Решение № 12059 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15076/2014 г.

Решение № 12059 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15076/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по протест на прокурор от Върховна административна прокуратура за обявяване на нищожност на заповед № РД-10-18/26.08.2011 г. на министъра на физическото възпитание и спорта, с която е издадена спортна лицензия на "Българска федерация по шотокан карате - до" - гр. Плевен и заповед № РД-10-36/28.05.2013 г. на Министъра на физическото възпитание и спорта за подновяване на спортната лицензия на "Българска федерация по шотокан карате - до" - гр. Плевен, считано от 26.08.2013 г. до 26.08.2017 г. Излага доводи, че заповедите са издадени в противоречие на изискванията за законосъобразност, на материалноправни разпоредби и при съществено нарушение административнопроизводствените правила. При издаване и подновяване на спортната лицензия не е направена справка съществува ли друго лице - спортна федерация смисъла на чл. 14, ал. 1 от Закона физическото възпитание и не е взето предвид, че на 05.06.1997 г. е издадена лицензия на "Българска национална федерация карате" София, която е подновявана под същия номер съответно на 05.06.2001 г, 05.06.2005 г., 05.06.2009 г., 05.06.2013 г. Заявява, че двете заповеди на министъра на младежта и спорта са издадени при съществено нарушение на административно производствените правила, не са представени доказателства за спазване на изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България, което е попречило на органа, съответно комисията, да прецени кандидатът отговаря ли на изискванията и на условията на ЗФВС за издаването на лиценз. Сочи, че заповедите са издадени в нарушение на чл. 17, ал. 4 от ЗФВС, съгласно който спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак. В случая е издадена лицензия на "Българска федерация по шотокан карате - до" която не е многоспортова федерация, при съществуваща федерация със редовен спортен лиценз - "Българска национална карате" - София по определен или сходни видове спорт, какъвто е спорта карате. Нарушени са и определените с наредбата по чл. 17, ал. 1 условия и ред за лицензиране на спортни организации. Счита се, че описаните нарушения на законовите изисквания за законосъобразност на протестираните актове са толкова тежки, че водят до тяхната нищожност. В писменото становище се сочи, че видно от доклад с вх. № РД-09-412/5/20.12.2010 г. за извършена в изпълнение на заповед № РД-09-412/10.11.2010 г. на Министъра на физическото възпитание и спорта извънпланова тематична проверка на организационната и финансова дейност на сдружението "Българска национална федерация карате", същото обединява признатите от Световната Карате Федерация (WKF) стилове: шотокан, годжу-рю, годжу-кай, йошинмон, шито-рю, вадо-рю, вадо-кай, киокушин-кай и традиционното карате, като в сдружението се практикуват всички гореспоменати японски стилове. Въпреки, че с цитираното решение № 73 от 19.07.2011 г. по ф. д. № 563/2005 г. по описа на ОС - Плевен, съдът е вписал, че сдружението "Българска федерация шотокан карате-до" се представлява заедно от Председателя на УС и от Заместник-председателя, заявлението до Министъра на физическото възпитание и спорта за издаване на спортна лицензия с вх. № 09-00-2677/01.08.2011 г. е подписано и депозирано единствено от Председателя на сдружението, поради което отпочналото по този повод административно производство, приключило със заповед № РД-10- 18/26.08.2011 г. на Министъра на физическото възпитание и спорта, се явява недопустимо. Видно от Протокол № 6 от 17.08.2011 г., на заседанието на комисията за лицензиране и атестиране към министерството, при вземане на решението за лицензиране са обсъждани единствено представените от кандидата за спортна лицензия - "Българска федерация по шотокан карате-до", документи без административният орган да е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая като евентуалното наличие на друго лице - спортна федерация по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Закона физическото възпитание и спорта. Дори и хипотетично да се приеме, че стилът в карате шотокан не се явява единствено и само една от многото разновидности на карате, а отделен вид спорт, то при този случай същият би бил "сходен" вид спорт по смисъла на цитираната законова разпоредба и би било недопустимо издаването на спортна лицензия, предвид указаното в тази разпоредба да се издава само една спортна лицензия на една спортна федерация, когато спортовете са сходни. В конкретния случай не се касае за два спорта, които не са сходни, за да не е налице законовата забрана по чл. 17, ал. 4 от закона, поради което издаването и подновяването на спортната лицензия на "Българска федерация по шотокан карате-до" е в противоречие с материалноправния закон - извършено е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 17, ал. 4 от Закона. Към 2011 г. и 2013 г. в страната вече съществува лицензирана федерация по карате - сдружението "Българска национална федерация карате", обединяваща отделните стилове на спорта карате, включително и стила шотокан, което обстоятелство представлява абсолютна материална пречка за валидно упражняване на права от друга федерация - сдружение с нестопанска цел, за сходен по стил спорт. Следователно, при наличната хипотеза за административния орган не е съществувала правната възможност нито да издаде, нито да поднови лицензията на сдружението "Българска федерация по шотокан карате-до". Министърът на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител, счита протеста за недопустим и неоснователен. Претендира разноски. Представя писмени бележки. Процесуалния представител на Българската федерация по шотокан карате - до, гр. Плевен, също счита протестът за неоснователен. Претендира разноски. Представя писмено становище. Протестът за нищожност на заповедите е процесуално допустим, тъй като съгласно чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Протестът за обявяване на нищожност на посочените заповеди е неоснователен. Без правно значение са посочените в протеста обстоятелства относно признаването на Световната федерация по карате (WKF) от Международния олимпийски комитет (МОК), тъй като липсата на признание от МОК не е материалноправно основание за отказ да се издаде лицензия. Изискванията, на които следва да отговаря една организация, за да получи спортна лицензия, са посочени в чл. 17 от Закона физическото възпитание и спорта. Основанията за отказ за издаване на лицензия са предвидени в чл. 17а от същия закон. Неоснователно е твърдението, че при първоначалното издаване и при подновяването на лицензията не са били представени пред министерството справки от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност към Министерството на правосъдието, удостоверяващи, че спортната организация е вписана, съответно - не е заличена от този регистър, съгласно изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 1 от от Закона физическото възпитание и спорта (ЗФВС) и чл. 6, ал. 1, т. З и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България. Пред Комисията по лицензиране и атестиране (КЛА) в Министерство на младежта и спорта (ММС) е представено удостоверение № 004/04.07.2005 г., издадено от Министерство на правосъдието, в което се посочва, че "Българска федерация по карате-до" е вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, под № 20050704004. Преди подновяване на лицензията на федерацията е получена справка от Министерство на правосъдието с изх. № 05-00-336/28.03.2013 г., според която към 26.03.2013 г. "Българска федерация по шотокан карате-до" (под № 48 в справката) е вписана и не са предприети мерки за заличаването й в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Разликата в наименованието на организацията в двата посочени документа се дължи на промяната му, вписана с решение № 73 от 19.07.2011 г. на Плевенски окръжен съд. Удостоверение № 004/04.07.2005 г. и справка с изх. № 05-00- 336/28.03.2013 г., издадени от Министерство на правосъдието са представени по настоящото дело като част от административната преписка. На основание на горепосоченото следва, че при издаването и двете заповеди на Министъра на младежта и спорта за лицензиране и подновяване на спортната лицензия са спазени изискванията на чл. 17, ал. 2, т. 1 от ЗФВС и чл. 6, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации е Република България. Неоснователно е твърдението, че е издадена лицензия на федерацията без да е налице съответна справка за това, съществува ли друго лице - спортна федерация по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗФВС, което притежава лицензия по определен или сходни видове спорт. Посочено е, че на 05.06.1997 г. от министерството е била издадена спортна лицензия на "Българска национална федерация карате" - София с № 000269, която лицензия е подновявана под същия номер на 05.06.2001 г., 05.06.2005 г., 05.06.2009 г., 05.06.2013 г. Твърди се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗФВС, според който спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак и че тази предпоставка не е обсъждана от комисията. Нарушението на императивна разпоредба на закона е въпрос на законосъобразност на акта, а не неговата нищожност. От представения по делото като част от административната преписка - протокол № 6/17.08.2011 г. (на стр. 4) / стр. 320 от делото/ е видно, че Комисията по лицензиране и атестиране е обсъждала въпроса, дали спортът "шотокан карате-до" представлява самостоятелен вид спорт. Посочено е, че е предоставен списък с различията на спорта "шотокан карате-до" по правилника на SKDUN/и "карате" по правилника на WKF Мотивите в решението на комисията включват извод, че спортът "шотокан карате-до" представлява самостоятелен вид спорт, в какъвто смисъл е съществуващата практика на Върховния административен съд, обективирана в решение № 424 от 11.01.2006 г. на ВАС, Петчленен състав, постановено по адм. д. № 9286/2005 г. По посоченото дело пред Върховния административен съд е атакувана заповед, с която е отказано издаването на спортна лицензия на "Българска федерация карате киокушин", гр. Варна, тъй като спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходен спорт, каквато била вече издадена на "Българска национална федерация карате". Върховния административен съд, Петчленен състав, е приел, че тези организации представляват две самостоятелни независими федерации на национално ниво с два отделни спорта. Това е така, тъй като всяка от двете федерации се движи по отделни и различни правила, утвърдени от различни международни организации с различни състезателни права и спортно- технически правила и правилници, в съответствие с административната структура на двата спорта, което е достатъчно основание всяко от двете сдружения да получи отделна спорта лицензия, а в този смисъл е разпоредбата на чл. 44, ал. 1 вр. с чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, които регламентират свободата на спортуване и сдружаване като основано право на гражданите, каквато е и целта на закона. Това е дало основание на комисията да приеме, че същите различия са налице и между "Българска федерация по шотокан карате-до" и лицензираната "Българска национална федерация карате". Констатирано е, че федерацията - кандидат за лицензиране и лицензираната федерация са членове на различни международни организации, съответно "Българска федерация по шотокан карате-до" е чл. на Международна организация по шотокан карате-до - SHOTOKAN KARATE-DO OF UNITED NATIONS /SKDUN/, а лицензираната "Българска национална федерация карате" федерация е чл. на Международната карате федерация /WKF/. На заседанието на KЛА са разгледани предоставения списък с различията на спорта "шотокан карате-до" по правилника на SKDUN и "карате" по правилника на WKF, както и писмо от Посолството на Япония в Република България, в което се посочва, че "шотокан карате" е японско бойно изкуство и притежава собствен уникален правилник за състезания, по които се провеждат национални, международни, европейски и световни шампионати. Двете организации имат отделни правилници за провеждане на състезателни действия, различни по стил и това едно от различията между сдруженията. Посочените документи са представени по настоящото дело. Т. е. при издаването на лицензията е обсъден въпросът дали за същия вид спорт е лицензирана друга федерация - констатирано е, че шотокан карате-до представлява самостоятелен вид спорт и няма федерация, която е лицензирана по този вид спорт, съгласно изискването на чл. 17, ал. 4 от Закон за физическото възпитание и спорта. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 17в, ал. 1, т. 1 от ЗФВС. Предвиденото в чл. 17в, ал. 1, т. 1 ЗФВС нарушение, а именно "не спазва или нарушава изискванията на този закон", е основание за отнемане на лицензията. Нарушението следва да бъде извършено от спортната организация, а в изложението на прокурора то се разглежда като нарушение от страна на министъра на при издаването на лицензията. Не е налице и нарушение на чл. 17в, ал. 1, т. 2 от ЗФВС - при кандидатстването за издаване и подновяване на лицензията "Българска федерация по шотокан карате-до" е спазила изискванията на Закона физическото възпитание и спорта. Освен това твърденията за нарушение на чл. 17в, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗФВС са неотносими към искането за обяваване на нищожност на посочените заповеди, а са предпоставки за отнемане на лицензията. Заповедите са издадени от компетентния орган. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗФВС, Министърът на младежта и спорта издава, подновява, отказва и отнема спортна лицензия на спортни федерации и национални спортни организации при условията на този закон и по ред, определен с издадена от него наредба. Процесните заповеди са издадени от Министъра на младежта и спорта при условията на Закона за физическото възпитание и спорта и по реда определен с наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Република България. Спазена е установената форма. В протеста не се оспорва обстоятелството, че заповедите са издадени в писмена форма и са подписани от Министъра на физическото възпитание и спорта, т. е. от органа, който ги е издал. Не е налице липса на форма, която да води до липса на волеизявление. Доводите за материална незаконосъобразност на акта не водят до извод за нищожност на заповедите. Заповедите са издадени на законово основание, въз основа на закон и подзаконов нормативен акт. Не е налице пълна липса на предпоставките визирани в хипотезата на приложимата правна норма. Неоснователни са доводите за нищожност на заповедите поради нарушение на императивната разпоредба на чл. 17, ал. 4 от ЗФВС във връзка с това, че спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация и че наличието на вече издадена лицензия на друга организация - БНФК е пречка по чл. 17, ал. 4 от ЗФВС. От една страна тези доводи касаят законосъобразността на акта, поради което са неотносими към протеста за нищожност. От друга страна се установява, че при издаването на лицензията е обсъден въпросът дали за същия вид спорт е лицензирана друга федерация и е прието, че шотокан карате-до представлява самостоятелен вид спорт и няма федерация, която е лицензирана по този вид спорт, съгласно изискването на чл. 17, ал. 4 от Закон за физическото възпитание и спорта, като е съобразена посочената съдебна практика. Лицензиите се издават и подновяват за определен срок, след което отново следва да се направи преценка за наличието на изискванията на закона за издаването им, но в настоящия случай няма основание за приеме нищожност на заповедите, поради нарушение на чл. 17, ал. 4 от ЗФВС, тъй като не е налице очевидно нарушение на закона водещо до нищожност. Преценката дали се касае за отделен ви спорт или сходни спортове може да се направи при обжалване законосъобразността на актовете, която не е предмет на делото. Заповедите, предмет на протеста са породили правни последици, а нищожните административни актове не пораждат и не могат да породят правните последици, към които са били насочени. Възражението на ВАП, относно процесуалната правоспособност на Председателя на "Българска федерация шотокан карате-до" и факта, че заявлението е подписано само от него при условие, че в съдебното решение е отбелязано, председателят и заместник председателят взимат решения само заедно е неоснователно. С протокол от 26.07.2011 г. УС е взел решение "Българска федерация шотокан карате-до" да подаде заявление за издаване на спорна лицензия за спортна федерация, като възлага на председателя Александър Славков да извърши всички правни и фактически действия, необходими за издаването на същата, като подписва, подава и получава всякакви заявления и документи, свързани с това от името на "Българска федерация шотокан карате-до". Към момента на подаване на заявлението за издаване на спортна лицензия лицето което го е подписало е било надлежно упълномощено за тези действия. Тези факти и обстоятелства липсват като аргументи в протеста, а са изложени като възражения в становището на ВАП, представено в съдебното заседание на 12.10.2015 г. Освен това този аргумент не е основание за нищожност на процесните заповеди. Не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещо до нищожност на заповедите. Твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила не се установяват и не водят до нищожност. Издадените заповеди съответстват на целта на закона. С процесните заповеди е издадена и съответно подновена лицензията на "Българска федерация шотокан карате-до", което съответства на целта на закона и конституционното право на гражданите, гарантирано от разпоредбата на чл. 44, ал. 1 вр. с чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, които регламентират свободата на спортуване и сдружаване. Правомощието да се издаде акта не е използвано за постигане на друга цел, различна от законоустановената, не е налице превратно упражняване на власт. С оглед изложеното подаденият протест за нищожност на заповедите следва да се отхвърли. Не следва да се присъждат претендираните разноски от заинтересованото лице в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства за изплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път. Представен е само договор за правно обслужване и пълномощно, което не съдържа изявление за заплащане на сумата в брой. На административния орган министъра на физическото възпитание и спорта също не следва да се присъждат разноски - юрисконсултско възнаграждение, тъй като е представляван по делото от служител с юридическо образование - директор Дирекция "Административноправно и нормативно обслужване", а не от юрисконсулт. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение