Решение № 5945 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2016 г.

Решение № 5945 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. Ц., чрез пълномощника му адв. К. К., против решение № 518 от 12.10.2016 г., постановено по адм. дело № 512/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К-16 от 25.05.2016 г. на началника на Затвора - [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото, че административният орган е установил извършването на вмененото нарушение. Твърди се, че съдът е надценил писмените обяснения на касатора, дадени в рамките на дисциплинарното производство, също така не е отчел особеностите на пост № 2 А и задълженията на постовия надзирател. Иска се отмяна на оспореното решение и делото да се реши по същество като се отмени издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Представени са писмени бележки. Ответникът - началникът на Затвора - [населено място], в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Ч. оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е заповед № К-16 от 25.05.2016 г., издадена от началника на Затвора - [населено място], с която на младши инспектор Л. Ц. - надзирател I степен е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, за нарушение, изразяващо се в това че на 15.04.2016 г., от около 00. 15 часа до 03. 30 часа е нарушил установения ред като е напуснал района на поверения му пост, без отдадено разпореждане от дежурния главен надзирател или дежурния командир на отделение, както и за времето от 02. 50 до 03. 15 часа на същата дата се е намирал извън района на поверения му пост и не е носил службата бодро - спи, като се е намирал в района на пост № 1. Посоченото е нарушение на изискванията на чл. 313, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), както и Инструкцията за особеностите на пост № 2 А, т. е. осъществен е състав на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). От събраните по делото доказателства, който подробно е обсъдил, съдът вярно е установил фактите по спора. Приел, че дисциплинарното производство е образувано във връзка с проведена проверка, като назначените със заповед на наказващия орган дисциплинарно разследващи лица са обективирали констатациите си в справка № 3745 от 19.04.2016 г., в която подробно е описано установеното нарушение. Съдът е съобразил представените писмени доказателства - ежедневна ведомост на служителите от надзорния състав за процесната дата, докладна записка и обяснение от Л. Ц., постова книга за процесния пост № 2 А, както и показанията на разпитаните свидетели - Д. Б. и Р. Р. и е приел, че извършването на нарушението е установено. Правилни са изводите на съда за наличие на извършено дисциплинарно нарушение. Установено е, че за времето от 00: 00 часа до 04: 00 часа на 15.04.2016 г., жалбоподателят Ц. е бил разпределен за постови на пост № 2 А, който се намира на втория етаж на затвора. Същият обаче при извършената проверка е намерен на пост № 1 при свидетеля Р. на първия етаж в корпуса на затвора. Посоченото се установява, както от признанията на Ц., така и от свидетелските показания на Р.. Няма спор, че пост № 2 А и пост № 1 се намират, съответно на втория и на първия етаж, като правилно съдът е посочил в мотивите си, че независимо от това че пост № 2 А е спомагателен, то напускането на втория етаж и пребиваването на първия етаж на надзирателя, без съответно отдадено разрешение от компетентния ръководител, съставлява нарушение на изискванията на Инструкцията за особеностите на пост № 2 А и задълженията на постовия надзирател, в това число и тези, визирани в раздел V, т. 2 от Инструкцията. Съгласно раздел V на надзирателя се забранява: 1. да спи, да чете, да употребява алкохол и други упойващи вещества, да пуши, да отклонява вниманието си по въпроси, несвързани със службата и да понижава бдителността си по какъвто и да е начин; 2. да напуска поста си и да се отклонява от него, без разрешение на началника, на дежурния главен надзирател или на командира на отделение в затвора. При внезапно заболяване той уведомява главния надзирател и действа съгласно указанията; 3. да приема, съхранява и предава вещи и кореспондения от и на лищшените от свобода, на служители и на други лица. В случая е безспорно, че разрешение за напускане на поста не е искано и не давано. В инструкцията също така подробно са разписани и общите и особените задължения на постовия надзирател, всички които налагат същият да присъства на място на съответния пост - да наблюдава движението и поведението на лишените от свобода, намиращи се в района на поста, да отключва и заключва лично всички врати, да обхожда постоянно района на поста, като проверява състоянието на вратите, решетките, ключалките, сигнално-охранителните съоръжения и поведението на лишените от свобода, да следи за осветлението в района на поста и редица други. Вместо изпълнение на описаните задължения и спазване на забраните от раздел пети на Инструкцията (т. 2), касаторът се е отклонил без разрешение от поста си. Несъстоятелно е възражението в касационната жалба, че съдът не е отчел, че поста е подвижен, т. е. съгласно чл. 309, ал. 1 и ал. 3 от ППЗИНС е дефиниран като пост с няколко пункта за охрана чрез придвиждане. С. И. за особеностите на поста, същият е подробно описан, като в раздела "Местонахождение и особености" са посочени съответните обекти, подлежащи на охрана чрез придвижване, но всички те са на втория етаж. Подвижността на поста не обосновава напускането на втория етаж, констатирано по вереме на проверката. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е надценил признанията на касатора, дадени в докладна записка от 15.04.2016 г., както и в обяснението от 04.05.2016 г. В същите Ц. признава, че при извършената проверка е бил в района на пост № 1, заедно с Р. и П., седял е на стол, (проверяващите са отразили, че е спял) и не е бил бодър. Съдът е съпоставил тези признания и с останалите събраните както писмени така и гласни доказателства, които е обсъдил в съвкупност и правилно е приел извършване на нарушението. Неоснователно е възражението, че в съдебното производство не са представени изцяло всички доказателства, събрани в дисциплинарното производство. С определение № 786 от 07.07.2016 г., съдът е разпределил доказателствената тежест, като изрично е указал на жалбоподателя, че може да посочи доказателства след запознаване с материалите в изисканата администативна преписка, както и да посочи други писмени доказателства, както и е допуснал до разпит, поисканите от него свидетели. С молба от 11.07.2016 г., жалбоподателят, чрез пълномощника си е посочил имената на свидетелите, като не е ангажирал други доказателства. В с. з. на 12.09.2016 г., пълномощникът на жалбоподателя е приел доклада на съда, по доказателствата е заявил становище да се приемат писмените такива, представени от ответника, да се разпитат свидетелите, допуснати по искане на жалбоподателя, като не е направил възражение относно пълнотата на преписката, не е поискано представяне на други доказателства от преписката или други такива. В този смисъл не е налице нарушение на процесуалните правила, събраните доказателства са достатъчни за изясняване на спора, като съдът правилно е установил правнорелевантните факти и въз основа на същите е извел логични и обосновани изводи. При така установените факти, правилно съдът е приложил и материалния закон. Обоснован е изводът, че с поведението си служителят Ц. е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения или на заповеди), като е нарушил установения ред и е напуснал района на поверения му пост без отдадено му разпореждане от дежурния главен надзирател или дежурния командир на отделение. За това нарушение се налага наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Дисциплинарнонаказващият орган е преценил тежестта на нарушението и останалите обстоятелства по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като наложеното наказание е съобразено с изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,