязлото в законна сила решение, последните са напълно неотносими към предвиденото с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд