Решение № 333 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2014 г.

Решение № 333 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 14.01.2013 г. по адм. дело № 7860/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменено издаденото от този орган уведомително писмо № 02-150-2600/3709/2.10.2011 г. в частта, в която е разпоредено, че от оторизираната на "Изи комерс" ООД със седалище и адрес на управление Плевен по Схемите за национални доплащания на площ сума за кампания 2010 г. се удържат 5895,85 лева и преписката е изпратена на органа за ново разглеждане. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано обезсилването или отмяната на решението. "Изи комерс" ООД със седалище и адрес на управление Плевен е поискало отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като административният съд се е произнесъл по просрочена жалба. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението, прие следното: Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на "Изи комерс" ООД със седалище и адрес на управление Плевен срещу административния акт по уведомително писмо № 02-150-2600/3709/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. С обжалваното решение от 14.01.2013 г. по адм. дело № 7860/2012 г. съдът се е произнесъл по акта по уведомително писмо № 02-150-2600/3709/2.10.2011 г., издаден във връзка с подаденото от от "Изи комерс" ООД общо заявление за плащания на площ с уникален идентификационен номер УИН 15/080610/48162, в частта, в която е разпоредено, че от оторизираната на "Изи комерс" ООД сума по Схемите за национални доплащания на площ се удържат 5895, 85 лева. По жалбата срещу останалата част от оспорения административен акт съдът се е произнесъл с допълнително решение от 11.11.2013 г., което не е предмет на това касационно производство. Административният съд е констатирал, че "Изи комерс" ООД е било уведомено за писмо № 02-150-2600/3709/2.10.2011 г. с пощенска пратка, получена на 26.10.2011 г. На 2.11.2011 г. дружеството подало жалба вх. № 70-4432 до министъра на земеделието и храните, с която оспорило издадения административен акт и поискало да бъде отменен като незаконосъобразен. Министърът на земеделието и храните се произнесъл със заповед № РД-020-236/16.07.2012 г., с която оставил жалбата без уважение. Съгласно даденото в заповедта указание "Изи комерс" ООД подало на 1.08.2012 г. по пощата жалба до съда срещу акта по уведомително писмо № 02-150-2600/3709/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Административният съд приел, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 3 АПК и е допустима, тъй като нямало данни за датата, на която дружеството било уведомено за заповедта на министъра на земеделието и храните. Касационната инстанция намира, че не са били налице процесуалните предпоставки за постановяването на решение от административния съд по подадената от "Изи комерс" ООД жалба до съда. Съгласно чл. 97, ал. 1 АПК при обжалване по административен ред горестоящият административен орган се произнася с мотивирано решение в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато органът е едноличен, и в едномесечен срок, когато органът е колективен. Ако компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в рамките на срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, който го е издал, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред (чл. 97, ал. 5 АПК). В случая жалбата е била изпратена на министъра на земеделието и храните с писмо № 02-260083298 от 31.01.2012 г. на Държавен фонд "Земеделие" и е била заведена в деловодството на Министерството на земеделието и храните с вх. № 13-901/1.02.2012 г. Министърът на земеделието и храните е следвало да се произнесе по нея в срок до 15.02.2012 г. При положение, че той не е сторил това в предвидения от закона двуседмичен срок, земеделският производител е следвало да подаде жалба до съда в двуседмичен срок, считано от 16.02.2012 г. или в срок до 29.02.2012 г. "Изи комерс" ООД е подало жалбата си извън този срок, поради което тя е просрочена. Произнасянето на горестоящия административен орган извън сроковете по чл. 97, ал. 2 АПК, с което той отхвърля подадената до него него жалба, не новира срока за обжалване пред съда на индивидуалния административен акт, издаден от по-долустоящия административен орган. Както беше отбелязано по-горе, срокът за обжалване пред съда тече не от датата на произнасяне на горестоящия административен орган, а от изтичането на срока по чл. 97, ал. 2 АПК в случай, че органът не постанови решение по жалбата в този срок. Това нормативно разрешение дава възможност на оспорващия да отнесе своевременно спора пред съда вместо да чака произнасяне от горестоящия административен орган, който може и да не се произнесе по подадената жалба. Тъй като жалбата до съда не е постъпила в законния срок, считано от изтичане на двуседмичния срок, в който министърът на земеделието е следвало да издаде решение, оспореният акт на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е влязъл в сила. Поради това, постановеното от административния съд решение, с което актът се отменя в съответната част, е недопустимо и следва да се обезсили, като се прекрати съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховния административен съд