Решение № 3022 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14244/2011 г.

Решение № 3022 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14244/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА) против решение № 250 от 3.10.2011 г., постановено по адм. дело № 174/2011 г. от Административен съд Ямбол.

Ответникът Димитър Желязков Димитров, чрез пълномощника си адв. Д. Ангелова, депозира писмен отговор на касационната жалба, в който поддържа становище за неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и за настоящата инстанция.

Върховният административен съд, трето отделение като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно и по тази причина е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото пред първата инстанция са оспорващият и органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а съгласно чл. 154, ал. 1 от същия кодекс съдът конституира страните служебно.

В случая издател на акта, оспорен пред първоинстанционния съд, е заместник-изпълнителният директор на ДФЗ - РА въз основа на решение на Управителния съвет по протокол № 17 от заседание, проведено на 7.04.2011 г. (л. 83-84) и заповед за делегиране на правомощия № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. (л. 85).

В нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК решаващият съд, с определение № 300 от 7.06.2011 г., постановено по адм. дело № 174/2011 г., е конституирал като ответник по жалбата на Димитър Димитров и в качеството му на административен орган изпълнителния директор на ДФЗ, призовал е него за участие в процеса и спрямо него е постановено обжалваното пред настоящия съд решение.

Допуснатото нарушение е особено съществено, тъй като в производството не е била конституирана надлежната страна - издател на административния акт, поради което решението на съда е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Това е така, при следните съображения:

1. Обстоятелството, че административният орган, който е делегирал част от свои правомощия на подчинен административен орган, не се лишава от тях, не го превръща в страна по делото, защото не е издател на оспорения административния акт и по тази причина не следва да е конституиран по делото. В случай на отмяна на оспорения административен акт съдебното решение има действие по отношение на всички - чл. 177, ал. 1 от АПК, поради което не е необходимо участие на делегиращия административен орган в съдебното производство с цел решението да го обвързва.

2. Според чл. 18 ЗПЗП органи на ДФЗ са управителният съвет и изпълнителният директор. Последният представлява и фонда, като юридическо лице, като правен субект. Следва да се прави разлика между юридическото лице - Държавен фонд "Земеделие", което е създадено с чл. 11 ЗПЗП и органите на фонда, които притежават и упражняват властнически правомощия и са в структурата на фонда. Юридическото лице е носител на права и задължения, но не и на властнически правомощия на публичната власт. Тъкмо защото няма властнически правомощия юридическото лице няма основание да участва в съдебното производство по контрол за законосъобразността на акта. Органът на юридическото лице, който притежава властнически правомощия издава и съответните административни актове. Страни по материалното административно правоотношение са издателят на акта - органът с властническо правомощие и адресата на акта. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК е императивна.

Поради спецификата на правата и задълженията, на които е носител юридическото лице то няма основание да участва в съдебното производство и като заинтересована страна. За да придобие качеството на заинтересована страна съответният правен субект трябва да бъде страна по материалното административно правоотношение, трябва оспореният акт да засяга негови законни права или интереси (вж. Определение № 1894 от 8.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1371/2012 г. от петчленен състав на ВАС).

При този изход на спора разноски за настоящата инстанция не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение