Решение № 2340 от 28.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4240/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Петров срещу решение 60 от 28.02.2023 г., постановено по адм. дело 482/2022 г. от Административен съд (АС)- Русе. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Не претендира разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. Димитров, който поддържа касационната жалба и моли съдът да уважи същата по изложените в нея съображения. Ответникът по касация директорът на Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР)- Шумен, чрез главен юрисконсулт Иванова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоопределения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС Русе е взел предвид, че с обжалваната заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 при спазване на чл. 206, ал. 1 и чл. 210 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор П. Петров старши полицай в група Охрана на обществения ред , сектор Охранителна полиция към Районно управление- Шумен при ОД на МВР- Шумен. Наказанието е наложено за това, че на 24.06.2022 г., около 19:30ч в извънработно време младши инспектор П. Петров е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на [улица], в посока от гр. Шумен, към кв. [жк] (на правата отсечка между ляв завой в района на бивш Винпром" и изба Йоргов" и десен завой), държавният служител е управлявал лек автомобил "Фолксваген голф" с per. [рег. номер], собственост на М. Маринова, с концентрация на алкохол в кръвта - 0,85 промила (г/л) и след употреба на високорисково наркотично вещество - канабис (марихуана), установени по надлежния ред, като в това състояние при предприемане на маневра за изпреварване на мотоциклет "Хонда ВФР 800ФИ" с per. [рег.номер], управляван от В. Стефанов (който се е движел в лявата лента на [улица]в посока към кв. [жк]), не е осигурил достатъчно странично разстояние, в резултат на което управляваният от него лек автомобил се удря в мотоциклета (който излиза в ляво от пътя по посока на движението и се блъска в храсти), и без да спира младши инспектор П. Петров продължава движението си в посока [жк], като след около 5-6 минути се връща заедно с автомобила на мястото на инцидента, без да отрича участието си в пътнотранспортното произшествие (ПТП). Служителят съдейства да се извършат необходимите проверки от контролните органи. От ПТП-то са причинени материални щети по двете превозни средства и телесни увреждания: [увреждания] на водача на мотоциклета В. Стефанов и [фрактура] на пътничката на мотоциклета Д. Иванова. Това ПТП е възприето от очевидци, някои от които разпознават водача на л.а. "Фолксваген голф" с per. [рег. номер] като полицай. За същото ПТП има публичност чрез публикации в местни медии. Деянието на младши инспектор Петров е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР- неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т.т. 19, 20, 28 буква а , 28 буква б ) уронващо престижа на службата, което съставлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за извършването на което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 226, ал. 1 т. 8 от ЗМВР, с което е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционният съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата и материалния закон. В хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е предоставена възможност да даде обяснения, да прави възражения, да представя доказателства. Дадените от него обяснения в отговор на отправените покани са обсъдени както от ДРО в хода на извършената проверка, така и от дисциплинарнонаказващият орган преди да наложи наказанието. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на органа, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изводът на съда за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор Петров, което обуславя налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание- уволнение е в съответствие с материалния закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебното решение. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Неоснователни са доводите, изложени от касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая безспорно е установено, че държавният служител П. Петров не е спазил разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) като водач на моторно превозно средство (МПС), не е дал добър личен пример и не е опазил доброто име на институцията, която представлява. Имайки качеството на държавен служител от МВР той е съзнавал, че не трябва да употребява наркотични вещества, още повече да управлява МПС и да изпълнява служебните си задължения под въздействието им, но е допуснал да осъществи съставите на тези две тежки нарушения, в резултат на които са е настъпило ПТП с причинени материални щети и телесни увреждания. Това негово поведение законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение на закона чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, да пази доброто име на институцията, която представлява; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; да спазва нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Касаторът е допуснал извършване на противоправни действия, с което не е дал добър личен пример и е компрометирал престижа на службата и на институцията като цяло и тези действия са станали достояние на широк кръг лица, включително и на такива извън системата на Министерството на вътрешните работи. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в Министерството на вътрешните работи. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал.1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са приели и първоинстанционният съд, и дисциплинарнонаказващия орган. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че към момента на настъпване на ПТП, концентрацията на алкохол в кръвта на Петров и наличие на употреба на наркотични вещества или техни аналози не е доказана по надлежния ред. Правилно административният съд е приел, че това обстоятелство е доказано чрез надлежно извършени две съдебно-химически експертизи, които са установили, че служителят П. Петров е имал средна концентрация на алкохол в кръвта 0,85 промила, както с установен метаболит на съединението ТЕТРАХИДРОКАНАБИНОЛ (ТНС)- активна съставка на растението канабис (марихуана) и в това състояние е управлявал автомобил, като е допуснал ПТП. Кръвната проба е взета от компетентни лица по законосъобразния ред съгласно Наредба 1/19.09.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. По тези съображения поведението на служителя П. Петров правилно е определено от първоинстанционния съд като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в системата на МВР, и като "уронващо престижа на службата", тъй като рефлектира негативно на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи. Съществена част от доводите в касационната жалба по своята същност представляват оспорване на заключението на съдебната експертиза, което е недопустимо да се прави пред настоящата инстанция. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя, като мотивирано е посочил защо не кредитира защитната му теза, както и доказателствените му искания. Предвид изложеното при липса на касационни основания за отмяна, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на Министерство на вътрешните работи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,