Решение № 14797 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2013 г.

Решение № 14797 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9677/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Бисер Йорданов Михайлов от гр. Перник против решение по т. 33 от протокол № 24 от 20.06.2013 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като заместник на административния ръководител" на Окръжна прокуратура - Перник. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, неизяснена фактическа обстановка и допуснати процесуални нарушения и обосновава теза, че не е извършил нарушения на ЗСВ и КЕПБМ (Кодекс за етично поведение на българските магистрати), поради което моли оспореното от него решение на ВСС да бъде отменено. Ответникът Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Деница Захариева с писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК съд. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение от 21.09.2010 г. на петима членове на Висшия съдебен съвет. В него е посочено, че Бисер Йорданов Михайлов, прокурор, заместник-административен ръководител на Окръжна прокуратура - Перник, е извършил действия, с които е нарушил правилата за поведение, въведени от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, и конкретно тези, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие (т. 5 от КЕПБМ), което е довело до накърняване престижа на съдебната власт - дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ във връзка с т. 5.1 и т. 5.3 от КЕПБМ, и по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. С решение по доп. т. 3.1. от протокол № 34/23.09.2010 г. на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Бисер Йорданов Михайлов и по доп. т. 3.2. на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ е определил чрез жребий от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Образувано е дисциплинарно дело № 29/2010 г. по описа на ВСС. За изясняване на фактите и обстоятелствата относно извършеното нарушение дисциплинарният състав е провел две заседания - на 20.10.2010 г. и на 17.11.2010 г. В първото от тях е изслушано привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и са събрани доказателства относно подлежащите на установяване факти, а във второто е спряно производството по дисциплинарното дело на основание чл. 328 от ЗСВ във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до приключване на образувано наказателно производство, в рамките на което Бисер Йорданов Михайлов е бил привлечен като обвиняем. С решение по т. 23 от протокол № 46/1.11.2012 г. чрез жребий ВСС е избрал нов дисциплинарен състав, който с определение от 23.11.2012 г. е възобновил производството по дисциплинарно дело № 29/2010 г. и е насрочил заседание по него за 4.12.2012 г., когато Бисер Михайлов отново е изслушан. С решение изх. № 10-00-021/20.12.2012 г. дисциплинарният състав е приел, че Бисер Михайлов е извършил нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ във връзка с чл. 5.1 и чл. 5.3 от КЕПБМ, и по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ, и е предложил на Висшия съдебен съвет да му наложи дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" като прокурор и като зам.-административен ръководител на Окръжна прокуратура - Перник. Решението заедно с преписката са били внесени за разглеждане в заседание на ВСС, проведено на 17.01.2003 г. С молба, входирана на 15.01.2013 г., Бисер Михайлов представил на съвета постановление на СГП от 27.12.2012 г. за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство поради недоказаност, и жалба, подадена от защитника му срещу това постановление. С решение по т. 24.1 от протокол № 2/17.01.2013 г. ВСС на основание чл. 328 от ЗСВ във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спрял дисциплинарното производство до приключване на съдебното производство по жалбата на Михайлов срещу постановлението на СГП за прекратяване на наказателното производство, като преди това е изслушал Бисер Михайлов. С молба от 26.03.2013 г. Михайлов е поискал възобновяване на производството по дисциплинарното дело и неговото прекратяване, като към молбата представил писмени доказателства, от които е видно, че съдът е изменил основанието, на което е прекратено воденото срещу него наказателно производство, като е приел, че с деянието си Михайлов не е извършил вмененото му престъпление по чл. 213а от НК. С решение № 10-00-014/18.04.2013 г. дисциплинарният състав е предложил на ВСС да възобнови разглеждането на дисциплинарното дело и да наложи на Бисер Михайлов дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" (чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ) за извършените от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. С решение по т. 19 от протокол № 19/16.05.2013 г. ВСС е възобновил дисциплинарно дело № 29/2010 г. и на същото заседание отново е изслушал Бисер Михайлов. На 29.05.2013 г. е проведено ново заседание по дисциплинарно дело № 29/2010 г. с участието на Бисер Михайлов, като дисциплинарният състав е приел представените писмени доказателства и е дал ход по същество. С решение № 10-00-015/13.06.2013 г. за допълване и изменение на решение № 10-00-021/20.12.2012 г. и решение № 10-00-014/18.04.2013 г. по дисциплинарно дело № 29/2010 г., дисциплинарният състав е предложил на ВСС да приеме, че с действията си Бисер Йорданов Михайлов е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, като е нарушил правилата на чл. 5.3, чл. 5.5, чл. 5.6, чл. 5.7 и чл. 5.8 от КЕПБМ, и със същите действия е накърнил престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Съставът е предложил на ВСС да наложи дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" прокурор, зам.-административен ръководител на Окръжна прокуратура - Перник. От фактическа страна в мотивите на дисциплинарния състав е прието за установено, че Бисер Михайлов е поддържал контакти с търговеца Калин Леков, комуто предоставил през ноември 2009 г. в заем сумата от 10 000 лв. срещу уговорена месечна лихва от 3 000 лв., а когато Леков не му върнал заетата сума и се укрил, Михайлов предприел вербални действия по отношение на съпругата на Леков - Ирина Лекова, застрашаващи нейната и на семейството й лична сфера, с цел да открие длъжника си. В проведено на 20.06.2013 г. свое заседание Висшият съдебен съвет отново е изслушал Бисер Йорданов Михайлов, обсъдил е решението на дисциплинарния състав и са последвали тайни гласувания, с първото от които не е приел предложението на дисциплинарния състав да наложи на Михайлов най-тежкото наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ и да го освободи дисциплинарно от съдебната система, а с второто с 15 гласа "за", 5 гласа "против" и 2 гласа "въздържали се" ВСС е наложил на Бисер Йорданов Михайлов дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ "освобождаване от длъжност като заместник на административния ръководител" на Окръжна прокуратура - Перник. Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. т. 3 - 5 от АПК. Издаденото решение по точка 33 от протокол № 24 от заседание на Висшия съдебен съвет на 20.06.2013 г. е в предвидената форма, взето е от компетентния по смисъла на чл. 311, т. 2 от ЗСВ орган в границите на предоставените му правомощия, при наличие на необходимия кворум, прието с изискуемото мнозинство, поради което не са налице основания за отмяната му по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. В хода на дисциплинарното производство са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти са изведени обосновани изводи, които са аргументирани в съответствие с приложимия материален закон. От данните по делото явства, че в решението на дисциплинарния състав правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая, поради което същата не следва да бъде дословно преповтаряна в мотивите на настоящото решение. Доколкото Висшият съдебен съвет на заседанието, на което е прието обжалваното решение, не е изложил допълнителни мотиви, различни от тези на дисциплинарния състав, следва да се приеме, че с тях се изчерпва от фактическа и правна страна обосноваването на дисциплинарните нарушения, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Формулираните от ВСС изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел, и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Неналични са и твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на процесуални правила. Процесуалните нарушения са съществени, когато водят до нарушаване правото на защита, както и ако може да се направи основателно предположение, че ако не бяха допуснати, крайният акт щеше да бъде с друго съдържание. В случая независимо от спирането и възобновяването на дисциплинарното производство, правото на защита на Бисер Михайлов не е нарушено. Той е имал възможност няколкократно да дава обяснения както пред дисциплинарните състави, така и пред пленарния състав на ВСС по всички факти и обстоятелства, залегнали в предложението за образуване на дисциплинарно производство и тези, установени в хода на дисциплинарното разследване. Дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на предвидената в глава ХVI от ЗСВ процедура Дисциплинарното производство е инициирано по предложение на една пета от членовете на ВСС (чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ) за налагане на дисциплинарно наказание на прокурор Бисер Михайлов. То е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС, като съгласно ал. 3 на същия чл. чрез жребий е избран тричленен дисциплинарен състав от членовете на ВСС, който е изяснил фактите и обстоятелствата съгласно предвидените изисквания и процедура и е приел решение по реда на чл. 319 от ЗСВ, двукратно изменяно и допълвано, в резултат на установените нови факти и обстоятелства във връзка с воденото и прекратено впоследствие досъдебно наказателно производство срещу Михайлов. С окончателното решение по дисциплинарното дело е предложено на ВСС да приеме, че Бисер Михайлов е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, поради което следва да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по ЗСВ, предвидено чл. 308, ал. 1, т. 6 от закона - "дисциплинарно освобождаване от длъжност". Решението заедно с преписката е предоставено на дисциплинарно-наказващия орган съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ, при спазване на изискванията по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. С оглед изтъкнатите аргументи в жалбата на Михайлов до ВАС следва да се отбележи, че поради спирането на дисциплинарното производство ВСС до 20.06.2013 г. не е взел решение по дисциплинарното дело - т. е. не е било налице приключило дисциплинарно производство с издаване на административен акт по смисъла на чл. 320, ал. 3 от ЗСВ. В този смисъл и предвид настъпилите нови обстоятелства (прекратеното наказателно производство) не е имало пречка дисциплинарния състав да допълни и измени своите две предходни решения съобразно правомощията му по чл. 318, ал. 3 от ЗСВ досежно приетите за установени факти и правното основание за налагане на дисциплинарното наказание в рамките на фактическите обстоятелства, очертани от предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Действително ВСС е обвързан от фактите, посочени в предложението за налагане на дисциплинарно наказание, но той не е обвързан от правната им квалификация в предложението, така че в конкретния случай ВСС не се е произнесъл извън предмета на предложението за налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователни са твърденията в жалбата, че в хода на дисциплинарното производство не е обсъден доказателственият материал и не са съобразени изложените от привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат доводи. На първо място Михайлов не е ангажирал доказателства, които да опровергаят извода за извършено дисциплинарно нарушение, а поддържаната от него интерпретация на свидетелските показания не е задължителна за дисциплинарния състав, за ВСС, а и за съда, който разглежда делото. Мотиви в тази насока органът е изложил, като на база установените факти и обстоятелства надлежно е доказал с какво личното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице представлява нарушение на етичните правила и уронва престижа на съдебната власт, какви конкретни действия Бисер Михайлов е извършил, а е следвало да се въздържи от извършване, за да се прецени, че тези действия нарушават етичните правила и са довели до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност. По делото са налице неопровержими данни, че случилото се е в резултат на конкретни лични действия на Бисер Михайлов, което обосновава ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. Ако и воденото срещу него наказателно производство да е прекратено, това не е аргумент в подкрепа на тезата, че не следва да бъде наказван дисциплинарно, защото съгласно чл. 307, ал. 7 от ЗСВ дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда. В случая две дисциплинарни нарушения са осъществени с едно деяние - действие. Характерът на двете нарушения - на етичните правила и уронване престижа на съдебната власт, предполагат възможността с едно деяние (действие) да са осъществени и двете нарушения. Тъй като в самото решение на ВСС не са посочени конкретните действия, извършени от прокурор Михайлов, които осъществяват съставите на посочените дисциплинарни нарушения, то те следва да бъдат извлечени от мотивите на решенията на дисциплинарния състав. Посочените в решението на дисциплинарния състав действия, извършени от прокурор Михайлов, представляват нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Основно правило при налагане на дисциплинарно наказание е, че дисциплинарната отговорност е лична, и се носи за лични действия, когато същите осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. В решенията на дисциплинарния състав са установени лични действия на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, които са предмет на процесното дисциплинарно производство. Налице са данни и са събирани доказателства, от които може да се направи недвусмислен извод за извършването на конкретни действия от страна на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, като е установено неговото поведение във връзка с предоставената парична сума срещу уговорена лихва на трето лице, и осъществения вербален натиск върху съпругата на последния при невръщането й. Изводът на дисциплинарния състав е обоснован, тъй като се подкрепя от събраните по делото доказателства. Извършеното от магистрата покрива от обективна страна състава на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, защото нарушава почтеността и благоприличието по смисъла на етичните правила и води до уронване на престижа на съдебната власт. Изведени са фактически действия, които осъществяват лично поведение на дисциплинарно наказаното лице, довели до причиняване на негативния резултат. След като е установил наличие и на правнорелевантен резултат - уронване престижа на съдебната власт, органът е формулирал деянието (конкретното действие) и е изложил убедителни мотиви досежно неговата противоправност и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието на дисциплинарно наказаното лице е укоримо от гледна точка на дължимото поведение съобразно етичните правила, а от обективна и субективна страна виновно осъществява елементите на фактическия състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като актът за налагане на дисциплинарно наказание е постановен в съответствие с материалния закон, защото вменените на прокурор Михайлов дисциплинарни нарушения са доказани, а той не е успял да опровергае извършването им. Бисер Михайлов е консумирал виновно нарушенията, за които е наказан, и дисциплинарната му отговорност обосновано е ангажирана. В чл. 307, ал. 3 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Актът, с който е наложено процесното дисциплинарно наказание, установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. По несъмнен начин вината е лична на дисциплинарно отговорното лице, и конкретните обстоятелства, които се подвеждат към фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ обосновават съответното нарушение на правилата, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие съгласно цитираните от дисциплинарния състав норми от КЕПБМ, защото дисциплинарно наказания магистрат с действията си е нарушил правилата за професионална етика, съдържащи се в тях. Моралът представлява система от принципи, понятия и неписани правила за нравствено поведение в обществото към определен исторически момент, постепенно формирани като общоприети изисквания за поведение във всички области на обществения живот. Всички морални норми са с висока степен на абстрактност. Такива са и нормите на КЕПБМ. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Етичните правила са норми с морално-оценъчен характер, а не правни норми. Етичните норми нямат хипотеза, диспозиция, санкция. Те предписват определен резултат, но не формулират конкретно поведение. Приетият с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати формулира действащите морални норми в обществото досежно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими. В частност, визираните в раздел втори, точка пета от КЕПБМ правила за поведение, произтичат от принципа за почтеност и благоприличие. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Точка 5.3 от кодекса повелява магистратът да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, а т. 5.5 - че с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност. Правилото на т. 5.6. - че магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото, има за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това се изисква от магистрата въздържание от действия, които могат да компрометират тази ценност, още повече, че съгласно т. 5.7. магистратът трябва да е с безукорна репутация, а т. 5.8 въвежда изискване магистратът да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми. Именно гореописаните правила са нарушени с действията на прокурор Бисер Михайлов в процесния случай. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му, както в професионалния живот, така и в личния. В случая, от гледна точка на етичните стандарти на упражняващите юридическата професия магистрати, установени в отговор на обществените очаквания и потребности за справедливост, безпристрастност, независимост и почтеност, като неразделни атрибути на професионалните функции, е налице нарушение на задължението на магистрата да не извършва действия, накърняващи авторитета на органа, в който работи, и съдебната система като цяло. Укоримостта на поведението му произтича от неприемливата за обществото недопустима ситуация прокурор, който е и заместник на административен ръководител на Окръжна прокуратура да дава парични заеми срещу лихва, и да извършва вербални заплашителни действия срещу съпругата на лицето, което не му е върнало заетата парична сума, вместо да потърси правата си по установения гражданскоправен ред чрез съда. Предвид изложеното, законосъобразен е изводът за нарушаване на правилата на чл. 5.3, 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от КЕПБМ, довело до увреждане репутацията на жалбоподателя в обществото като прокурор и заместник на административен ръководител на окръжна прокуратура, представител на съдебната власт, а и оттам, до създаване на съмнение в почтеността му и до накърняване престижа на съдебната власт като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. С поведението си прокурорът е формирал в общественото мнение съмнение за съществуваща практика сред магистратите да допускат замесването им в ситуации на съмнителни от гледна точка на представите за почтеност финансови отношения, което прокурорът не следва да си позволява с оглед изискванията на службата, като по този начин е допуснато застрашаване престижа на съдебната власт. В обществото съществува негативно обществено мнение касателно участието на магистрати в такива случаи, които ерозират доверието на хората в правосъдната система, създават негативна обществена нагласа и намаляват общественото доверие в съдебната власт. Тази обществена нагласа безспорно влияе отрицателно върху интегритета на съдебната власт и уронва нейния престиж. Статутът на Михайлов като прокурор и заместник на административен ръководител изисква висок морал, почтеност и безпристрастност, поддържане на доверието на обществото, като се избягват всякакви действия, които накърняват достойнството на магистратската професия и биха застрашили репутацията и независимостта на магистратите. Обществото не би желало ежедневно упражняваната от магистратите власт да се осъществява от хора със спорна репутация, поради което поведението на магистратите както в службата, така и извън нея трябва да бъде съобразено с обществените очаквания за морал и почтеност. Предвид гореизложеното Бисер Йорданов Михайлов безспорно е нарушил визираните по-горе правила от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. При определяне вида и размера на наказанието, което е наложено на дисциплинарно отговорното лице, съгласно чл. 309 от ЗСВ, е преценена тежестта на деянието, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. При възникналата дискусия във ВСС колегиалният орган е преценил, че за извършените нарушения следва да се наложи по-леко наказание от предложеното от дисциплинарния състав. Мнозинство е формирано по предложението за налагане на по-леко дисциплинарно наказание - това по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ. Предвид изложеното актът за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен. Съответстват на данните по делото фактическите констатации на дисциплинарнонаказващия орган относно релевантното поведение на Бисер Михайлов, правилно е приложен процесуалният и материалният закон, спазени са законовите предели на дискрецията на органа (при учредяването на която функция законодателят е заложил определена цел), преценена е формата и степента на вината на жалбоподателя за извършване на вменените му (и доказани!) дисциплинарни нарушения, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Установените от ВСС действия правилно са преценени като дисциплинарни нарушения, от гледна точка на дължимото поведение съобразно законовите изисквания и етичните правила. Изложеното обуславя извода, че жалбата срещу оспореното по настоящото дело решение на ВСС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,