Решение № 13104 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3956/2020 г.

Решение № 13104 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3956/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" срещу Решение № 8364 от 23.12.2019 г. по адм. дело № 12671/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт (РА) № BG005800-PK39-PA3/01.08.2018 г., издаден от П. Павлов, на длъжност началник на отдел в Агенция "Митници" и П. Златкова на длъжност главен експерт в сектор "Проверки и ревизии", отдел "Акцизна дейност" при Митница Столична, потвърден и изменен с решение № Р-539/32-312225/29.10.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с който на "Лукойл – България Бункер" ЕООД за ревизирания период 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. са установени задължения за акциз в размер на 1 082 747. 44 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 и чл. 128, ал. 2 от ДОПК и е начислена лихва за просрочие на основание чл. 175 от ДОПК общо в размер на 275 117. 94 лв. Касаторът твърди, че оспорваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС и чл. 26, ал. 2 ЗАДС във връзка с приложимото европейско право. Като процесуално нарушение сочи, че съдът не е приложил последиците от недоказването на съществени обстоятелства, които дружеството е имало задължение да докаже. По подробно изложени в жалбата съображения моли решението да бъде отменено. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът - "Лукойл – България Бункер" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на разглеждане пред АССГ е бил ревизионен акт (РА) № BG005800-PK39-PA3/01.08.2018 г., потвърден и изменен с решение № Р-539/32-312225/29.10.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с който на "Лукойл – България Бункер" ЕООД за ревизирания период 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. са установени задължения за акциз в размер на 1 082 747. 44 лева на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 и чл. 128, ал. 2 от ДОПК и е начислена лихва за просрочие на основание чл. 175 от ДОПК общо в размер на 275 117. 94 лв. С обжалваното решение посоченият РА е бил отменен изцяло в обжалваната му част. За да постанови този резултат административният съд е описал подробно установената в ревизионното производство фактическа обстановка, която е отнесъл към приложимите правни норми от националното и европейското законодателство. Приел е, че спорът е правен и касае тълкуването на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗАДС във връзка с чл. 14, параграф 1, буква в) и чл. 15, параграф 1, букви й) и к) от Директива 2003/96/ЕО, конкретно транспонирани ли са всички посочени разпоредби на Директивата в българското законодателство; какъв е действителният им смисъл; следва ли да се разглежда като "Частно развлекателно плаване"Ї по смисъла на чл. 4, т. 15 от ЗАДС и чл. 14, параграф 1, буква в), във връзка с чл. 11, параграф 1 и бележка 23 към Директива 2003/96/ЕО извършването на търговска (стопанска) дейност от търговец по българския Търговски закон за собствена сметка, без заплащане на възнаграждение за услуга от трето лице, когато целта на плаването е извършване на улов на миди в териториално море и последващата им продажба; следва ли да се счита за освободена от акциз доставката, която включва доставчик, посредник и краен получател при изпълнени останалите изисквания на закона. За да отмени РА в обжалваната част съдът се е позовал на трите хипотези, уредени в Директива 2003/96/ЕО, съгласно които се освобождават от заплащане на акциз енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването във водите на Общността (включително за риболов), когато не става въпрос за частно плаване за развлечение, както и електроенергията, произведена на борда на плавателния съд по силата на чл. 14, параграф 1, буква в), както и по силата на чл. 15, параграф 1, букви й) се освобождават моторни горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети и кораби; к) моторни горива, използвани при драгиране на плавателни пътища и пристанища. Приел е, че и трите хипотези са транспонирани в българското законодателство, в чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС и чл. 26, ал. 2 от ЗДДС и за всички тях се предвижда освобождаване от акциз, а ако законодателят е желаел да изключи някоя от тях, той щял изрично да предвиди изключване. Въз основа на горното тълкуване на приложимите норми съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е установено задължение за акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС и чл. 128, ал. 2 ДОПК за осъщественото от "Лукойл – България Бункер" ЕООД корабно снабдяване с акцизна стока. Мотивирал се е, че реалното използване на енергийните продукти по предназначение има приоритет над формалните изисквания, каквито са посочването на направление на кораба или доставянето на горивото пряко от доставчика. С оглед горното, по отношение на горивото, доставено на THSD DONAREA MARITIMA, съдът, като е установил, че корабът е драгажен по предназначение, не е споделил мотивите на ревизиращите органи, по които са отказали освобождаване от акциз, а именно, че горивото е закупено с цел да бъде възстановено в натура на собственика на кораба и е приел, че доставката следва да бъде освободена от акциз, като се е позовал на Решение по дело С-391/05 на CEC (J. De Nul NV), от анализа на което е направил извод, че драгажната дейност представлява корабоплаване и представлява търговска (стопанска) дейност по смисъла на чл. 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО. Посочил е, че отклонението на кораба от направлението, записано в бункеровачната разписка е без значение за освобождаването от акциз и е формално основание за отказ, доколкото не е установено корабът да е използван за частни развлекателни цели. Oтносно зареденото гориво на THSD SEVERODVINSKIY съдът е приел, че, корабът е драгажен и не е установено да е извършвал драгажни дейности, а е бил на ремонт в периода на зареждане, но според съда, ремонтът представлява използване с търговска (стопанска) цел, попада в обхвата на чл. 24, ал. 1, т. 1 (съответно чл. 15, параграф 1, букви й) от Директива 2003/96/ЕО) и като такъв представлява редовно основание за освобождаване от облагане с акциз. И за тези доставки съдът не е възприел мотивите на ревизиращите, че не следва да бъдат освободени от акциз, тъй като горивото е било предназначено за възстановяване в натура на собственика на кораба, което не е предвидено като основание в ЗАДС за освобождаване на доставката. Съдът е приел, че след като не се доказва използването на кораба за частни развлекателни цели, то следва да се приеме за доказано, че горивото е използвано за специфичното предназначение на кораба – драгиране. По тези мотиви, според съда, зареденото гориво следва да бъде освободено от акциз. По същите мотиви съдът е приел за незаконосъобразен РА и относно задълженията за акциз, установени за зареденото гориво на другите кораби, предназначени за драгажна дейност или пребиваващи на ремонт по време на спорните доставки на гориво. За да отмени РА в частта, установяваща задължение за акциз за горивото, доставено на кораб СВЕТИ ГЕОРГИ, арестуван на пристанището в гр. Русе, съдът е приел, че независимо от установеното, че корабът не е напукал Пристанище Русе от пристигането си до проверката на ревизиращите и не е осъществявал плаване, горивото е използвано за поддръжка на кораба в изправност, а законът предвижда освобождаване от акциз независимо от целта, за която ще се използва корабът или горивото, с изключение на частни развлекателни цели. По доставките на гориво на двата кораба, обслужващи собствена мидена ферма – ЛЕДАНКА и ФИЛИПА – съдът е приел за неправилен отказа за освобождаване от облагане с акциз, обоснован с констатацията, че корабите извършват плавания за собствена сметка, съответно не извършват услуги срещу заплащане и не се използват за стопанска цел. Позовал се е на чл. 11, параграф 1 от Директива 2003/96/ЕО относно понятието "използване, свързано със стопанска дейност" и е приел, че това е всяко използване на кораба в рамките на независимата икономическа дейност на стопанската единица, както в случая. Изложил е, че съгласно константната практика на Агенция "Митници" и другите европейски органи, доставките за риболов са освободени от акциз, при положение, че типично се извършват за собствена сметка и разбирането, че само услугите срещу заплащане подлежат на освобождаване, води до стеснително тълкуване на втория абзац на буква в) на чл. 14, параграф 1 от Директивата. Относно горивото, доставено на посредническия кораб BOURBUON GREBE, предадено впоследствие от него директно на крайният получател - научноизследователския кораб OCEANIC ENDEAVOUR, съдът е приел, че наличието на посредник по веригата на доставките не препятства правото на първоначалния доставчик за освобождаване от акциз, в какъвто смисъл е практиката на СЕС и националните съдилища по аналогични казуси и предвид, че горивото е използвано за специфичното си предназначение. Допълнително, във връзка с мотивите на ревизиращите органи, че "Лукойл – България Бункер" ЕООД не е собственик на горивото в момента на предаването му на крайния получател, се е мотивирал, че съгласно Общите условия на ревизираното дружество, продажбите към клиенти се извършват под формата на договор за покупко-продажба със запазване на собствеността, поради което собствеността върху горивото се е прехвърлила от ревизирания на собственика на посредническия кораб далеч по-късно от датата на фактурата и съответно след физическата доставка на борда на кораба — краен клиент. По тези мотиви съдът е приел РА за незаконосъобразен в потвърдената част и го е отменил. Постановеното решение е неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на решението, поради неправилно тълкуване на законовите разпоредби, довело и до неправилното им прилагане. Касационната инстанция не споделя извода на съда, че с чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС в националният закон са транспонирани и трите хипотези, уредени в чл. 14, параграф 1, буква в) и в чл. 15, параграф 1, буква й) и к) от Директива 2003/96/ЕО за освобождаване от акциз на енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването, моторни горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети и кораби и моторни горива, използвани при драгиране на плавателни пътища и пристанища; В правната си природа на нормативен акт на институции на Европейския съюз, Директивата, съгласно чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, няма пряко приложение и не се ползва с директен ефект в държавите-членки, което означава, че за да породят действие на национално ниво, нормите й следва да бъдат транспонирани в националното законодателство. Директивата дава на държавите-членки задължителни указания, като определя за цялата общност необходимия резултат и ги задължава да го постигнат, предоставяйки свобода на преценка за конкретния начин на постигането му. В контекста на горното, чл. 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО въвежда императивно изискване държавите-членки да освободят от облагане с данъци енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването във водите на Общността (включително за риболов), когато не става въпрос за частно плаване за развлечение, както и електроенергията, произведена на борда на плавателния съд. Видно от формулировката на текста, държавите-членки са задължени да създадат еднакво данъчно третиране на посочените енергийни продукти, съобразно с целите им на използване, като Директивата оставя на държавите-членки да посочат условията, при които това освобождаване ще се осъществява. В изпълнение на установеното с Директивата задължение, в чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от българския Закон за акцизите и данъчните складове, законодателят е транспонирал текста на чл. 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО, като е освободил от облагане с акциз енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частно развлекателно плаване, а в чл. 4, т. 15 ЗАДС е възприел буквално дефиницията на "частно плаване за развлечение", така както е описана в Директивата. Съгласно определението "Частни развлекателни полети и плаване" е използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство от неговия собственик или от физическо или юридическо лице, което го ползва или под наем, или по друг начин, за цели, различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки срещу заплащане или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи. Използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство за спортни и развлекателни цели и за лични нужди се смята за частни развлекателни полети и плаване. Следователно, ЗАДС възприема принципа на освобождаване от акциз на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове (включително за риболов), като обвързва освобождаването от облагане с условието същите да се използват за търговски цели, по-специално транспортиране на пътници или стоки срещу заплащане или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи. За разлика от задължението, въведено с чл. 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО, нормата на чл. 15, параграф 1, създава факултативен режим, като дава възможност на държавите-членки, по своя преценка да приложат пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане по отношение на моторни горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети и кораби и моторни горива, използвани при драгиране на плавателни пътища и пристанища; Логическото и систематично тълкуване на цитираните по-горе текстове сочи, че докато с чл. 14, параграф 1, буква в) Директива 2003/96/ЕО въвежда задължение държавите-членки да освободят от облагане с данъци енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването когато не става въпрос за частно плаване за развлечение, то предвиденото с чл. 15, параграф 1, буква к) и й) освобождаване от данъци за моторни горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети и кораби и моторни горива, използвани при драгиране на плавателни пътища и пристанища е само възможност, която трябва изрично да бъде предвидена в националното законодателство на държавите-членки, съобразно с преценката на всяка от тях. Именно двете хипотези, обхванати от разпоредбата на чл. 15, параграф 1, буква к) и й) от Директива 2003/96/ЕО не са транспонирани в българския ЗАДС, съответно не могат да намерят приложение, с оглед правните характеристики на директивата като акт. Неправилно е разбирането на съда, че тези хипотези се съдържат в чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС и ако законодателят е искал да ги изключи е щял изрично да го посочи. Мотивите за това са, че логиката на Директива 2003/96/ЕО е тъкмо обратната и ако двете хипотези се съдържаха в понятието "корабоплаване", нямаше да бъдат предвидени в отделни текстове възможност за освобождаване от заплащане на акциз за тях. Допълнително, в ЗАДС не е посочено "корабоплаване" като цел на зареждане на плавателното средство както е записано в Директивата, но и двата акта обвързват освобождаването от акциз, респективно възстановяването на платен акциз с използването на плавателния съд за търговски цели, по-специално транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи, по аргумент от чл. 4, т. 15 ЗАДС. Отнесено към настоящия спор, изложеното по-горе обосновава извод за неправилност на мотивите на решението в частта, с която е отменен РА относно установените задължения за акциз за горивото, доставено от "Лукойл – България Бункер" ЕООД на корабите, извършващи дренажни дейности, както и тези, които са били на ремонт по време на процесните доставки. За да обоснове незаконосъобразност на РА в частта, с която не е допуснато освобождаване от облагане с акциз за горивото, доставено на THSD DONAREA MARITIMA, кораб тип "дълбачка", съдът се е позовал на Решение от 01 март 2007 г. по дело С-391/05, от което е възприел, че драгажната дейност по същество представлява корабоплаване, т. е. търговска (стопанска) дейност, поради което е обхваната от хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС и зареденото гориво подлежи на освобождаване от акциз. Настоящият съдебен състав намира, че съдът неправилно е тълкувал цитираното решение, като не е направил разграничение между корабоплаването на драгажния кораб до и от мястото на извършване на драгажните дейности, горивото, за което е било освободено от акциз с коригиращо решение на административния орган, осъществените маневрени ходове и самите драгажни дейности по загребване и изсипване на земната маса. Спорен пред СЕС е бил въпросът за освобождаване на горивото, употребено за маневрите на дълбачката, осъществени при драгажните дейности и именно за тези маневрени ходове, СЕС е приел, че по същество са "корабоплаване" по смисъла на чл. 8, параграфи 1 и 2 от Директива 92/81 (буквално възприета като текст в чл. 14, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96/ЕО) и по силата на тази разпоредба следва горивото, употребено за тях да бъде освободено от данък. Видно от т. 14 и т. 35, горивото, употребено за движение на драгажния кораб до и от мястото на извършване на драгажните дейности е било освободено от акциз с коригиращо решение на административния орган, а съгласно т. 11 и т. 34 облагането на горивото за самите драгажни дейности по загребване и изсипване на земната маса не е било оспорено въобще от задълженото дружество. В случая е установено, че корабът е бил нает, но не е извършвал драгажна дейност, а горивото, макар и доставено на кораба, е закупено от дружеството наемател с цел съхраняване в количество и връщането му в натура на собственика. Принципно правилно приема съдът, че направлението и целта на плаването са формални критерии и отказът от освобождаване от акциз поради несъответствие в тях надхвърля необходимата проверка за съответствие с критериите за освобождаване, но в случая е констатирано, че корабът не се доказва да е пътувал, а зареденото гориво е съхранявано в отделни танкове от собственото на борда на кораба и е предназначено за възстановяване в натура на корабособственика от получателя по фактура, не за използването му за движение на кораба и осъществяване на търговска цел. В контекста на горното, беше вече изложено, че в българското законодателство не е възприето освобождаването от акциз на гориво, предназначено за драгиране на плавателни пътища и пристанища. Същевременно, съгласно констатациите на ревизиращите, от всички драгажни по предназначението си кораби, в настоящият случай, действителна драгажна дейност е извършвал само един кораб – CAUSEWAY, но за него от ревизираното лице не са представени доказателства каква част от горивото е използвана за плаване на кораба и каква за драгажни дейности, предвид тълкуването на Директива 2003/96/ЕО дадено в Решение от 01 март 2007 г. по дело С-391/05, коментирано по-горе. Относно кораб тип "дълбачка" – THSD SEVERODINSKIY, в мотивите на РА е установено, че същият е пребивавал в пристанището, като и му е бил извършван ремонт през периода на спорните доставки на гориво. Установено е, че горивото е било предназначено за възстановяване в натура на собственика на кораба. Тези факти обосновават правилно определени с РА задължения за неправомерно възстановен акциз за доставеното гориво, доколкото както беше посочено, ЗАДС не предвижда освобождаване от акциз на моторните горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на кораби в хипотезата на чл. 15, параграф 1, буква к) от Директива 2003/96/ЕО, а възстановяване на гориво в натура не е познато на законодателството като основание за освобождаване от акциз. ЗАДС в чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 4, т. 15 поставя изискване корабът, съответно горивото да се използват за търговски цели. За пълнота, следва да се посочи, че неправилно съдът счита, че след като не се доказва корабът да е използван за частни развлекателни цели, то приеме за доказано, че горивото е използвано за специфичните цели, за които е предназначен кораба – драгажна дейност. От една страна действителното извършване на такава дейност не е доказано, а от друга, ЗАДС не освобождава от акциз горивото, използвано за самите драгажни дейности, поради което с оглед практиката на СЕС в Решение 01 март 2007 г. по дело С-391/05, подлежи на изследване каква част от горивото е използвана за плаване на кораба, съответно ще бъде освободено от акциза. Не изпълнява изискванията на закона за възстановяване на акциз и използването на доставеното гориво на CHALLENGER, предвид установеното, че корабът е напуснал корабостроителницата на 09.01.2017 г., повече от година след спорната доставка на гориво от 20.11.2015 г. Същото е декларирано, че е използвано за ходови изпитания, което не съответства на изискването на чл. 26, ал. 2 ЗАДС заредените плавателни съдове да се използват за търговски цели. По същите съображения настоящият състав намира, че РА е правилен относно вменените на основание чл. 128 ДОПК и чл. 20, ал. 2, т. 21 ЗАДС задължения за акциз за горивото, доставено на кораб тип "дълбачка" ORANGE, предвид установеното, че зареденото на 18.10.2015 г. гориво е използвано по време на ремонта на кораба от 13.10.2015 г. до 18.11.2015 г. и за поддръжката му до отплаване на 05.08.2016 г., като няма регистрирано търговско корабоплаване през този период, нито драгажна дейност, поради което зареденото на 15.11.2015 г., 16.01.2016 г. и 10.02.2016 г. гориво е останало с неясно предназначение, но също не се доказва да е използвано за търговско корабоплаване. Неправилно съдът счита, че след като не се доказва корабът да е използван за частни развлекателни цели, то приема за доказано, че горивото е използвано за специфичните цели, за които е предназначен кораба – драгажна дейност. Мотиви за това бяха изложени в частта относно кораба THSD SEVERODINSKIY, относими са и тук. Правилно са установени задължения за акциз за зареденото на 11.09.2016 г. гориво на AKADEMIK GOLITSYN, предвид, че не е напускал кораборемонтния завод в гр. Варна през целия период на пребиваване там от 27.01.2016 г. до 15.02.2018 г. Същевременно, както беше посочено, българският закон не предвижда освобождаване от акциз на гориво, използвано за ремонт и поддръжка на заредения кораб, т. е. за цели, различни от търговските. По мотиви, че корабът не е използван за търговки цели - транспортиране на пътници и стоки или други услуги срещу заплащане от неговия собственик, както и че корабът не е напускал територията на Пристанище Русе поради арест, независимо, че е бил нает за извършване на конкретен превоз, правилно с РА е установено задължение за незаконосъобразно възстановен акциз за горивото, доставено на самоходен товарен кораб "СВЕТИ ГЕОРГИ". Разбирането на съда, че горивото е било използвано със стопанска цел, доколкото не се доказва използване с частна развлекателна цел не се споделят от настоящия състав, по аргумент от чл. 4, т. 15 ЗАДС, според който по аргумент от противното търговска цел предполага транспортиране на пътници или стоки срещу заплащане или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи. В случая корабът е бил задържан на пристанището и не е осъществил превоза, за който е бил нает. Спорен е бил въпросът и следва ли да бъде възстановен заплатения акциз за доставката на гориво, която не се осъществява пряко до крайния получател, с оглед изискването на чл. 23а, ал. 1 ППЗАДС искането за възстановяване да бъде подадено от лицето, извършило пряко доставката на енергийните продукти. Позовавайки се на практика на СЕС и тълкуването на Директива 2003/96/ЕО в духа на действителното предназначение и ползване на акцизната стока, съдът е приел, че наличието на посредник по никакъв начин не компрометира правото на първоначалния доставчик по веригата на доставките да получи освобождаване от облагане с акциз. Това разбиране на съда, касационната инстанция намира принципно за правилно, още повече, че от гласните доказателства се установява, че се касае за обективни причини, поради които "Лукойл – България Бункер" ЕООД като доставчик е бил принуден да предаде горивото на посредническия кораб – BOURBON GREBE, който да го достави до крайния получател OCEANIC ENDEAVOUR. В случая обаче, следва да бъде съобразено, че предназначението и използването на акцизната стока не съответства на изискването на чл. 26, ал. 2 ЗАДС, а именно заредения кораб да се използва за търговски (стопански) цели, тъй като крайният получател е научноизследователски кораб. Основателно е възражението на касатора, че зареждането на научноизследователски кораби за проучване на морското дъно не предоставя право на освобождаване от акциз, нито по националното законодателство, нито е предвидено като основание в Директива 2003/96/ЕО. Независимо, че не се използва за частно развлекателно плаване, по смисъла на чл. 4, т. 15 ЗАДС, изследователският кораб и не осъществява търговска дейност, разбирана като превоз на пътници и товари или предоставяне на услуги срещу заплащане. Неправилно е решението и в частта, с която е отменен РА относно установено задължение за акциз, на основание чл. 128, ал. 2 от ДОПК, за осъществено снабдяване с акцизна стока на корабите ЛЕДАНКА и ФИЛИПА, обслужващи мидена ферма. От една страна е установено, че корабите са собственост на двете ферми и са предназначени за улов на миди, които фермите впоследствие продават, което по смисъла на чл. 4, т. 15 ЗАДС, изречение последно се явява използване на кораба за лични нужди, приравнено на частно развлекателно плаване. Същото изключва приложението на чл. 26, ал. 2 ЗАДС. Също така, според официална справка от отговорния орган, двата кораба не са регистрирани за стопански риболов, нито дружествата собственици на корабите имат удостоверение за право за извършване на стопански риболов. В този смисъл възможността да се разглежда използването на двата кораба като "използване свързано със стопанска дейност" в настоящия случай не може да намери приложение, защото дейността, за която е използвано горивото не предоставя право за освобождаване от акциз. Не би могло да се изпълни и формалното изискване на чл. 236, ал. 1 ППЗАДС искането за възстановяване да е подадено от лицето, притежател на разрешително за стопански риболов, получило удостоверение за право за извършване на стопански риболов, доколкото и "Лукойл – България Бункер" ЕООД не е титуляр на такова разрешително. Предвид изложеното, решението като неправилно следва да бъде отменено. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, изчислени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,