Решение № 8978 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2016 г.

Решение № 8978 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9766/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от "В и Д" ООД, със седалище гр. гр. П., подадена чрез управителя В. Димитрова, и на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез пълномощника юрк. К. Гърова,, против решение № 288/13.06.2016 г., постановено по адм. дело № 795/2016 г. на Административен съд- П., с което, по жалба на "В и Д" ООД е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № 02-130-2600/5441/27.09.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ- Разплащателна агенция, в частта, с която е извършена редукция на заявената сума по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) по подадено заявление за подпомагане с УИН: 13/080514/73734 за кампания 2014 г. - в частта на приети за двойно декларирани парцели / части от 12 парцела в землището на с. А. и преписката е върната на втория касатор за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените от съда указания, а в другата част -против Уведомително писмо -за извършена редукция на заявената сума по мярка Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/ по същото по заявление жалбата е отхвърлена. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първият касационен жалбоподател намира, че в отхвърлителната част на решението съдът неправилно не установил липса на основания за отказано финансиране, а относно процесните имоти безкритично съобразил изводите си с приетите основна и допълнителна съдебно-технически експертизи, без да отчете, че съгласно чл. 34, т. 1 от регламент 1122/2009 г. за всеки един парцел се изчислява, а не бил изчислен, толеранс от резерв 1 м, прилаган към периметъра на парцела, освен че неправилно отчел факта на необжалване на заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ. Развити са и съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт в тази част за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на относимите наредби и регламенти. Моли постановеното съдебно решение да се отмени в обжалваната част. Вторият касационен жалбоподател счита за незаконосъобразни изводите на съда в отменителната част нарешението - по отношение на установено застъпване със земеделския производител С. Р. за декларирани парцели / части от 12 парцели в землището на с. А., предвид приложените по делото договори за наем, сключени на 10.05.2014 г. макар и с вписан срок на действие - три стопански години- до 31.10.2017 г. Намира, че в тази част не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на оспореното писмо, поради което преписката неправилно му е върната за ново произнасяне в тази част. Моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата и против тази част на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационните жалбоподатели не изпращат процесуален представител, първият- в писмено становище чрез адв. Р. Кралева поддържа касационната си жалба и претендира разноски за двете инстанции. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите с доводи, че в обжалваните части не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивирания извод за частична основателност на оспорването - в частта, с която е извършена редукция на заявените суми по СЕПП, за съответстващ на фактически установеното и при правилно приложение на съответните нормативни регламенти. Намира за неоснователно и възражението за немотивираност на процесния административен акт - в частта, в която са определени недопустимите площи за подпомагане. По тези съображения счита доводите на касаторите за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила изцяло. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд- П. е образувано по жалба на настоящия първи касатор против Уведомително писмо изх. № 02-130-2600/5441/27.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за финансово подпомагане УИН 13/080514/73734, с което, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4, 5 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г., частично му е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 75 015,05 лв. и на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. във вр. с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. - по НР2 в размер на 645,70 лв., с мотиви, че при извършените административни проверки и проверки и за двойно заявени площи от двама ползватели за части от 12 БЗС е установено, че са подадени две заявления и спорът не е разрешен, а за другите-кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., както и че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., съответно че от общо декларираната площ по СЕПП-1720.84 ха, недопустимата площ е 60,13ха и по НР2 от общо декларираната площ 315.95 ха недопустимата за подпомагане е 4,22ха. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица № 1, в която са посочени фактическите основания за обективирания отказ за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане с оторизирани суми/в лева/ и Таблица № 2-Извършени плащания. Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на процесните части от посочените парцели, нито въобще основания частично да се отказва субсидия по СЕПП и НР2 поради това, че констатациите на административния орган за били неверни. Възразил против констатациите на извършени проверки досежно състоянието на стопанисваната земя, поради което не е следвало да му се отказва субсидия по двете процесни схема и мярка, като твърдял, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т. е. при непълнота на доказателствата, респ. при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление с уникален идентификационен номер 13/080514/73734 до ДФ"Земеделие"-Разплащателна агенция за финансово подпомагане за използвани земеделски площи за кампания 2014 г. по СЕПП, СПП и НР2,като заявил площи в землищата на селата: с. А. - 132 парцела, с. Б. - 16 парцела, с. В. - 5 парцела, с. с. Г. - 19 парцела, с. Д. - 57 парцела, с. И. - 26 парцела, с. К. - 21 парцела, с. О. - 1 парцел, с. С. - 103 парцела, с. С. - 1 парцел и с. Щ. - 4 парцела. По заявлението на жалбоподателя е извършена административна проверка, установила, че част от парцелите /БЗС излизат извън одобрения специализиран слой, допустим за подпомагане, както и проверка за двойно заявени площи от двама ползватели, като за част от БЗС двойно заявените площи са разрешени в полза на жалбоподателя /при представен валиден документ за ползване - вписани договори за наем или заповеди за разпределение на масивите по чл. 37а, ал. 4 или ал. 12 от ЗСПЗЗ, а в случаите по договорите за наем със С. Р., а именно за: 1.Парцел 00571-236-1-1 в землището на с. А.,; 2.Парцел 00571-41-2-1 в землището на с. А.; 3. Парцел 00571-292-5-1 в землището на с. А.,; 4.Парцел 00571-87-1-1 в землището на с. А.; 5.Парцел 00571-291-3-1 в землището на с. А.; 6.Парцел 00571-292-2-1 в землището на с. А.,; 7.Парцел 00571-292-1-1 в землището на с. А., 8.Парцел 00571-81-4-1 в землището на с. А.,; 9.Парцел 00571-44-1-1 в землището на с. А.; 10.Парцел 00571-47-1-1 в землището на с. А.; 11.Парцел 00571-81-1-1 в землището на с. А. и 12.Парцел 00571-23-2-1 в землището на с. А.- не. В тази относима за случая част съобразил текста на представените по делото договори за отдаване на земеделска земя под наем, като доказателства за ползваните земеделски земи и констатирал, че 12-те договори за наем са в сила от 01.10.2014 г., а не от датата на подписването им, тъй като във всеки от тях изрично е записано, че е със срок на действие: три стопански години до 31.10.2017 г., като стопанската година обхваща периода 01.10.2014 г. - 01.10.2015 г., 01.10.2015-01.10.2016 г. и 01.10.2016 г. - 01.10.2017 г., с изрично вписване, че последната стопанска година е удължена до 31.10.2017 г. На трето място установил, че жалбоподателят не е подал възражение относно не включването на БЗС-тата в допустимия слой- съгласно Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г. на МЗХ, както и че не е обжалвал заповед № РД-46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой площи в добро земеделско състояние за кампания 2014 г. Съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. Преценил оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган - заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на делегираните му правомощия съгласно чл. 20а ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В тази връзка съобразил изложените основания в оспореното УП и таблиците към него - с пояснителните бележки към последните и с посочени площи, приети за недопустими за подпомагане по всяка схема и мярка, ведно с данните от административната преписка. По възраженията за нарушаване на материалния закон и за изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал две съдебно-технически експертизи-основна и допълнителна, които кредитирал като добросъвестно и професионално изготвени. С тях установил, че проверките по сателитни снимки са направени на 01.06.2014 г., 11.06., 21.07. и 04.08.2014 г. и че за дружеството -жалбоподател групите култури са следните: група култури, заявена по СЕПП, с обща площ 1720.84 ха и група култури, заявена за НР2 (райони с ограничения, различни от планинските) с обща площ 315.95 ха. С допълнителната експертиза установил, че в процеса на извършената проверка съгласно чл. 34, т. 1 от регламент 1122/2009 г, се изчислява толеранс на измерване за всеки един парцел, който представлява резерв от 1 м, прилаган към периметъра на парцела, и че толерансът се изчислява като сумата от: периметъра на съответния парцел, умножен с коефициент, равен на единица, разделен на 10 000 (за да се преобразува в ха) и прибавен към съответната измерена площ за всеки парцел, т. е че в случая е отчетен този толеранс. С. съобразил изводите си със заключението на вещото лице в частта на посоченото, че ответникът е спазил допустимия толеранс при определяне на допустимите площи за подпомагане по отношение на парцелите, заявени от жалбоподателя, както и че при отчитане на този толеранс е съобразено предвиденото в Регламент 1122/2009 г. По тези съображения приел жалбата за частично основателна - Уведомителното писмо в частта, в която са определени недопустимите площи за подпомагане - поради невключване в специализирания слой-"ПДЗС"- и съответно е отказано финансово подпомагане за тези площи, приел за законосъобразно в частта по НР2. По възражението на жалбоподателя за липса на двойно заявени площи от двама ползватели, и след като анализирал текста на представените по делото договори за отдаване на земеделска земя под наем, сключени със С. Р. приел, че те са в сила от 01.10.2014 г., а не от датата на подписването им/10.05.2014г/, както е приел административният орган. С оглед горното приел, че това е основание за извод, че процесното уведомително писмо в тази си част е постановено при нарушение на материалния закон и без да бъдат изяснени от страна на административния орган всички релевантни обстоятелства, което преценил като съществено нарушение наадминистративнопроизводствените правила, с оглед засягане правата и интересите на заявителя. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочените части и го отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, включително по СЕПП да преизчисли установената /определена/ площ като се добавят и БЗС-тата, изключени поради застъпване по представените договори за наем със С. Р., съответно да преизчисли и размера на намаленията/ редукцията с оглед новия размер на установена площ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба, без нарушения на процесуалните норми и е обосновано. По доводите в първата касационна жалба: Неоснователен е първият довод на първия касационен жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът игнорирал факта, че оспореният административен акт не съдържа мотиви. В случая няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК актът да съдържа фактически и правни основания, тъй като изложените основания в оспореното уведомително писмо и таблиците към него, посочените в таблиците парцели, както и площ, която е приета за недопустима за подпомагане по процесните схема и мярка, ведно с данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. По отношение на следващото възражение следва да се посочи, че то не държи сметка за установеното с допълнителната експертиза, че в процеса на извършената проверка съгласно чл. 34, т. 1 от регламент 1122/2009 г, е изчислен толеранс на измерване за всеки от процесните парцели, т. е че в случая този толеранс е отчетен, откъдето следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Твърдението, че специализираният слой е одобрен след подаване на заявлението е верен, но не обуславя извод, че не е следвало да се съобрази заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., в частта за изключените части от процесните парцели, неоспорена от този касационен жалбоподател. Този извод следва и от ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, в което освен посочената възможност за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, е пояснен и характерът на заповедта като административен акт . Съгласно т. 2 от посоченото тълкувателно решение, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин заявил площи за подпомагане има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая обаче оспорващият не се е възползвал от тази възможност . Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от първия касатор, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за тази част от процесните площи. Изводите на съда са съобразени с безспорно установения по делото с експертизата факт, че е в случая са налице посочените по-горе несъответствия между заявените за подпомагане и реално установените площи, и като такива недопустими за подпомагане. Иначе казано, неоснователен е основният довод на този касационен жалбоподател, обосноваващ твърдение, че съдът не съобразил липсата на основания за намалено финансиране. Той не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като процесните площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. По доводите във втората касационна жалба: Неоснователено е основното възражение в тази касационна жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон в частта на мотивите, че определени части от посочените 12 БЗС в землището на с. А., посочеин по-горе, са допустими за подпомагане и че при новото произнасяне административният орган следва да ги приеме за такива. Тези изводи на първостепенния съд са законосъобразни, предвид неправилното им приемане като двойно застъпени площи с друг земеделски стопанин, защото във всички приложени по делото договори за наем със С. Р./л. 1418-л. 1427/ изрично е записано, че влизат в сила от 01.10.2014 г., а не от датата на сключването, респ. от тази на подписването им, както твърди този касационен жалбоподател, и защото в тях изрично е записано, че са със срок на действие три стопански години -до 31.10.2017 г. съобразно удължението на последната до 31.10.2017 г. Противно на твърдяното в тази жалба, правилна е преценката на съда, че административният орган е бил длъжен да съобрази тези относими обстоятелства, несъмнено от съществено значение за спора . Затова и решението - в отменителната част, е също правилно: Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че решението на административния съд е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,