Решение № 7875 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12401/2011 г.

Решение № 7875 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12401/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Василий Мармор - Васил Трантин", гр. Якоруда, представляван от собственика и управител Васил Трантин, против Решение № 1593/5.04.2011 г. по адм. дело № 5982/2009 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си - юрисконсулт Соколова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на ЕТ "Василий Мармор - Васил Трантин", гр. Якоруда, срещу РА № К-800708/26.02.2009 г., потвърден с Решение № 1013/27.07.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта на отказано право на данъчен кредит, в общ размер на 119 345.41 лева, като неоснователна. Ревизионното производство, приключило с издаване на РА в оспорената му част, е за определяне на задълженията на ревизираното лице по ЗДДС за данъчен период 1.01.2003 - 31.03.2008 г. Поради непредставянето на каквито и да са доказателства по отправеното до жалбоподателя искане /ИПДПОЗЛ/, а само обяснение, че са унищожени, при пожар на сграда, в която са се намирали, органа по приходите е приел, че е нарушен чл. 112, ал. 3 от ЗДДС и че са налице обстоятелства за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва и не е представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч. За извършване на ревизията по този особен ред, жалбоподателят е бил уведомен своевременно, поради което съдът е приел, че не е налице твърдяното от същия съществено нарушение на административнопроизводствените правила на това основание. Като е обсъдил събраните по делото доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза - основно и допълнително, съдът е приел, че РА е законосъобразен. Изводите са обосновани с анализ на данните за всеки един от преките и предходни доставчици на жалбоподателя, доколкото има такива, като за всички тях е извел извод, че правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, поради нереалност на доставките и липса на данъчно събитие. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения РА, в частта му, с която на касатора са определени задължения по ЗДДС, касаещи д. п. 2003 г. - 31.03.2008 г., в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от следните доставчици: "Сигма Ойл" ЕООД /с променено име - "Векта 2007" ЕООД/, ЕТ "Симо Максимов - Симакс", ЕТ "Виктор Йовчев - Вики 94", ЕТ "Илия Гуцев", "Димани" ЕООД/ с предходни доставчици - ЕТ "Виктор Йовчев - Вики 94", "Исен комерс" ЕООД и "ХРД" ЕООД/, "С-Стоун" ООД, "Гарден Профи" ЕООД и "Палекс" ЕООД. За "Сигма Ойл" ЕООД, издател на 13 бр. данъчни фактури за доставка на гориво, за д. п. м. 01, 02, 03 и м. 11.2003 г., съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за отказ от данъчен кредит по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като при извършената му насрещна проверка от органа по приходите, същия не е открит, не се е явил и не е представил доказателства, че тези фактури обективират реално извършени доставки на гориво, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Съдът законосъобразно е установил, че издаването на данъчни фактури не е достатъчно за признаване реалността на доставките. Необходимо е било представяне на други доказателства, както от касатора, така и от доставчика, свързани с наличие на техническа, материална и кадрова обезпеченост у последния, за извършването им. При непредставянето на такива правилно е прието, че не е оборена доказателствената сила на оспорения РА, като издаден по ревизия при особени случаи по чл. 122 от ДОПК, при която и по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на акта се считат за верни до доказване на противното. Поради това и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) законосъобразно с РА, потвърден от съда, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, в общ размер на 11 069.97 лв. По отношение на прекия доставчик ЕТ "Симо Максимов - Симакс", издател на 10 бр. данъчни фактури, за д. п. м. 05.2003 г. съдът е установил, че също не са представени никакви доказателства за реалност на доставките. На връченото му ИПДПДЗЛ за извършване на насрещна проверка, лицето не се е отзовало и не е представило в определения му срок изискани документи, касаещи тези доставки, такива не са били представени и от касатора. При липсата им, както органа по приходите, така и съда, законосъобразно са приели, че не са налице основанията на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 24 от ЗДДС (отм.) за упражняване на правото на данъчен кредит, в размер на сумата от 9 000 лева общо. За прекия доставчик ЕТ "Виктор Йовчев - Вики 94", съдът е установил, че е издател на данъчни фактури, касаещи различни данъчни периоди, за които доставки също не са представени никакви доказателства. При липсата на доказателства за счетоводна отчетност на доставките, за техническа, материална и кадрова обезпеченост у прекия доставчик за извършването им, съдът е направил извод за недоказаност на реалността им, а оттук и на правото на касатора да извърши приспадане на данъчен кредит по тях, в общ размер на 69 918.08 лв., на основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). При тези данни касационният съд споделя изцяло направените от съда изводи за нереалност на тези доставки, съответно за отсъствие на основания за признаване право на приспадане на данъчен кредит на касатора по тях. Правилен е и извода, че отразяването на фактурите в справките-декларации по ЗДДС и в дневниците за продажби на този доставчик не е достатъчно условие за реалността им. За прекия доставчик ЕТ "Илия Гуцев", съдът е установил, че е издател на фактура от 23.12.2003 г., без да има регистрация по ЗДДС. При тези данни съдът е приел за законосъобразни изводите на органа по приходите, че начисления от този доставчик ДДС е без основание и че за касатора не е налице право на данъчен кредит по нея. Изводите на съда са правилни, тъй като за да възникне правото на начисляване на ДДС, доставчика следва да бъде регистрирано по ЗДДС лице - аргумент от чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Обжалваното решение е законосъобразно и по отношение доставките, с пряк доставчик "Димани" ЕООД и предходни доставчици: ЕТ "Виктор Йовчев - Вики 94", "Исен Комерс" ЕООД и "ХРД" ЕООД, за д. п. 2003, 2004, 2005 и 2006 г., по които фактури, органа по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит на касатора в общ размер на 11 133.26 лв. Касаторът не е ангажирал доказателства за реалност на доставките от прекия и предходните му доставчици, като едно от най-важните условия за признаване на правото му на данъчен кредит, поради което отказът от това право правилно е приет за законосъобразен. За разлика от сега действащия ЗДДС, по ЗДДС /в сила до 2006 г./ се изисква установяване реалността на извършените доставки не само от преките, но и от предходните доставчици. За случая предходния доставчик ЕТ "Виктор Йовчев - Вики 94" не е представил никакви доказателства за реалността. Вторият доставчик на "Димани" ЕООД, а именно "Исен Комерс" ЕООД, не е открито на адрес, като по реда на чл. 32 от ДОПК му е оставено съобщение. Въпреки съобщението, което е било оповестено по надлежния законов ред, представител на дружеството не се е явил и не е представил исканите доказателства, във връзка с тези доставки. Аналогични са и данните по отношение на третият доставчик - "ХРД" ЕООД. Законосъобразни са изводите на съда и по отношение на прекия доставчик - "С-Стоун" ООД. По отношение на издадените от този доставчик фактури № 357/17.08.2005 г. и № 411/30.08.2005 г., с отразените в дневника за покупки на касатора, съдът е установил различие в номерата и стойностите им, от което е направил изводи за законосъобразност на отказаното право на данъчен кредит. Същият извод е направил и по отношение на отказаното право на данъчен кредит по ф-ра № 417/31.08.2005 г. с предмет "М-тел ваучери 15", осчетоводена от касатора, като горива. Основанието за отказ е поради това, че описаните във фактурата стоки няма да се ползува за извършване на облагаеми доставки от получателя, свързани с предмета му на дейност - търговия с течни горива - чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.). Същевременно по делото липсват каквито и да са други данни за реалност на тези доставки, представени от ревизираното лице, а също и от доставчика. Поради това настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. По идентични на гореизложените съображения, правилни са изводите на съда и спрямо доставките, фактурирани от "Гарден Профи" ЕООД и "Палекс" ЕООД. И при тях, както и при доставчика "С-Стоун" ООД, е налице осчетоводяване в дневника за покупки на касатора на закупени вещи - гориво, което отразяване не съответства на вписания предмет в издадените от "Гарден Профи" и "Палекс" фактури, а именно "Ваучери Вивател", "Стартов Пакет Прима" и само "ваучери". И тук не е налице положителната предпоставка на чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.) за упражняване на правото на данъчен кредит. По изложените съображения, обосноваващи изводи за липса на реални доставки на стоки и услуги, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и наличие на данъчно събитие във връзка с тях, по чл. 24 от ЗДДС (отм.), обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу РА, в частта му на определените задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит се явява правилно. В тази връзка неоснователни са оплакванията в касационната жалба за незаконосъобразност на решението, поради доказаност на извършените доставки. Това не е така. От изложеното по-горе е видно, че по нито една доставка не е доказана реална престация, чрез относимите за това доказателства - за наличие на кадрова, материална и техническа обезпеченост у доставчиците, за съставени приемо-предавателни протоколи, за произхода на стоката, за заплащането й, за счетоводното й заприходяване и пр. Липсата на съществени за спора доказателства, както и презумпцията за вярност на фактическите констатации на РА, съставен по реда на чл. 122 от ДОПК, без да бъде оборена доказателствената му сила, формират обратни на поддържаните от касатора изводи, а именно за законосъобразност на извършения отказ и за правилност на обжалваното решение. Като правилно и законосъобразно същото следва да се остави в сила. С оглед на този резултат по касационната жалба и направеното искане от ответника, на последния ще следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 5 024 лева, съобразно отхвърления материален интерес и чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение