Решение № 8740 от 12.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 216/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЛЕССИСТЕМА ООД срещу Решение 834/13.11.2023 г. на Административен съд (АС) Хасково, постановено по адм. дело 543/2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЛЕССИСТЕМА ООД срещу Уведомително писмо РДГ06-2267/19.04.2023 г. на директора на Регионална дирекция по горите Кърджали. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че изводите на съда противоречат на доказателствата по делото и на установеното от тях действително фактическо положение, което е довело до неправилно приложение на закона. Решението било немотивирано, като не са обсъдени всички твърдения, възражения и доводи на жалбоподателя. Неправилно съдът е приел, че административният акт е издаден в предвидената от закона форма, с посочени правни и фактически основания и от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Аврамов. Ответникът по касация Директорът на Регионална дирекция по горите Кърджали (РДГ - Кърджали) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено следното: Със Заявление вх. РДГ06-1783/24.03.2023 г. ЛЕССИСТЕМА ООД е поискало от РДГ Кърджали издаването на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба 1/30.01.2012 г.), за изработване на производствена марка за обект по чл. 206 от Закона за горите (ЗГ), продажба на дървен материал, находящ се гр. Харманли, [улица], УПИ VII, кв.44 по ПУП на гр. Харманли, ПИ 77181.16.237 по КК на гр. Харманли. Към заявлението са приложени копие от документ, удостоверяващ възникнало наемно правоотношение, по силата на който дружеството наема част от имота; Разрешение за поставяне 24/21.12.2012г., съгласно чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); скица на поземлен имот; документ за платена такса за издаване на удостоверение; удостоверение за видеонаблюдение, съгласно което изградената система за видеонаблюдение отговоря на изискванията по чл. 14а, ал. 1 от Наредба 1/30.01.2012 г. За същия поземлен имот на АН ИНДЪСТРИ ЕООД, гр. Харманли е издадено Удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба 1/30.01.2012 г. АН ИНДЪСТРИ ЕООД има сключен на 01.08.2019 г. договор за наем на недвижим имот с идентификатор 77181.16.237, находящ се в гр. Харманли, [улица]. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че постановеният отказ в оспореното писмо има белезите на административен акт. В тази връзка е посочил, че то обективира волеизявление на административен орган във връзка с подадено до него искане за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение, в което да се посочат серията и поредният номер на производствената марка, която заявителят ще ползва. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената писмена форма, като са посочени правните и фактически основания за обективиране на отказа за издаването на удостоверение за изработване на производствена марка, без допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до ограничаване на правото на защита на дружеството, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно по следните съображения. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. Противно на изложеното в касационната жалба съдът е обсъдил събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на тях установил относимите към спора факти, т. е. фактическото положение. Правилно решаващият съд е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като към изводите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Относно съответствието на решението с материалния закон Видно от изложеното в акта, отказът да се издаде удостоверение по чл. 58, ал. 1 от Наредба 1/30.01.2012 г. е поради две причини: Първа: представеното Разрешение за поставяне 24/21.12.2016 г. е за фургон собственост на ХЕЛИКС ТРЕЙД ЕООД. Имотът, в който е поставен фургонът е собственост на Е. В. Д.. Поради това е прието, че е необходимо изискуемият документ по чл. 58, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/30.01.2012 г. за въвеждане на обекта в експлоатация и/или разрешаване на неговото ползване да бъде актуален. Тези мотиви на административния орган са в противоречие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 и 3 ЗУТ. Преместваемите обекти, какъвто е фургонът, за който е представено Разрешение за поставяне 24/21.12.2016 г., не се въвеждат в експлоатация и за тях не се издава разрешение за ползване. Изложените в тази връзка съображения в касационната жалба са основателни. Неправилно решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че подавайки заявлението си е приложил изискуемите по нормативен акт документи за въвеждане на обекта в експлоатация и/или за разрешаване на неговото ползване. Прилагането на такива документи не е било необходимо, тъй като данните по делото сочат, че в имота няма изграден строеж. Втора: в т. І.1 от представения договор за наем, сключен на 15.02.2023 г. между ЛЕССИСТЕМА ООД и собственика на имот с идентификатор 77181.16.237 е отбелязано, че се отдава част от цитирания имот. След служебно извършена справка в регистъра на обектите по чл. 206 ЗГ е установено, че в имот с идентификатор 77181.16.237 има регистриран обект по чл. 206 ЗГ под 526/11.09.2019 г. на фирма АН ИНДЪСТРИ ЕООД. За имот с идентификатор 77181.16.237 вече има сключен на 01.08.2019 г. договор за отдаване под наем на имота, за срок от 7 години. Договорът е между собственика на имота и АН ИНДЪСТРИ ЕООД и се отнася за целия имот. Съгласно чл. 58, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/30.01.2012 г. към заявлението се прилагат, когато в един имот са разположени повече от един обект по чл. 206 ЗГ, границите на терена на всеки отделен обект следва да са обозначени с трайни знаци. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че към заявлението следва да се представи документ, от който да се установява, че при наличието на повече от един обект по чл. 206 ЗГ границите на терена на всеки отделен обект са обозначени с трайни знаци. Видно от доказателствата по делото към Заявление вх. РДГ06-1783/24.03.2023 г. са представени Скица на поземлен имот 15-34526/30.01.2017 г. и договор за наем от 15.02.2023 г. сключен между Е. В. Д., собственик на имот с идентификатор 77181.16.237 и ЛЕССИСТЕМА ООД. Нито от договора за наем, който е за част от имота, нито от представената Скица на поземлен имот 15-34526/30.01.2017 г. може да се установят къде са границите на терена на обекта на ЛЕССИСТЕМА ООД, нито че границите на обекта са обозначени с трайни знаци, каквото е законовото изискване. Представените с касационната жалба доказателства Анекс 1/20.03.2023 г. и Анекс 2/ 20.03.2023 г., скица 15-34526/30.01.2017 г., не се установява да са представени пред административния орган, а и от саморъчно направената графичната част на скицата, не се установяват границите на терените на двете фирми, както и че границите на терена на двете дружества са обозначени с трайни знаци. Изискването за обозначаване с трайни знаци на границите на обектите е свързано с възможността за индивидуализиране на всеки от обектите по чл. 206 ЗГ., ако в един имот има няколко обекта. Трайните знаци следва да се намират на самия терен, а на органа се представя доказателства за наличието им. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е съобразил, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаване на акта, противно на твърдението на касатора, административният орган служебно е събрал необходимите доказателства и информация, за да установи, че на друго юридическо лице, което е посочило, че е наемател на същия имот, има регистриран обект по чл. 206 ЗГ, като границата на терена на отделните обекти не е обозначена с трайни знаци. Обстоятелството, че на АН ИНДЪСТРИ ЕООД имот с идентификатор 77181.16.237 е отдаден изцяло и на това дружество вече е издадено удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба 1/30.01.2012 г., е пречка на ЛЕССИСТЕМА да се издаде исканото удостоверение, както и да се дават указания за представяне на доказателства за това коя част от имота е отдадена под наем на дружеството. Облигационните отношения между дружествата и собственика на имота относно отдадения имот са извън административното производство и следва да се уредят и едва след това да се подава заявление за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба 1/30.01.2012 г. от ЛЕССИСТЕМА ООД. Съдът при постановяване на решението не е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, както се твърди в касационната жалба. В решението са изложени мотивите на съда, като са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, сега касационен жалбоподател. В касационната жалба касаторът не сочи кои точно негови твърдения, възражения и доводи не са обсъдени от съда. Правилно съдът е приел, че оспорваното писмо има белезите на административен акт. Фактът, че актът не е наименован Заповед не води до неговата нищожност, както счита касаторът. В чл. 58, ал. 3, т. 2 от Наредба 1/30.01.2012 г. е посочено, че в едномесечен срок от постъпване на заявлението директорът на РДГ или оправомощено от него длъжностно лице издава и изпраща до заявителя по ал. 1 мотивиран отказ за издаването на такова удостоверение. В случая оспорваният акт рег. РДГ06-2267/19.04.2023 г. представлява мотивиран отказ за издаване на удостоверение по чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба 1/30.01.2012 г. Актът е мотивиран като са посочени правните и фактически основания за издаването му, както правилно е приел и решаващият съд, поради което доводите в касационната жалба за обратното са неоснователи. От изложеното в акта може безпротиворечиво да се разбере, защо е отказано издаването на удостоверението, съответно да се упражни правото на защита. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение